Как политикът да доплаща за апартамента

По време на Тройната коалиция, когато цените бяха на предишния връх, и аз си рекох, че сега е моментът да продам апартамента. Обърнах се към брокерка и тя скоро ми доведе клиент, който давал цялата сума, без да се пазари. Това ме изненада приятно, а и човекът ми се видя културен, защото носеше раница с лаптоп.

Обаче имаше една уловка – в нотариалния акт да обявим само 40 процента от парите, а останалите той ще ми ги връчи на ръка като подпишем сделката. “Всеки го прави – успокоиха ме брокерката – Хората не са луди да плащат такси!”.

Днес си мисля, че щом “всеки го прави”, то и скандалът с апартаментите на властта не трябва чак толкова да ни впечатлява. Ясно е, че началствата са купили апартаменти на половината от обявената цена и дори на една трета, а останалото са доплатили по друг начин.

Възможните схеми са 2, като втората има 2 подсхеми:

Схема 1 - политикът доплаща с някаква политическа услуга.

Схема 2 – плаща се пълната цена, но част от сумата се скрива. Тук обаче имаме два варианта:

а) останалите пари се дават в сак. Може и в найлонов плик или куфарче.

б) превеждат се от една офшорна сметка в друга.

Принципът е един и същ, но схема 1 е достъпна само за правоимащите.

И точно това дразни населението, което още вярва в 10 ноември.

Моят принципен отговор е добре известен – докато гласувате за партийни листи, налягайте си парцалите и се радвайте на схема 2-а (парите в сак). Това също е далавера, макар и мизерна. И ако “всеки го прави”, както казва брокерката, значи е демокрация. Ползвайте и се радвайте.

Малко е различно със схема 2-б, офшорката. Тя е разрешена всекиму, но е достъпна само за сериозни бизнесмени, които имат офшорни фирми и ги използват за да си “оптимизират” данъчното облагане. Така се крият фирмените приходи, отчита се много малка или никаква печалба и данъците културно се заобикалят. И всичко е “леге артис”, досега няма пострадали.

Ако знаете за мощна компания, която не декларира никаква или почти никаква печалба, значи най-вероятно работи по схема 2-б. И това е демократично, защото сега имаме свобода на предприемачеството.

С труд и постоянство всеки може да се издигне до офшорното ниво.

Прибързано се приема, че апартаментите на видните ни политици са платени по схема 1 – не с пари, а с власт. Но политикът може много преди това да е изтъргувал властта в съвсем друга сделка, а после с получените пари да доплати апартамента по схема 2-а или 2-б.

И тук детайлите са важни. В интерес на нацията е политикът да работи по 2-а и

да държи

парите в сак

и заровени

в земята

например. Това му дава възможност да си остане честен патриот. Щом дойде моментът за апартамента, той културно ги изкопава, доплаща си, парите влизат в оборот и създават работни места. И нацията върви напред.

Но ако политикът държи парите в офшорни сметки, това вече е проблем. Спестяването веднага става известно на поне 2-3 чужди разузнавания, които постоянно прислушват офшорките както докторите прислушват със стетоскоп циците на блондинките. И щом надушат, че министърът Пончо Пончев (например) има 10 милиона в Кипър, край – той е техен. Хванат е за най-скъпото.

И утре ще се чудите защо внася законопроект еднополовите бракове да станат задължителни!

Ще се чудите и ще мислите, че човекът е отвъртял. Но той не е отвъртял, просто е пестил от закуските за апартамент в кв. “Изток”.

Би било интересно да знаем обемите на този сив апартаментен сектор. Ако приемем (чисто условно), че 50 на сто от реалните цени на апартаментите се доплащат в сак, то това създава необявени обороти и печалби, които се равняват на официално обявените.

Какво да се прави с тези огромни суми? Нямам понятие, но

който пести

за гръцки остров,

да побърза – вече

са на изчерпване.

Знам само, че би било справедливо част от тези пари да попълнят черните каси на партиите, а те да ги ползват за демократични цели – я да купуват гласове, я за апартаменти, я за политолози, които да ги хвалят по медиите. Питате ли се защо българските университети бълват повече политолози, отколкото инженери или лекари? Защото днешната младеж са реалисти.

Инженерът може утре да бъде заменен от робот, но не и политологът, освен може би от секс робот.

Но да довърша за моя апартамент. Както казах, предложена ми бе схема 2-а, повечето пари в сак, а в нотариалния акт да пише само 40 на сто от цената. Но понеже съм комерсиално плах, поставих две мои условия.

Първо - да проверя в банка дали парите в сака са истински, защото по онова време все ловяха фалшификатори. И второ, да ги оставя в банков сейф, а после да отидем и да изповядаме сделката. Не че не вярвах на човека, но как после да се прибирам с торба пари? Всеки, който знае за схемата, може да прати двама юнаци да ми дръпнат сака и да хукнат.

Уви, тези условия се оказаха неприемливи за купувача. Той се страхувал от банките, защото в тях имало камери. Щели да го снимат.

Ами ако взема парите, а не му прехвърля апартамента?

Но най-много ме отказа това, че отказа да подпише предварителен договор с истинската цена. Според него утре с тази улика можело да го приберат на топло.

Отложихме сделката. След два дни брокерката ми се обади радостно: “Постигнахме напредък! Доволен ще останете!”

Срещнахме се пак и какво се оказа? Клиентът ми дава с 10 процента повече пари, отколкото му бях поискал! Но пък на другите ми условия пак не е съгласен. Казах си – този може наистина да е фалшификатор! Досега не бях чувал за купувач, който да вдига цената.

Сделката не стана, но сега си си мисля

през какви стресови ситуации минават

депутатите и министрите,

когато си пазаруват апартаменти. И после, когато пресата ги подгони. И защо само те? Ако наистина “така прави всеки”, както твърди брокерката, то хиляди хора минават през същия стрес. Представете си как пенсионер със 100 хиляди лева в сак куцука по улицата или се дундурка по трамваите с безплатната си карта, оглеждайки се панически.

Докато се прибере в къщи, човекът може да получи инфаркт!

После се събира тълпа да помага, викат линейката и докато пристигне бабата – сакът вече го няма…

Затова твърдя, че на нацията ни е

нужен закон,

който да

узакони незаконните

сделки.

Те пак ще си останат незаконни, но трябва да са защитени от застрахователни събития.

Каква ще е формулировката не знам, но съм сигурен, че в Министерството на правосъдието вече работят по въпроса.