Заедно с Гунди, Котков, Павел Панов, Меци Веселинов и другите великани създаде едни от най-великите мигове на българския футбол

Преди малко повече от месец отпразнува 81-ия си рожден ден. Феновете на "Левски", но и нормалните такива на ЦСКА, "Ботев", "Славия"...преклониха глава пред величието му. Сега вече го няма, а с него си отидоха и най-романтичните времена на тима от "Герена", когато титаните на този спорт вършеха чудеса на терена, а феновете ходеха на стадиона да се забавляват, а не да се бият.

Сашо Костов си отиде някак тихо, точно както и живя. Не обичаше да го наричат легенда, не се буташе да се хвали колко много успехи е постигнал със "синята" фланелка, колко велики играчи е надиграл и колко невероятни голове и финтове е направил. Дори се налагаше другите около него да се връщат назад във времето, за да вадят примери за ненадминатия талант на легендарното крило.

Миналата година някъде около 80-ия му юбилей си отидоха други велики играчи на "Левски" - Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци. Смъртта им жестоко потресе Костов, защото някак го накара да осъзнае, че един по един си заминават свидетелите на славните времена на българския футбол и в частност на софийския гранд. Сега го няма и един от последните стълбове,

върху които се крепеше величието на "Левски".

Отиде си точно когато любимият му клуб страда от непосилни дългове, от слаби футболисти и от озверели фенове, които се държат като маймуни на стадиона.

Няма смисъл точно сега да се обръща внимание на всички виновници за тежкото състояние не само на тима от Герена, но и на целия български футбол. Сашо Костов заслужава да се върнем назад във времето, за да си припомним неговия славен път към върха.

Заради тима от "Герена" Костов е принуден да прави жертви още в най-ранна детска възраст. Момчето иска да тренира футбол, но задължително трябва да отиде да се запише в школата на ЦСКА. В онези години действа крайно глупавата система на райониране в спорта и децата са длъжни да играят в точно определен отбор. Младият Александър обаче иска на всяка цена да облече "синята" фланелка и заради тази си волност е принуден да напусне училище за една година.

Упоритостта му е възнаградена и младокът е приет в школата на "Левски", а талантът и волята му се оказват напълно достатъчни за нахлуването му с гръм и трясък в титулярния състав.

Когато влиза в съблекалнята на "Герена", там тартори са играчи от ранга на Димитър Йорданов-Кукуша, Христо Илиев-Патрата, Боре Апостолов и други големи имена на "Левски".

"Големи играчи бяха, но ме приеха добре. А и аз не бях от момчетата, които ще се притеснят и ще гледат да се свият в ъгъла. Имаше си определени порядки и просто трябваше да ги следвам. Старите кучета играеха карти, а през това време аз лъсках обувките на Боре Апостолов. Минаха години и дойде времето някой да лъска моите бутонки. Традициите и уважението към по-възрастните и успелите много помагаше на футбола. Сега няма нищо подобно. Момчета играят два-три добри мача и

започват да

се величаят, че

са номер 1",

разказваше приживе легендата.

Веднъж щом успява да се наложи в първия състав, Сашо Костов ще се окаже изключително ценен приятел и непоправим зевзек. Две са смешните ситуации с негово участие, които се разказват в "синята" агитка и до днес. Навремето левскарите се питат един друг има ли кой да спре Георги Аспарухов да вкарва. Има, разбира се, и той е не някой железен защитник на ЦСКА, а съотборник на Гунди. "Сините" гостуват на "Апоел" в Израел и набързо им вкарват пет безответни гола. В разгара на мача Сашо Костов се доближава до страничната линия и извиква на Гунди да излиза, защото ще го сменят.

Звездата на тима от "Герена" се насочва към четвъртия съдия, а треньорът Кръстю Чакъров се чуди какви ги върши неговият нападател. Гунди разбира, че Костов се е пошегувал с него и с усмивка го предупреждава, че ще му го върне някой ден.

Ненадминатият шегаджия не се стряска и взима на подбив всеки един от тарторите в съблекалнята. Голям майтап пада с Димитър Йорданов-Кукуша.

Костов се обажда у тях и с преправен глас обявява, че е от водоснабдяване и предупреждава, че на другия ден колегите му спират водата за цял ден в блока на футболиста. Кукуша не губи време и с жена му

пълнят кофи

и туби,

като не забравят да предупредят съседите. На другия ден водата си тече, а Димитър Йорданов разбира в съблекалнята, че е станал жертва на голям номер.

Паметен в историята на "Левски" ще остане и онази разгромна победа със 7:2 над ЦСКА на 17 ноември 1968 г. Три гола отбелязва Гунди, два пъти се разписва Янко Кирилов, а по един добавят Борислав Богданов и Сашо Костов. Последният се приближава към Цецо Атанасов от ЦСКА при 6:1 и му заръчва:

"Тичай до "Армията" да вземеш вашето табло, че на това вече няма къде да пишем головете. Именно младият Атанасов вкарва за крайното 7:2 и след това остава приятел с Костов.

Легендарното крило на "Левски" не остава в историята само със солените си шеги, а и с успехите си на терена. Със "синята" фланелка

той изиграва

281 мача и

отбелязва 65 гола.

Играе и на две световни първенства в Чили (1962) и Англия (1966).

"Понякога си мечтая да се върна назад в годините и отново да съм в компанията на момчетата. Ние не бяхме просто съотборници, ние бяхме семейство. И това ни правеше толкова велик колектив на терена, а хората пълнеха стадионите, за да ни видят на живо", казваше навремето Сашо Костов. Сега той е със старата тайфа на небето.