Забранена е продажбата на алкохол и цигари на подрастващите, но законово децата могат да се тъпчат с всякакви вредни храни – чипсове, зрънчо, крекери, вафли, газирани напитки, кренвирши. За вредните съставки не само не се алармира достатъчно, но и съществуват прекалено много реклами, които насърчават малчуганите да консумират продукти с подсладители, оцветители, овкусители и какво ли още не. Само за един ден някои ученици приемат десетки пъти над допустимите дози захар и мазнини. А когато това е редовен начин на хранене, неизменно се стига до проблеми като затлъстяване, инсулинова резистентност, диабет, бъбречни увреждания, хормонален дисбаланс, дори сърдечни проблеми.

Кои са най-вредните храни за децата

Сокчета и газирани напитки

В повечето напитки за деца има високо съдържание на захар или на подсладители, алармират диетолози. Лекарите съветват винаги да се четат внимателно етикетите, защото дори в сокове, на чиито кутии пише, че са изцяло натурални, може да има опасно количество захар. Понякога производителите я изписват като глюкоза, декстроза, фруктозо-глюкозен сироп и т.н. Добавена захар има и в някои натурални сокове, студен чай, дори минерални води с аромати и специален вкус.

Редом със сокчетата специалистите поставят и газираните напитки. В една малка бутилка може да има над 60 г захари. А това е пет пъти над максималната дневна доза за деца, определена от Световната здравна организация. Според новите разпоредби на СЗО оптималният прием на захар при малчуганите трябва да е 5% от общия прием на калории на ден, или около 12,5 г. Тоест, ако едно дете изпие газирана напитка, изяде сладолед, после още едно сокче и след това близалка, то може да приеме десет пъти над определената за здравословна доза. А всекидневна консумация във високи дози на захар води до наднормено тегло, инсулинова резистентност, диабет, нарушения в зрението, бъбречни смущения, хормонални проблеми.

Вафли, бисквити, бонбони

Любимите на децата сладки изделия, освен че също са богати на захар, съдържат и много трансмазнини, консерванти, подобрители. Специалисти по хранене алармират, че в много от пакетираните сладки неща се добавят и опасни подсладители. Тоест риск за здравето крият и продукти, които официално се водят без захар. В тази категория попадат и вариантите без захар на газираните напитки, които също не са съвсем безопасни.

Сред подсладителите най-рискови са аспартамът, ацесулфам К, сукралоза, малтитол, ксилитол. Аспартамът е смятан от диетолози за една от най-опасните добавки. Той е двеста пъти по-сладък от захарта и много по-евтин, затова се добавя масово във всякакви сладки изделия и напитки – бонбони, шоколади, бисквити, кексчета, кроасани, дъвки, подсладено кисело мляко, дори разтворими чайове и кафе, бързите закуски, сосовете за различни ястия и дори в разтворимите витамини. Освен сладък той е и нискокалоричен, затова е неизменна част от продуктите за отслабване, нискокалоричните храни, както и храните за диабетици.

Правени са десетки изследвания на аспартама. Те доказват, че този адитив може да доведе до редица здравословни проблеми, сред които главоболие, загуба на паметта, невъзможност за съсредоточаване, замаяност, гадене, безсъние, проблеми със зрението, диабет, алергии.

Хамбургери

Всекидневната консумация на продукти тип фастфуд може да отключи различни хронични болести, метаболитни проблеми, затлъстяване, диабет тип 2, подагра, жлъчна и бъбречна недостатъчност, хипертония, категорична е професор Донка Байкова, специалист по хранене и диететика: “Малките деца нямат изградени адаптационни механизми, затова за тях адитивите са най-опасни. Някои от подобрителите може и да не са опасни за възрастен човек, но да отключат рискови реакции при малчуганите. В дългосрочен план при натрупване, тези адитиви ги правят предразположени към хронични болести, алергии и дори към ракови образувания."

Една от най-опасните съставки във всякакви хамбургери, сандвичи, продукти от витрини за бързо хранене е мононатриевият глутамат. Добавя се също в супи, сосове, колбаси, миксове от подправки заради това, че увеличава естествения вкус и аромат на хранителните продукти. "Добавката е известна като "синдром на китайските ресторанти", защото причинява главоболие, комбинирано с губене на равновесие и болки в гръдния кош, врата, ръцете. При възрастните тези симптоми изчезват след 1-2 часа, но при опити с животни е установено, че глутаматът унищожава мозъчните клетки", пише в книгата си "Лечение и забавяне на стареенето чрез хранене с лечебни и противоракови храни" професор Мермерски.

Чипсове и пържени картофи

Рискове за здравето крият и така любимите на децата чипсове и пържени картофи. Те се оказват богати на опасните трансмазнини. Лекари подчертават, че се натрупват в детския организъм и увеличават риска от затлъстяване в ранна възраст и съответно от високи нива на "лошия холестерол" и дори високо кръвно. Добре е да се ограничават пържените картофи от заведения за бързо хранене, защото за тях често се използват от най-евтините продукти за пържене, които са имитиращи и са богати на хидрогенирани мазнини. При нагряване над 40 градуса те стават токсични. Трансмазнини има и в маргарини, бисквити, крекери, солети, вафли, бонбони, кроасани, сладоледи.

Кренвирши и салами

Да се избягват кренвирши, меки салами, пастет, готова кайма, препоръчва професор Байкова, защото в много от тях има сланина, субпродукти - кожички, сухожилия, смлени кости, пълнители, нишесте и много оцветители, овкусители, ароматизатори.

Професор Мермерски обръща внимание, че повечето кренвирши и салами съдържат консерванти като натриев и калиев нитрат, както и калиев и натриев нитрит. Лекарят подчертава, че попаднат ли в стомаха, нитритите се превръщат в нитрозамин – субстанция, която при лабораторни опити с животни е доказано, че причинява рак. Освен това те блокират хемоглобина и нарушават преноса на кислород от кръвта до всички тъкани на тялото. Особено опасни са при новородени и малки деца.