"Аз живеех в клетка, бях обездвижен и постоянно вързан и накрая ме записаха за евтаназия. Семейството ми ме изостави в приюта, защото съм бил агресивен, твърде шумен и своенравен. В деня преди да ме умъртвят, за мен дойде моят татко. Той ме спаси от смъртта на 10 септември 2003 г." - започва разказа за необикновената си съдба едно съвсем необикновено куче на име Дженго Уарагол. Именно неговият татко е написал този текст във фейсбук, за да напомня, че чудесата се случват не само по Коледа. Стивън Бойд, ветеран от американската армия и инвалид, ще плати за малкия 75 долара, за да го откупи от списъка със "смъртници". Само в един ден куче и човек ще преминат през най-невероятното изживяване - да спасиш и да бъдеш спасен и обичан.
"И така, татко ме отведе у дома и ние започнахме живота си отначало... Той ми направи "кучешки лагер за новобранци" и през следващите 6 месеца тренирахме всеки ден... Сега сме екип. Където е той, там съм и аз. Без значение дали ще е изкачване на скалисти планини, спускане с лодка или пикник... С него съм винаги... Ще се моля за всички вас, пазете се и нека Бог да ви благослови" - завършва четириногата си "реч" Дженго.
39-годишният Бойд служи 12 години в американската армия. Бил е снайперист, парашутист и спецагент с ресор наркотици. На 19 февруари 2002 г. попада за пръв път в болница и от този момент за него започва

най-жестоката битка за оцеляване

По време на службата си е получил множество мозъчни травми, преживял е катастрофа с военна кола и детонация на граната. Заради инцидентите е развил и гастропареза и мускулите на стомаха му не функционират нормално. "С нея яденето и пиенето бяха като "руска рулетка". Храната засядаше произволно някъде. Почти се бях отказал от нея несъзнателно. Дни наред повръщах по 10-15 пъти на час. Бях напълно разбит и свалих 35 кг!..." - признава Стивън в репортаж на Джесика Равитц за телевизия CNN.
Парите от пенсията на военен инвалид не стигат дори за сметки. Кариерата му е разсипана. Годеницата му го напуска. Приятелите също. В болницата разбира, че за него няма бъдеще и ще умре. Вкарват го в спешно отделение 56 пъти, два пъти е на централен венозен катетър, три пъти е с катетър на Хикман за химиотерапия, минаващ през вена на шията му, оперират го многократно и резултатът е нулев. В отчаянието си, след седмици кризи и изтощение, американецът решава да сложи край на мъките. "И когато посегнах към отровния химикал, чух глас: "Не го прави!". Чух го, както сега ми говорите. Съвсем ясно, напълно реален. "Не го прави!" - повтори той. Тогава разбрах. Беше Бог" - припомня си Бойд.
Ветеранът осъзнава, че има още нещо, заради което си заслужава да остане. В опит за бягство от миналото се озовава

в приют за бездомни животни

Денят е точно 10 септември 2003 г. Предлага да помогне на доброволците. Няма намерение да осиновява, защото не знае дали ще е жив след месец. След три часа случайно забелязва завързано в клетка куче. Съвсем обикновено на външен вид. С дълбоки кафяви очи, излъчващи топлина и разбиране. "Щом ме погледна, знаех, че ни е писано да бъдем заедно. Познавах го. Познавах тази душа. А малкият трябваше да бъде евтаназиран на другата сутрин. Служителите повтаряха: "Не можем да ви го дадем, агресивен е и не подлежи на дресировка!" Аз ги умолявах. Увещавах ги. Накрая извадих 75 долара и им казах, че без него не излизам. Тези пари бяха най-щастливата цена, която платих!" - описва Бойд.
Дженго преминава през

суровата школа

на "баща си". Охранява външната врата, наблюдава неотлъчно приятеля си и щом усети, че наближава криза, хуква към съседите за помощ. Стивън го учи дори да се моли с него вечер. Снима с камера как е мушнал муцуна между лапите и търпеливо слуша общата им молитва. Тя е съвсем простичка. "Благодаря ти, че ни позволи да бъдем този човек и това кутре - произнася Стивън. - Благодаря ти за нашето семейство и приятели, за тяхната подкрепа и енергията, с която ни даряват.... Моля се да ни помогнеш да не гоня съседската котка и да се вслушвам в думите на татко!"...
Ексвоенният е благодарен най-вече за деня, в който е попаднал случайно в приюта и е срещнал своя ангел. "Той спаси живота ми и аз спасих неговия. Без Дженго нямаше да продължа, нямаше да се лекувам и нямаше да ме има" - споделя Бойд 7 години по-късно.
Видеоклипът, в който двамата се молят, се появява във всевъзможни сайтове и социални мрежи. Американецът е засипан с хиляди писма от Австралия, Русия, САЩ и Европа, в които болни или самотни хора му благодарят, че им е дал кураж. Получава дори изненадващи покани за брак. Пастори използват видеото му в проповедите си, а деца си правят коледни картички с него.
"Стивън ни казваше преди, че е много самотен - обяснява майка му Черил. - Твърде дълго бе затворник между четири стени. Сега е с Дженго и с новите си приятели. Бог прави най-дребните неща толкова велики."

 

 

Ели и Джоунс го съживиха!

Бойд не е единственият човек с опашат ангел. На 24 ноември 2010 г. две немски овчарки Ели и Джоунс спасяват 54-годишния Лес Парсънс от Бриджуотър, Съмърсет. Лес е диабетик и пада в безсъзнание, докато разхожда кучетата в парка. Ели остава на пост до него и не спира да ближе лицето му, докато Джоунс тича към жена му Джо, която успява да извика линейка. Кучето спринтира километър до дома и я завежда обратно до алеята, където Лес лежи в диабетна кома. "Джоунс тичаше запъхтян и лаеше с всичка сила, сякаш ми казваше, че се е случило най-страшното. Взехме го преди година от общински изолатор, преди да го умъртвят. Все още страда от агорафобия, изпитва невъобразим страх от хора, площади и улици, изобщо отворени пространства. Беше се престрашил да тича през целия парк и всички светофари! Абсолютно сам! А иначе не припарваше на метър от вратата и не смееше да излезе навън. Хукнах с него и стигнахме мястото, където Лес бе паднал на земята, а Ели стоеше с муцуна в лицето му. Закарахме го в най-близката болница. Кучетата го спасиха! Те са целият ни свят сега и аз много се гордея с тях. Ако Джоунс се бе изплашил и не ме беше повикал, мъжът ми щеше да умре!" - убедена е Джо Парсънс.

Захвърлена от човек, приютена от помияр

Наричат я "бебешкият ангел", тъй като е улично куче и си няма име. Преди 5 години тя открива в гората Ленана край Найроби, Кения, 4-килограмово момиченце. Изоставено е в найлонова черна торба, без храна, вода и дрешки. Там е от два дни, прегладняла, изплашена, с инфектирана пъпна връв. Плачът й няма как да се чуе, тъй като отсреща е шосето и грохотът му заглушава тъничкия глас.
"Тъкмо навлизах сред дърветата, когато чух бебето. Видях в далечината куче, което го носеше внимателно, увито в мръсна дреха. Беше захапало като люлка найлона, за да не го нарани. Преминаваше с него шосето и бързаше" - разказва местният жител Стефан Тоя пред кенийски ежедневник.
Безименната занася детето в своето убежище, където я чакат още 5 малки кутренца. Опитва се да го кърми заедно с тях, увива го с каквото намери наоколо и се грижи за него до момента, в който не я откриват хора. Новороденото е отведено в болница и се възстановява напълно благодарение на кучешката обич. Кенийците са толкова удивени, че се стичат на тълпи да видят чудния спасител, носят й храна и лекарства и обещават да й помагат до края на дните й.

 

Дакота - кардиологът с четири лапи

ПРЕЗ 1995 г. Майк Лингънфелтър от Хънтсвил, Алабама, също като Бойд решава да умре. Два сърдечни удара следват ангина пекторис и тежка операция при отворен гръден кош. Майк е инженер от 40 години със 17 патента за изобретения, но е безсилен да се бори за живота си. И тогава се появява Дакота. Тя е истински кардиолог, способен да диагностицира съвършено точно наближаваща сърдечна криза и да се грижи за пациенти. По-точна е от всяка машина, тъй като използва най-фините си сетива и буквално надушва предстоящия миокарден инфаркт. Така Майк печели безценно време и взема своите лекарства. Историята на златния ретривър е сходна с тази на Дженго. Дакота е завързана с желязна верига в двор и оставена да умре сама. Прибират я доброволци от "Общество Делта", организация за обучение на животни в помощ на болни хора. Но Дакота е с тежка паравироза и шансовете й да оцелее са нищожни. Тя изпада в кома и сърцето й дори спира.
"За щастие ветеринарите успяват да я реанимират. След като оздравява напълно, завършва с отличие курсове за кучета-парамедици. Първоначално е трябвало просто да прави компания и да се грижи за болни, да ги насърчава да се движат и да им вдъхва сили. После става ясно, че тя е с дарба да предусеща сърдечни проблеми и да поставя 100%-во точни диагнози. Този талант не е от обучение. През 1995 г. ме запознаха с нея. Най-смешното беше, че изобщо не я исках. Бях депресиран, принудиха ме да изляза в пенсия. Не виждах смисъл. Но тя ми върна надеждата, тя ме спасяваше, когато падам, тя ме излекува" - разказва Лингънфелтър, който я описва в автобиографичната си книга "Ангел до мен".
Сега инженерът се радва на четири дъщери и внуци, а жена му благославя деня, в който са довели ретривърът. "Дакота улавя нещо в тялото на Майк, което дори самият той не усеща - коментира лекарят му Юджийн Хендерсън. - Никой не знае как става това. Предполагам, че кучетата "виждат" определени ензими, които се отделят в организма, преди да започне ударът. Със сигурност виждат повече неща от нас."