Ще успее ли Макрон да овладее

разлюлялото се махало

Ако изключим утопичната идея за общоевропейска минимална заплата, идеите и призивите на президента Макрон (в статията му за възраждане на Европа, която излезе в 28 водещи европейски вестници, сред които и “24 часа”.- б.ред.) изразяват позиция на здрав разум, загриженост за оцеляването на европейското обединение.

Проблемът на всяка криза се състои в обстоятелството, че не е толкова важно какво се казва, а значение има преди всичко кой го казва. По различни причини в различните европейски страни и многообразните общности на Стария континент расте неудовлетвореността от статуквото на днешна Европа. За статуквото отговорност носят оглавяващите го елити. Може да не е справедливо, но политическата оценка за един лидер се формира не толкова от поредицата добри решения и постиженията, реализирани под негово ръководство, а от няколко или дори от една крупна грешка, допусната при неговото управление.

Растящата непоносимост към грешките на европейските лидери се засилва и от необходимостта да бъдат сменени основните идейни и управленски парадигми, стоящи в основата на обединена Европа. Нееднократно е подчертавано - след края на студената война европейският проект получи огромна динамика от факта, че Европа се превърна в образец за упражняване на “мека власт” в условията на глобалния либерален консенсус под хегемонията на все още обединения Запад. Европейският проект имаше и все още има огромна притегателна сила за близки и далечни народи.

Възраждането на хаотичното геополитическо съперничество, наследило епохата на либералния консенсус, изправи Стария континент пред съвършено нова ситуация, изискваща динамична промяна на ценности и управленски практики в обединена Европа. Меката сила, упражнявана от Европа, трябваше да бъде бързо надстроена с ясна концепция и институционална система за обща отбрана - “твърда сила” за отблъскване на новите предизвикателства от европейските граници. Неконтролираната масова миграция на хора от юг и от изток към страните от богатото ядро на Европа трябваше да бъде спряна.

Мигрантската криза от 2015 г. показа, че няма с какво да спрем мигрантската вълна.

Миграцията раздели болезнено “стара” - Западна Европа, практикуваща мултикултурен модел на съжителство, и “нова” - Източна Европа, чиито граждани се радват на новопридобита свобода в собствена национална държава и отказват да се ангажират с чужди проблеми, включително на нарастваща миграция на мюсюлмани към Европа.

Настоящият европейски елит вече говори, обсъжда и планира промени, свързани с откритото признаване на гореописаните предизвикателства. Проблемът е, че нарастващ брой европейци нямат доверие в потенциала на статуквото да осъществи собствената си метаморфоза под натиска на променящите се събития и отразяващите ги ценности и идеи. Най-трудният проблем в политиката е да признаеш, че идеите и институциите, които са те ръководили във вземането на политически решения, са макар и частично делегитимирани.

Защото следващата стъпка, която избирателите изискват от теб, е да признаеш, че ти самият си делегитимиран. Докато европейските елити на статуквото се суетят в търсене на пропорцията между спасителна промяна и съхраняващо легитимността им статукво, в Европа назрява силна вълна на популистки протест, която застрашава европейското единство. Махалото на кризата се люлее все по-силно между несъвместими визии и политически проекти, които ще се сблъскат в следващия Европейски парламент.

Макрон е интелигентен млад политик, чийто успех ще зависи не толкова от способността му да оглави европейските либерали, колкото от способността му да допринесе за формиране на нов баланс на идеи и политики в обединена Европа, които да подпомогнат разрешаването на кризата и да осигурят необходимата трансформация на европейския интеграционен проект. Това няма да стане само с призиви. За съжаление, когато махалото се разлюлее, минава време, преди да се успокои в една по-умерена амплитуда на различията.

(От фейсбук, със съкращения)