През май най-левият папа в историята на католическата църква ще посети най-бедната държава с най-дясната икономическа политика в Европейския съюз – нашата свидна родина, България. Какво ли ще ни каже? И дали ще има възможност да каже каквото мисли?

През 2015 г. в Боливия папата дръпна реч, в която призова световния пролетариат да промени световния икономически ред, заклейми “новия колониализъм” и програмите за остеритет (бюджетна строгост), които се налагат от международните агенции от рода на МВФ.

Бедните трябва да се борят за

“свещеното право на труд, подслон и земя” –

каза той. Тези слова биха допаднали на много хора и у нас, но ромите направо биха станали католици. Светият синод да слуша и да се учи.

Как ли ще се изяви нашият президент?

При словото си в Санта Крус папата бе представен от боливийския президент Ево Моралес, облечен в нещо като сако с облика на Че Гевара.

После Моралес връчи на папата работническо-селско разпятие. По-точно нещо като сърп и чук, но чукът е и кръст, върху който е разпнат Исус.

Какво ли ще му връчи Румен Радев? Според мен най-добре да му даде някое изостанало великденско яйце, по-долу обяснявам защо.

Няма нищо общо с 200-килограмовото позлатено яйце на Плевнелиев, защото то може да се тълкува като яйцето на птицата Ру.

А може и да е някакъв шамански или зороастрийски символ.

Има обаче едно християнско предание, че Мария Магдалена посетила Рим и подарила на императора боядисано в червен цвят кокоше яйце, което символизира Христовата кръв. Следователно нищо не пречи да му се подари едно останало от Великден червеникаво яйце, може и с малка социалистическа роза.

По аналогия златното яйце на Плевнелиев би трябвало да символизира кръвта на банковия сектор, след като КТБ бе разпъната на кръст. Папа Франциск не би имал против

да пусне малко кръв на банковия сектор

В една от речите си той нарече спекулативния финансов капитал “л-но (екскремент – бел. ред.) на дявола”. Затова много хора по света се чудят дали този папа е социалист и ако е социалист – какво прави във Ватикана? Неговият предшественик, Бенедикт XVI, обичаше да анатемосва марксизма като чумата на модерните времена.

Преди него Йоан Павел II срина световния комунизъм. Изобщо Ватиканът винаги е бил на страната на елита.

Но Франциск е първият понтифекс от Латинска Америка, а там католическите свещеници са на обратната страна на барикадата по отношение на европейските си братя. Много от тях са революционери, социалисти и дори марксисти, а някои дори воюваха с оръжие срещу хунтите.

Рожденото име на папата е е Хорхе Марио Берголио. Първо завършва техникум по химия в Буенос Айрес и известно време работи в лаборатория.

Там попада под влиянието на Естер Балестрино – парагвайска феминистка и комунистка.

През 1976 г. военните в Аржентина правят преврат и арестуват, изтезават и ликвидират всички левичари, сред които и много свещеници.

Изчезват над 10 хиляди аржентинци. Изчезва и 16-годишната дъщеря на Естер Балестрино.

Тогава тя основава движението “Майки на изчезналите” и организира демонстрации срещу режима. Една нощ се обажда на Хорхе Берголио и му дава да пази личната й библиотека, в която има доста марксистка литература.

Ако полицията намери подобни книги у дома ти, тогава наказанието е било смърт. По-късно Естер е арестувана и също изчезва, а младият Хорхе остава с марксистката литература.

Бъдещият папа стои настрана от активната съпротива,

но помага с каквото може на колегите си свещеници. Както горе споменах, в Латинска Америка да си католически отец обикновено значи да си левичар. Например отец Даниел Брокман се присъединява към сандинистите в Никарагуа през 1977. Две години по-късно той е външен министър в правителството на Даниел Ортега, а папа Йоан Павел II го отлъчва от църквата. Когато през 2008 г., започва икономическата криза, отец Брокман е председател на Генералната асамблея на ООН и прави опит да организира движение за нов, по-справедлив световен икономически ред. Не успява.

Може да се каже, че сега Папа Франциск продължава делото на Брокман. Миналата година например той публикува на сайта на Ватикана обемист и задълбочен манифест, озаглавен “Oeconomicae et pecuniariae quaestiones (Икономически и финансови въпроси): Размисли за едно етично проникновение по отношение на някои аспекти на днешната икономическа и финансова система…” Документът е доста дълъг и на английски може да се прочете на следния адрес: http://press.vatican.va/

content/salastampa/en/bollettino/pubblico/2018/05/17/180517a.html

В началото памфлетът обяснява теологически, че учението на Исус Христос призовава църквата да работи не просто за доброто на индивида, а за общността, да изгради “цивилизация на любовта”.

“Любовта към обществото и посвещаването на общото благо са важни форми на милосърдие, което засяга не само отношенията между индивидите, но и “макроотношенията” – социалните, икономическите, политическите” – пише папата.

Така папа Франциск обявява християнството за

идеологически антипод на учението на Айн Ранд,

месията на екстремния егоизъм.

Саможертвата на Исус, твърди той, е изкупила не само индивидуалните души, но и социалните отношения, които съществуват между човешките личности. Време е, пише той, да се започне възстановяването на това, които е автентично човешкото, да се определи вярно истинското и доброто, без което никоя социална, политическа и икономическа система не може да избегне своята разруха.

След като заклеймява растящото неравенство между и вътре в държавите, папата се впуска в унищожителна критика на растящото неравенство и хипертрофиралите финансови пазари.

Под ножа минава компютърната високочестотна търговия с акции, дериватите, хедж фондовете и всички нови “високотехнологични” инструменти на чистата спекула. Що се отнася до офшорното банкиране, папата направо го анатемосва.

На моменти папата малко ми звучи като марксист:

“Това, което бе тъжно предсказано преди един век, днес се сбъдна. Лихвите от капитал могат да вкарат в капан и да изместят доходите от труд… Следователно самият труд, заедно с неговото достойнство, все повече са застрашени за загубят своята стойност като “стока” и да станат само средство за обмен в рамките на асиметрични социални отношения.”

Разбира се, папата не е социалист от лозето на Габровски, но според мен спокойно може да мине за социалдемократ от старата школа.

Той предлага и доста леви реформи, за които днешните соцдемократи още не се сещат. Какво ли ще си мисли този ляв богослов при срещите си с държавниците в европейската столица на социалното неравенство - София? Не знам, но съдейки по възгледите му, би трябвало да си държи пръстите под расото скръстени.

Четете още:

След изборите Ердоган ще вбеси Европа. Дали “Света София” ще стане отново джамия?

Кобрата в капан, но спасение има!