Британският премиер мрази България заради битката при Галиполи. След година Западът получава Гърция в замяна на Източна Европа

Изконно правило при нас, историците, е, че “всяко ново е добре забравеното старо”. Тъй се случи и с факсимилето от документа, с който през октомври 1944 година в Москва Чърчил и Сталин си поделят следвоенна Европа.

Не знам защо тази история се претопля сега от британската преса. След като всичко е до болка известно още отпреди повече от 70 години. От една страна, като реалности. А от друга – като предварителни договорености.

Вечерта на 9 октомври 1944 г. в Москва не е особено топла. Уинстън Чърчил, вече в не съвсем стабилно здраве (с бронхопневмония), отива при Сталин в Кремъл. Там съветският вожд предлага

да го “лекува” с

“руското уиски” –

известната по онова

време “водка

перцовка”

След второто “хапче” Чърчил става съвсем прям. “Нека да разрешим работите си в Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. Ние имаме интереси, мисии и агенти там. Нека не си пречим. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете да имате 90% доминация в Румъния, ние да имаме 90% влияние в Гърция и да отидем петдесет на петдесет в Югославия?”*

И пише на листче предложенията си. А Сталин слага на листчето

прословутата си

“галочка”

(по нашему – “чавка”). Демек, съгласен.

Ако някой по-любопитен отвори и “Уикипедия”, ще види цялото факсимиле на “листчето”, далеч преди сега британците да го извадят за пореден път на показ, а някои мои колеги историци да се направят, че го виждат за първи път.

Та там се споменава и България – 75% руска доминация срещу 25% англо-американска. А истините са поне две. Първата е, че Чърчил си е влюбен в Гърция (и Дарданелите). Втората е, че

той откровено

ненавижда България

Защото през 1915 г. тя му отказала съдействие в битката при Галиполи. И той загубил не само самата битка, но и поста си на първи лорд на британското адмиралтейство.

И оттогава насетне за него България не е нация, а просто племе, което си вика “честито” след баня. А през 1943-1944 г. София следва да се разруши и да се превърне в “картофено поле”.

А къде е през цялото това време другият от цголямата тройка” на Антихитлериската коалиция – президентът на САЩ Рузвелт?

Най-вероятно той е информиран от Чърчил за договорките със Сталин от октомври 1944 г. Официално обаче го научава едва в Ялта през февруари на следващата.

Но на него вече май му е все тая. Той е със съвсем разклатено здраве (умира през април на 1945-а). От друга страна, е доста слаб в източноевропейската география – когато например в края на 1941 г. България обявява война на САЩ,

Рузвелт моли за

глобус, за да открие

къде точно се намира тази “велика сила”.

Но историята, както обикновено, продължава (всъщост тя не спира и до днес).

Добре, през 1944 г. Русия ни била окупирала. Съгласен съм. Ама ако някой вземе да ми твърди, че Великобритания не ни е била продала, хич пък няма да се съглася.

Впрочем това става ясно на Потсдамската конференция (юли-август 1945 г.).

Няма ги вече Рузвелт (починал през април), нито Чърчил (загубил изборите през юли). И наред със старата лисица Сталин в Потсдам на масата на преговорите за следвоенното устройство на Европа (а и на света) сядат двама абсолютни политически “новобранци”.

Хари Труман е вицепрезидент на Рузвелт, който наследява поста му по силата на американската конституция. Но в Потсдам

той вече е обладан

от новината, че САЩ

разполагат с

атомни бомби,

и комай всичко останало не го интересува.

Клемент Атли, който доста неочаквано наследява Уинстън Чърчил, пък е толкова зает с вътрешнополитическите проблеми на Англия, че и на него хич не му е до “отвъдостровната” Европа.

И последният от бившата “велика антихитлеристка тройка” – Сталин, започва да ги разиграва, както си иска. Демек, да прилага плана “Чърчил” от октомври 1944 година.

Берлин? Да, ние го превзехме, но ще го делим 1:3. Едно за нас, три за вас. Германия? Ами по същия начин – Източна и Западна. Европа? Пак така.

Даже си позволява и да се “пошегува” в неговия стил – ето, вземете и Бразилия, нямаме териториални претенции към нея.

Ами Гърция? И тук Сталин вкарва едно понятие, което ще остане в историята като т.нар. политическа география. Гърция, подобно на Австрия и Финландия, били “част от Западна Европа”. Докато Чехословакия, Полша и Унгария, подобно на Румъния, България, тогавашна Югославия и Албания – съвсем не. Както и Прибалтика...

И западняците доволни му оставят цяла Централна и Източна Европа. Защото си вземат освен любимите Италия и Франция и неотклонно лежащата на сърцето на Чърчил Гърция...

А най-смешното в случая е, че планът “Чърчил” от 9 октомври 1944 година е

фактическо

повторение на

секретния протокол

към пакта

“Рибентроп

-Молотов”

от 23 август 1939 г. Според който двамата тогавашни европейски диктатори – Сталин и Хитлер, се споразумяват: всичко от Прибалтика до Черно море – за мен, всичко на запад от тази линия – за теб.

Ми май така и стана и преди, и след 1945, та чак до 1989 година. И от тази гледна точка не спирам да се чудя защо пак вадят от нафталина споразумението “Сталин – Чърчил” от октомври 1944 г.

Освен ако не искат да опровергаят нашата историческа максима, че “всяко ново е добре забравеното старо”.

Ама ние, историците, пък имаме лошия навик да помним.

* Churchill, Winston. The Second World War. London, Penguin, 1989. ISBN 0-14-012836-0. с. 852.