В Турция се надига свирепа буря и България може само да се надява със свито сърце да мине метър. Това е резултатът от местните избори в южната ни съседка, където партията на президента Ердоган загуби унизително в най-големите и най-важни градове.

Както рибата се вмирисва от главата, така и държавата - откъм градовете. Спомняте ли си 1995 година? Тогава БСП боядиса картата на общините в червено, но загуби в София, Пловдив, Варна и Стара Загора. И какво стана само след година?

Но турският президент не е човек, който ще си остави магарето в калта. Той ще контраатакува. Може да се очаква вълна от вътрешни репресии и външни агресии, които ще разлаят европейската прогресивна общественост, което от своя страна ще предизвика още репресии и още агресии.

Не се знае дали кметовете и общините на опозицията

ще бъдат оставени да управляват

Най-вероятно не. Резултатът в Истанбул тепърва ще се брои и оспорва. Предизборно Ердоган се закани да прогони Мансур Яваш, победителя в Анкара, срещу когото вече върви следствие. Кметовете от Демократичната партия на народите, които победиха в кюрдските райони, по дефиниция се водят терористи и вероятно ще трябва да минат в нелегалност. В предишните избори тази партия избра 102-ма кметове, от които 95-има бяха уволнени и арестувани.

Естествено, че европейските институции ще заговорят за санкции. И още по-естествено, че в отговор Турция ще пусне нова мигрантска вълна от люти афганистанци и готови за подвиг пакистанци. Заради калимерата с Бойко Борисов засега Ердоган ги насочва към Гърция, но ако продължаваме да тормозим за извинение турския външен министър, нищо чудно да завърне част от тълпите към тези планински пейзажи, сред които Елена Йончева обича да се разхожда с фотокамера.

Икономиката на Турция е в рецесия и едва ли скоро ще се оправи. Вероятно ще трябва да сключва споразумение с МВФ и да налага остеритет (бюджетна строгост), от което средната класа тепърва ще пропищи. И макар че следващите президентски и парламентарни избори са далеч, жизненият стандарт тепърва ще рухва, клатейки властта.

Какво може да предприеме Ердоган, за да не падне от коня още преди изборите през 2023 година? Вътрешните репресии вече се състояха. Медиите са превзети и превъзпитани. Остава само един коз– външна агресия, която да вкара населението в режим на висок патриотичен ентусиазъм.

На 30 март Ердоган обеща, че първата му работа след изборите ще е

да реши “сирийския въпрос” на бойното поле

Това означава, че в най-скоро време ще започне обещаното настъпление към сирийския град Манбиж, който все още е под контрола на кюрдите. Проблемът е, че там са и американските инструктори, които Тръмп така и не успя да изтегли.

Претенциите на Ердоган са да окупира сирийските райони по цялата граница с Турция до 30 километра дълбочина. Естествено, че с това не са съгласни нито Сирия, нито Русия, нито Иран, нито САЩ. Да не говорим за кюрдските бойци, които са въоръжени до зъби, силно мотивирани и имат десетки милиони братя в самата Турция.

Това буре с барут може да взриви разклатения статут

на Турция като съюзник на САЩ. Както е известно, Вашингтон замрази сделката за доставка на самолетите Ф-35 за Турция заради сделката с Русия за зенитните ракетни комплекси С-400. Явно Ердоган трябва бързо да избира между едното и другото. Засега май е избрал Русия. И всичките тези нежелателни за САЩ и НАТО избори заедно с външните агресии, вътрешните репресии и неизбежните разправии около сондажите за газ и петрол край Кипър вероятно ще влошат търговските отношения със Запада и ще хвърлят Турция в още по-дълбока икономическата криза.

Може да се каже, че Турция е на ръба на историческа геополитическа преориентация. От придатък на НАТО тя се превръща в проблемна (За запада)

регионална свръхсила, която гравитира към Китай и Русия

Една от причините за лошите изборни резултати в Истанбул и Измир е засилващата се ислямизация. Явно с това Ердоган печели традиционалистите, но губи сред модерната и образована младеж в големите градове, сред търговците, бизнесмените и най-вече сред западните инвеститори.

Въпреки че е член на Ислямското братство, досега Ердоган не даваше да се ислямизира храмът “Света София”, който до XV век е най-величествената християнска катедрала, след това е величествена джамия, а през 1934 година Кемал Ататюрк го обявява за музей на културата.

Между другото, българското название “Света София” е подвеждащо, защото катедралата не е кръстена на светата великомъченица София, а на Божията премъдрост. Това важи и за българската столица, колкото и да не ни се вярва след промените по "Графа" и площад “Гарибалди”.

“Божията премъдрост” дава възможност на Турция да използва оригиналното гръцко име на величествения истанбулски храм – “Айа София”, защото според Корана и християни, и мюсюлмани, и евреи се молят на един и същ Бог. Но както е тръгнало, утре може да я прекръстят я “Ал Харам”, я “Ан Небеуи”, я “Ал Реджеб”.

Макар и ислямист, Ердоган е ловък политик и затова досега не даваше “Айа София” на ходжите. В средата на март на предизборен митинг тълпата започна да подвиква да й върнат джамията. Ердоган отговори: “Първо напълнете Синята джамия и тогава ще видим… Този въпрос има политически измерения… Нека не се впускаме в тези игри… Ние знаем как и кога да действаме…”

На 18 март в телевизионно интервю Ердоган обясни какви са тези измерения: “Да не забравяме, че имаме хиляди джамии по целия свят... Какво ще се случи с тях?. Ние носим тежестта на мюсюлманския свят и затова трябва да внимаваме…” Но на 24 март, пак в тв интервю, той направи завой на 180 градуса: “Музейният статут на “Айа София” трябва да се отмени. След изборите входът ще стане безплатен за молещите се (мюсюлмани). Можем да я преименуваме от музей “Айа София” на джамия “Айа София”…”

Естествено, че

ако “Айа София” се превърне в джамия,

ще трябва да се премахнат всички артефакти, които влизат в конфликт с вярата на молещите се. По-конкретно това са оцелелите византийски мозайки, които са били замазани след падането на Константинопол, а по време на реставрациите след 1934 г. са били отново разкрити.

Сега остава да видим дали Ердоган ще си спази обещанието. И ако го спази, дали само ще замаже мозайките, или ще ги премахне изцяло. Във всеки случай той ще си навлече възмущението на цяла Европа и най-вероятно ще създаде неприятности за мюсюлманските общности на Стария континент.

Ватиканът със сигурност няма да ръкопляска, Атина ще бие тъпана до небесата, но пък Вселенският патриарх в Истанбул вероятно ще прояви разбиране. Туризмът и западните инвестиции гарантирано ще пострадат.

Дали всичко това ще се отрази на европейските избори през май? Ако статутът на “Айа София” се промени още през април – гарантирано.

Четете още:

Кобрата в капан, но спасение има!

Най-демократично е с пари в сак...