30% от населението в света страда от проблеми със слуха, като се очаква до 2050 г. този брой да нарасне, сочат данни от Световната здравна организация. За страната ни те показват, че 400 хиляди души в България са със средна до пълна глухота, като от тях 40 хиляди са деца. Според водещи специалисти по оториноларингология основните трудности са, че пациентите не търсят помощ навреме, както и че при най-малките проблемът често се диагностицира късно.

Данните бяха съобщени на специална пресконференция “20 години кохлеарна имплантация в България” по повод отбелязваната годишнина. Специалистите уточниха, че от 1000 новородени на година 1 до 3 деца се раждат с пълна глухота, което прави средно около 60-70 деца.

Днес възможност за съвсем ранна диагностика дава неонаталният скрининг, подчерта професор Диана Попова от МБАЛ “Царица Йоана – ИСУЛ”. Тя обясни, че благодарение на инициативата “Българската Коледа”, в някои от големите болници функционират успешно кабинети за неонатален скрининг, който позволява навременното регистриране на проблем със слуховия апарат при бебетата и съответно по-бърза реакция.

Според специалистите обаче при някои от децата

проблемът се установява късно

А колкото по-рано се диагностицира, толкова повече са възможностите да се реагира. Лекарите са категорични, че е необходимо при най-малкото съмнение за проблем със слуха родителите да не чакат, а веднага да търсят консултация, дори да се окаже само натрупана ушна кал.

Специалистите поясниха, че в голям процент от случаите на глухота става дума за вроден проблем, но понякога състоянието се проявява по-късно. Възможно е и увреждане да се отключи след вирусно заболяване като менингит например или след травма. Лекари са категорични, че и излагането на силен и продължителен шум също уврежда слуха. Затова е много важно да има профилактични прегледи от специалисти по оториноларингология, които да се осъществяват не само в ранна възраст, но и периодично през различните етапи на развитие.

С напредването на годините все повече хора страдат от проблеми със слуха, като 2-ма от 3-ма души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми, уточниха специалистите.

Различни са методите на реакция при установяване на проблем със слуха – от промивки през медикаментозно лечение до оперативно решение. Една от модерните възможности е кохлеарната имплантация. Благодарение на нея пациентите успяват да се интегрират в обществото, да учат в масови училища или да работят в стандартни фирми. Специалистите препоръчват

при ранно диагностициране на проблем

такава да се извърши още когато пациентът е на около една година. Смята се, че тогава резултатите са най-бързи. Въпреки че тя се прави и при тийнейджъри, при зрели хора, както и при възрастни.

За последните 20 години в страната ни са осъществени около 700 такива процедури. Пионерът в областта - професор Иван Ценев, първият хирург, извършил такава имплантация в България през 1999-а, си спомня, че началото е било трудно. Пациентите са се страхували да се подложат, на процедурата имало е и финансови ограничения, позволяващи кохлеарната имплантация

да се прави само

на деца под 7-годишна възраст

“20 години по-късно мога да кажа, че България разполага с водещи специалисти и рехабилитационен апарат. Направи се много в тази посока и доказателство за успеха са многобройните пациенти, които в настоящия момент са интегрирани хора, които водят нормален начин на живот”. Според професор Ценев в България се извършват около 60 такива интервенции на година, а би трябвало да са много повече, тъй като днес кохлеарната имплантация в световен мащаб се смята за рутинна процедура.

В по-голяма част от случаите става дума за минимално инвазивна процедура, която е и безболезнена. Хирургическата намеса трае около три часа и по-голяма част от пациентите са в състояние да напуснат болницата още същия ден, уточняват лекарите. Те акцентират обаче, че огромно значение играе рехабилитацията след имплантацията. Именно тя е ключова за адаптирането и интегрирането на пациентите в социална среда. При най-малките тя продължава около 2 години. Когато пациентът е дете, основната отговорност пада върху родителите, които е необходимо да му помагат за улавянето и интерпретацията на някои основни шумове.

Професор Диана Попова подчерта, че от две години по здравна каса се поема кохлеарната имплантация не само за пациенти деца, но и за възрастни. Тя е категорична, че този тип интервенция е много подходяща за зрели пациенти,

загубили слуха си след травма

или след прекарано заболяване. Тъй като при тях има развит говор, възстановяването е по-бързо и след него често хората се връщат към предишното си ежедневие, без проблемът да повлияе на кариерата и живота им.