С дребнотемие власт не се бута, 30 години жилищният въпрос смущава морала в политиката

Апартаментната война щеше да радва повече населението, ако не напомняше толкова отчетливо за патологичното му раздвоение. Когнитивният дисонанс, както го нарича американският психолог Леон Фестингер, е състояние, при което човек вярва едновременно в две взаимно изключващи се твърдения. Например: осъжда мишкуването, връзкарството, сделките под масата, но си купува апартамент на данъчна оценка, за да спести данъци.

Според строителните предприемачи масова практика е

половината сума

да се плаща

на ръка,

за да се намалят местният данък, нотариалната такса и таксата за вписване. От тази далавера при сделките с недвижими имоти държавата губи годишно над 100 милиона лева приходи. Всички я знаят, но нехаят, защото им е изгодно.

Би било логично днес евтините жилищни маневри на Цветанов, Цачева, жената на Лозан Панов и другите да са не по-малко дразнещи за обществото от историята на Елена Йончева с КТБ. Очевидно тя също е ползвала привилегии, след като не е застанала на гише да иска кредит, а директно е отишла при собственика на банката и се е вкарала в офшорна схема.

Но българското чувство за справедливост не се обостря, напротив - баш Йончева громи големците от ГЕРБ, че търгуват с влияние.

Чудесен пример за арогантност и когнитивно разстройство даде също Корнелия Нинова по повод информацията, че се е сдобила с 200 квадрата в “Овча купел” на четири пъти по-ниска цена от пазарната.

“Този апартамент, каза тя, е закупен преди 19 или 18 години, когато нито съм участвала в политиката, даже не съм имала идея да участвам в нея, камо ли да бъда председател на БСП.”

Излиза, че щом не си в политиката, няма проблем да нарушаваш закона. Ако тази мисъл социалистите я изковат като библейски псалм върху сградата си на “Позитано” 20, може и да спечелят следващите парламентарни избори. Защото двойният аршин е дълбоко вкоренен в народопсихологията.

Жилищният въпрос не е нов, 30 години смущава морала в политиката.

Когато се зараждаше олигархията през 90-те години, на изток държавата граничеше с Премянов, партийни величия, прикрити зад подставени лица и фирми, отхапваха цели дялове от икономиката, приватизираха на безценица аптечни мрежи, предприятия, заводи, биеха се за лицензи, след заменки на гори изникваха курортни комплекси, присвояваха се декари и хектари, бизнесмени купуваха депутатски места, за да нагаждат законите по личните си интереси.

В същото време, вместо да се натоварват с борбата срещу невижданата високоетажна корупция и търговия с влияние, народните представители, които не можеха да се домогнат до големите игри, се изтрепваха за ведомствени апартаменти.

Битката се проточи с десетилетия.

Отначало

мечтаеха

да живеят

безплатно

в София, после врънкаха да им намалят наемите, а накрая извиваха ръцете на клетата администрация да им продаде тия пусти панели за никакви пари.

Дописка от април 2004 г. бележи един от мрачните периоди в пословичния политически битовизъм: “След скандала с евтините ведомствени жилища, закупени от различни чиновници, включително и с участието на министри и служители от екипа на премиера Сакскобургготски, парламентът се опита да прояви бързи рефлекси. Непосредствено преди великденската ваканция депутатите гласуваха на първо четене цели три законопроекта за изменения и допълнения на Закона за държавната и общинската собственост, чиято цел е, ако не да сложат край, то поне да ограничат част от привилегиите на държавните служители, свързани с придобиването на ведомствени апартаменти на цени, по-ниски от пазарните.”

Разбира се, дребните игри за 3-стаен с панорамно view не могат да се мерят с размаха на имотни акули от ранга на някогашната екоминистърка Долорес Арсенова. По време на своя мандат тя придобива 2013 кв. м в Бояна за 40 764 хиляди лева при десетократно по-високи пазарни цени и построява нещо голямо и кръгло като летяща чиния. 

На въпроса защо отрича, че е нейна, след като мъжът ѝ се води собственик по документи, тя заявява: “Ако мога да кажа, че съпругът е мой, значи и къщата е моя, но не стоят така юридически нещата. Къщата е фирма, в която акционер е моят съпруг.” Въпреки сложните взаимоотношения Долорес не се свени да вдигне и незаконна вила в защитена местност край Созопол, щото то един път като тръгнат нещата накриво…

Не че сега компроматите са по-слаби, напротив – точно на място удари разкритието на “Свободна Европа” срещу Цветанов, разклащайки позициите му и заплашвайки ГЕРБ с вътрешно-политическа криза, но нищо от тази история няма да промени статуквото. Дребнотемието не е ефективно средство за сваляне на властта, тя може лесно да го преодолее.

Както предположиха във фейсбук прозорливи хора, антикорупционната комисия най-вероятно ще оправдае Цецка Цачева и после като нищо може да я изберат за главен прокурор. Търговията с влияние е почти невъзможна за доказване, така че и вестта за политическата кончина на Цветанов е силно преувеличена. Защото това, което имаме като криза, са просто дисонанс и зрелища.