И така, след 12 години членство в Музикаутор днес напуснах дружеството. Ето и отвореното писмо, което надлежно входирах към ръководството на дружеството. С това слагам край, надявам се, на всякакви спекулации по темата.

До изпълнителния директор на Музикаутор,

господин Иван Димитров

До председателя на Управителния съвет на Музикаутор,

господин Ясен Козев

До Управителния съвет на дружеството

До Контролния съвет на дружеството

До Надзорния съвет на дружеството

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Венци Мицов – член на Музикаутор

До доброволното и независимо сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права с нестопанска цел, което действа под наименованието „МУЗИКАУТОР”.

Уважаеми колеги

С настоящото писмо изразявам волята и желанието си да напусна дружеството за колективно управление на авторските права „Музикаутор“.

Причините за това са разнообразни и, честно казано, изпитвам дълбоко съжаление, че не извърших този акт още преди няколко години.

Но както и да е, явно трябваше да остана, за да видя как на 1 април тази година, в едно наистина първоаприлско събрание дружеството реши да се позове на някакви европейски директиви и да постави бариера пред вземане на решения от членовете на дружеството (докато не изкараш 360 лева от авторски, нямаш право на глас в общото събрание, докато не изкараш 3600 лева или нямаш последователно по 360 лева на година в продължение на три последователни години – нямаш право да бъдеш избиран в ръководните органи).

Решение, взето на поредно събрание, което се провежда в ранна утрин на първият работен ден от седмицата – така, щото да не могат да дойдат повече от 40-50 души на общо събрание, за да е лесно да се прокара каквото е кеф някому.

На 1 април, без дори да разбера, провокирах такава истерична реакция по свой адрес от страна на лобито на новите поправки, че съм щастлив и доволен, че майка ми не ползва интернет и не чете в социалните мрежи.

Но не това ме учуди.

Хората, които се чувстват засегнати имат пълното право да реагират по мой адрес.

Оставяйки настрана клеветническите твърдения на определени членове, тиражирани в различни медии бях удивен как самото дружество взе страна в спора, макар, че, поправете ме, ако бъркам, същото това дружество се издържа от членовете си и не би трябвало да пуска коментари на собствената си официална страница, съдържащи обидни и неверни по своята същност констатации.

Нито да стимулира администрацията си, която също получава заплати от отчисленията на авторите да споделя статии, касаещи само и единствено удобната за дружеството линия.

И всичко това само защото обърнах внимание на следното – с това решение – членовете да заработят определени суми (360 лева) преди да могат да вземат решения на общо събрание – на практика изключваме младите (и новите) членове от какъвто и да е достъп до управление на собственото си дружество за дълго време напред.

Освен това поставяме сериозна бариера пред аранжорите, слагаме сериозна бариера и пред част от авторите на класическа музика (които не пишат филмова музика или музика за реклами, а чиста симфонична и камерна такава).

Справяме се с младите и неизвестни автори, освен ако те не влязат в „правилния“ лейбъл, който ще им осигури достатъчно ротации (но вие това го знаете, знае го и цяла България и не виждам никакъв смисъл да ви обръщам вн имание на този факт).

„Искаш да участваш в решшенията?

Ти немаш пАри бе, къде си дръгнАл???“

Помните ли кой казваше тези думи?

За по-безпаметните припомням – това го казваше бай ви Тодор Живков…

Артур Онегер има една мисъл – „Стани издаван, за да бъдеш известен! Бъди известен, за да станеш издаван!“.

Не, Онегер не е артист на Вирджиния или на Монте, но все пак в музикалните училища и консерваториите се изучава.

Запомнете добре неговата мисъл!

С акта от 1 април вие дадохте чудесен отговор на въпроса – „Какво правим с младите ни членове“.

И отговорът е – „Я там да си налягат парцалите и да не ни се правят на интересни! Няма кинти – няма глас. А от друга страна – няма глас – няма кинти.“

Да ви кажа, понеже получих обвинения, че си правя политическа кампания, то и в политиката е така.

И там идеята на статуквото е да смачка малките.

И там идеята на силните е да смачкат слабите.

Само че дори в помийно-фекалното блато на българската политика имаме по – демократични процедури – право на глас има всеки, навършил 18 години.

А в Музикаутор общото събрание наложи такива рестрикции, че започвам да се питам – а бе, колеги, за какво е това пазене бре?

Какво толкова страшно има, че трябва да бдим като орлици-майки – сакън някой да не дойде на поредното общо събрание и да поиска да каже нещо.

Па и да го подложат на гласуване, не дай си боже?

Отговорът оставям за вас, защото аз съм наивен и хич не ме вълнува кой какво брани и защо.

Бранете си териториите, те ме вълнуват колкото ланският сняг в Турну Магуреле.

За последните две седмици получих дузина обвинения.

Например – изтича ми мандата в СОС и съм искал да мина на „хранилка“ в дружеството!!!

Е, това е чудесен повод да попитам – ама наистина ли има хранилка в това дружество?

Щото аз не знаех!

Аз получавам по около 40 лева отчисления годишно и си мислех, че цари страшна бедност и мизерия…

Впрочем познавам доста членове, които изкарват наполовина на мен, така, че да не се оплаквам.

А и като член на комисията, която оценяваше проектите по културния фонд миналата година получих 400 лева хонорар.

Това е адски лукс на фона на доста автори, които дори няма да минат, за да проверят колко отчисления са получили.

А после тези пари ще влязат в графа „непотърсени“, а после непотърсените пари могат да последват съдбата на едни непотърсени милиони в КТБ (справка – Профон).

Но явно и тук има нещо, което не знам.

Защото, ако го знаех (знаете какъв мръсник съм), тутакси да съм се втурнал стремоглаво към тая блага хранилка.

Ама де тоя късмет.

Дочух обвинения от ваши дейци, че извършвам политическа акция спрямо дружеството.

Я пак?

Дайте да сметнем колко от хората в ръководството на Музикаутор са политически лица!

Има дори няколко кандидат-депутати в момента.

В ръководството има поне трима членове на една и съща коалиция.

Но не, на мен се нагледахте, защото явно само аз съм политическо лице.

Ако ще си играем на подобна риторика, искам съвсем сериозно да задам следния въпрос:

Колеги, ръководството на дружеството случайно да е политически филиал на коалицията „Демократична България“?

Но понеже съм пич, няма да ви задам този въпрос.

Няма да ви задавам и куп други въпроси, като например следния – защо когато колеги – музиканти имат различни проблеми, Музикаутор мълчи?

Например – къде беше дружеството, когато колегите от съставите на БНР протестираха срещу недостойното заплащане?

Да, да, знам, че не това е работата на едно дружество за управление на колективни права, но въпреки всичко поне една декларация за подкрепа да бяхме пуснали там, измислена на многобройните оперативни събирания на всичките органи за управление.

Защото БМА например го направиха, въпреки, че и те не са музикален синдикат.

Казвам го, без да съм член на БМА, за да не тръгнете сега и в тая посока да пускате опорки.

Впрочем мога да дам още доста причини за напускането си.

Например отношението към ACTA преди няколко години, когато станахме за смях

Мога, но не ми се занимава повече.

Нямам никакво желание да бъда част от дружество, което от организация на всички се превръща в организация на богоизбрани.

За това, предвид решението на последното общо събрание пред мен се отварят две възможности:

Възможност А – да жаля решенията на общото събрание в съда

Възможност Б – да напусна дружеството, поради лично несъгласие с решенията на общото събрание

Е, за да видите, че не съм чак такъв мръсник, какъвто ме изкарахте в последните седмици, възможност А я изключвам от действията си.

Нека самите членове на дружеството разберат в следващите месеци какво точно гласуваха.

Но при това положение аз няма как да остана в Музикаутор, скъпи колеги.

И с присъствието си там да легитимирам всеобщата саморазрушителна енергия, лишаваща младите хора от право на глас дори в хипотеза, в която те регулярно и съвестно си плащат членския внос.

Напускайки с абсолютна убеденост Музикаутор желая да кажа няколко последни думи.

Когато едно дружество се превърне от защитник на общото право във високомерен субект, целящ алиенацията на цялата гилдия и отблъскването на цялата положителна и градивна енергия към себе си, то това дружество се превръща в нещо като огромна част от политическите институции у нас.

Законно.

По всички правила.

Но лишено от морал.

В подобни самоубийствени движения аз няма да участвам.

И за това любезно моля моето членство в дружеството да бъде прекратено в законния едномесечен срок.

Понеже и от моят подпис (като член на комисията за културният фонд от миналата година) все още зависят парите на някои от авторите, които не са си взели финансирането, помислете как да стане така, че да мога да подпиша протоколите преди да се разделим.

На изпроводяк искам да ви кажа само, че това, че се разделяме не е нищо трагично – нито за вас, нито за мен.

Аз ще загубя едни 30-40 лева годишно.

Вие пък ще бъдете спокойни, че няма кой да ви критикува.

Знаете – критиката е нещо лошо и критикуващия може да попадне под ударите на устава на дружеството и да бъде изключен за накърняване на авторитета на Музикаутор.

Хубаво е!

И е готово!

Но честно казано, ако ми се живееше в някакъв комунизъм, щях да емигрирам в Северна Корея.

С уважение и пожелание за успех, каквото и да значи това:

Венцислав Емилов Мицов

член на Музикаутор от 2007 година,

музикант, писател, телевизионен сценарист,

временно общински съветник в

Столичен общински съвет

член на творческия съвет на Столична програма „Култура“,

член на Столичния съвет по библиотечно дело,

член на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичен общински съвет

член на съвета за развитие на резиденцията за преводна литература – София,

заместник – председател на комисията за връзки с гражданите в Столичен общински съвет

и обикновен пролетарий от крайните квартали на град Кюстендил

Публикувано в micoff.eu