"Трябва да помним, че сме гости на тази планета. Тук сме за 90 или най-много 100 години! През това време трябва да работим, за да оставим този свят едно по-добро място за живеене. Как изглежда един по-добър свят? Мисля, че отговорът е ясен: по-добрият свят е този, в който хората са по-щастливи. Защо? Защото всички човешки същества искат да бъдат щастливи и никой не иска да страда. Желанието за щастие е чувство, което всички ние изпитваме."

Тези думи на Далай Лама получиха в официално писмо българските народни представители по случай 60-годишнината от събитията през 1959 г. Гражданското обединение "Приятели на Тибет в България" изпрати до българските политици виждането на тибетския водач за ролята на световните лидери, споделено в разговор пред "Харвард Бизнес Ривю". Далай Лама е категоричен: "Считам, че склонността ни да гледаме един на друг като на "нас” и на "тях” произтича от невежество по отношение на нашата взаимосвързаност. Като участници в една и съща глобална икономика, ние зависим един от друг, защото промените в климата и глобалната среда засягат всички нас. Нещо повече, като човешки същества ние сме физически, психически и емоционално еднакви (…) Вярвам, че прекомерното фокусиране върху материалното развитие и натрупването на богатство ни накара да пренебрегнем основната човешка потребност от доброта и грижа. Възстановяването на чувството ни за отговорност към единството на човечеството и алтруизма към нашите братя и сестри е от основно значение за добруването на общностите и осигурява възможността техните членове да процъфтяват в дългосрочен план. Всеки от нас носи отговорността това да се стане."

Духовният водач се обръща към лидерите, но и към обикновените хора, и настоява те да бъдат преди всичко грижовни. Насърчава ги да развиват душевно спокойствие и да се стремят да се справят с разрушителни емоции като гняв и привързаност. Защото според него те само замъгляват способността на човек да използва ясно интелекта си. Далай Лама вярва, че доверието, свързано с топлота и добросърдечност, намалява страха и безпокойството: "Състраданието също намалява страха, отразявайки загрижеността ни за благосъстоянието на другите. Това, а не пари и власт е, което наистина привлича приятели. Когато сме подвластни на гнева, ние сме ограничени в способността си да добием пълна и реалистична представа за ситуацията. Когато умът е състрадателен, той е спокоен и можем да използваме здравия си разум реалистично и с решителност."

Тензин Гяцо учи хората да бъдат безкористни. Той не отрича, че хората сме движени от личен интерес и че това е необходимо, за да оцелеем. Съветът му обаче е да търсим мъдър личен интерес, който е щедър и склонен към сътрудничество и да вземем предвид интересите и на другите: "Сътрудничеството идва от приятелство, приятелството идва от доверие, а доверието идва от доброто сърце. След като имате искрено чувство за дълг към другите, няма място за измама, тормоз или експлоатация; вместо това можете да бъдете честни, доверчиви и прозрачни в поведението си."

 Според Далай Лама крайният източник на щастлив живот е добросърдечността. И дори и животните да проявяват състрадание, когато става дума за човешки същества, то се комбинира с интелигентност: "С помощта на разума състраданието може да се разшири до всичките 7 милиарда човешки същества. Разрушителните емоции са свързани с невежеството, докато състраданието е конструктивна емоция, свързана с интелекта. Следователно тя може да бъде преподавана и усвоена." Тензин Гяцо подчертава, че източникът на щастлив живот е вътре в нас. Но и че не се нуждаем само от образование, а от изграждане на вътрешни ценности. Той обяснява, че разликата между насилието и ненасилието се крие в мотивацията зад действието: "Ние няма да постигнем мир в света, като само се молим за него; трябва да предприемем стъпки за справяне с насилието и корупцията, които разрушават мира. Не можем да очакваме промяна, ако не предприемем действия."

Далай Лама насочва, че в крайна сметка душевното спокойствие е вътре в нас, и че за да го постигнем, се изисква да развием добросърдечност и да използваме интелигентността си, защото според него топлотата, състраданието и любовта всъщност са фактори за нашето оцеляване.