Корнелия изтръгна пенсиите от лапите на джендъризма

Най-тъпата мисъл, която чух тази седмица, е, че битката за Станишев не била принципна, а на лична основа. Изтърва я един виден ляв фактор, бивш шеф на същата партия. Истината е точно обратната – махайки го от челото си, партията помоли своите принципи за прошка.

1. Икономическият принцип

Ако в тази партия се водеха битки за принципите, Станишев трябваше да изхвърчи от прозореца на “Позитано” 20 още през 2006 г., когато въведе най-ултрадясната данъчна система на север от екватора. Нали партията по принцип се води лява? Защо тогава се оказа ултрадясна в най-важното - икономическата политика? Защо при неговото ерзацляво управление индексът за неравенството “Джини” скочи от 25 на 35 пункта и станахме лидер по неравенство в ЕС?

Ако имаше принципи в българската политика, още тогава СДС и ДСБ трябваше да поканят Станишев за лидер. Той е образован, културен, знае езици, има връзки на Запад, завършил е рабфака* на Сорос. И принципите му са десни. Щеше да им свърши много по-добра работа от Костов.

2. Волята за власт

Уви, у нас всичко е наопаки и най-вече принципите. Кой е най-важният, принцип №1 на една политическа партия? Това е, че щом е партия, значи се бори за власт. Не се ли бори за власт, значи не е партия. Както спринтьорът тича, за да скъса пръв лентата, а боксьорът – да нокаутира противника, така и партията се бори да вземе властта и да управлява.

Кой идиот би гласувал за партия, която не ще да управлява? Представяте ли си как щяха да изглеждат футболните мачове, ако централните нападатели бранеха вратата на противника, да не би случайно в нея да влезе заблудена топка? Или ако вратарят помагаше с ръка на неточен шут да попадне в мрежата? Точно това прави БСП още от 1990 г., когато спечели абсолютно мнозинство в парламента, но още на другия ден се отказа да управлява. После Виденов искаше да управлява, но не можеше, а Станишев остави Доган да управлява вместо него и БСП влезе в такава дълга серия от изборни катастрофи, че още малко и да мине в нелегалност.

Същото е и в ПЕС (Партията на европейските социалисти) – вместо да се бори за властта, нейното ужким ляво “семейство” се подложи на дясната ЕНП, коалира се откъм такованата страна. От 4 години партиите от ПЕС не спират да губят всички възможни избори и да се топят като сняг във врата на народите си, стичайки се надолу под кръста. Според последните прогнози евродепутатите от социалдемократичното “семейство” ще се стопят от 186 на 131, но тенденцията продължава да върви надолу. (https://pollofpolls.eu/EU). И само партията на Корнелия се кани да вземе 6 мандата вместо досегашните 4.

3. Чистата фасада

Ако пък важен принцип в политиката е да се дава вид, че се води някаква борба с корупцията (макар и само за пред хората), то управлението между 2005 и 2009 г. ще остане да се помни със своята трогателна откровеност. Вероятно в ГЕРБ също има корупция, но поне се правят усилия да се скрие. А ако излезе наяве – веднага уволнения, оставки и прокурори. В онова управление кражбите на скъпоценна земя бяха явни, скандални и нищо не се правеше. Нямаше дори опит за благоприлична фасада. Да не говорим за порнографските събития през 2013 година.

4. Управленският потенциал

Друг принцип в една партия, която се стреми към властта, е да развива своите управленски кадри. Не е ли готова да управлява професионално, значи само бие куха тенекия. БСП тръгна с най-мощния управленски потенциал, но постепенно го разгони вероятно защото подбираше елита си на тесен родови принцип.

Затова в един момент на столетницата й се наложи да си наема шефовете отдясно. Нима тъкмо Станишев не назначи за премиер през 2013 г. един бивш зам.-председател на СДС, който просто нямаше как да изпълни принципи 1, 2 и 3? А за финансов министър – кадър на ДПС?

Защо тогава днес опозицията в БСП се тръшка, че водачката на листата за Европарламента не членува в БСП? Тя поне е от “своите” по произход. А нима пловдивчанинът Гергов е верен левичар? Хем олигарх, хем бивш интимник на сините. Вероятно сега горкият си гризе ноктите, че не се е присъединил към ДПС, когато трябваше.

Има един такъв принцип, че когато една група хора вече не е в състояние да се управлява сама, трябва да си покани началство отвън. Историята бъка от такива примери. Според легендата Русия се ражда, когато славяните поканили варяга (викинга) Рюрик да ги управлява.

Изпокараните шведски барони пък канят най-некадърния Наполеонов генерал, генерал Бернадот, да им бъде крал. Оттогава Швеция е най-миролюбивата държава. Сталин е грузинец, Тито – хърватин, и дори Хитлер не е германец, а чист австриец и фамилията му не е Хитлер.

Ами ние? Първо каним Батенберг, после Сакскобург, после още един Сакскобург, после трети Сакскобург, който се оказа най патриот, но от разстояние.

Като говорим за Батенберг, то британският клон на този славен род се е прекръстил на Маунтбатън от патриотични съображения. Затова Корнелия, която също дойде в БСП от друга орбита, би трябвало да помисли за по-революционно прозвище.

Например Колонтай Нинова. Или Корнелия Люксембург, много ще й отива. Добре ще е някоя врачка да открие родство с Димитър Благоев, защото активът на тази партия е много емоционален на тема родословие.

* Рабфак – работнически факултет. При социализма това бе форма на задочно обучение.