В края на септември 1915 г. в ръцете на софийската полиция случайно попада писмо със съмнително съдържание. То носи клеймо с дата 25 май същата година и е изпратено от Христо Силянов до Александър Сахаров във Варна.

В прав текст подателят нарежда:

“Драги Сахаров, щом получите настоящето, вземете няколкодневен отпуск и елате в

София, като донесете със себе си картата - “първообраза”, върху която нанесохте фортовете, батареите и минното заграждение. Същата карта

с помощта на Прудкин попълнете с онези фортове и батареи, които не успяхте да нанесете...”.

Писмото е предадено на военното контраразузнаване и започва разплитането

на законспирирана шпионска мрежа, изградена от руското посолство в бъл-

гарската столица.

След избухването на Първата световна война Османската империя се намесва на страната на Тройния съюз. Година по-късно Русия и България се оказват в

редовете на двата враждуващи лагера. При тази ситуация важно значение за

руските специални служби придобива разузнаването на района около Цариград и Проливите, както и цялото западно черноморско крайбрежие. Информацията за тази част на Балканите по линията на традиционните шпионски

канали изведнъж секва. Ето защо към руската дипломатическа мисия в София е открита допълнителната длъжност военноморско аташе. На 15.II.1915 г. на

този пост е назначен старши лейтенант Василий Яковлев.

След пристигането си в България той веднага разгръща активна конспи-

ративна дейност. За три месеца създава шпионски кръг, който е натоварен

с основната задача да събира сведения за фортификационните съоръжения по

бреговата линия и състоянието на отбранителните системи на Турция и България. “Мозъкът” на организацията е Недялко Зеленогоров. Води шифрованата

преписка, раздава парите, получава и предава топографски карти и приложе-

ни списъци към тях. Зеленогоров е довереното лице на Яковлев.

За негова дясна ръка е привлечен легендарният авантюрист Антон Прудкин,

признат морски специалист с анархистки убеждения и майстор на нестандартните действия. Вербован е още през 1902 г. и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонимите “Озеров” и “Такварян”. Прудкин е капитан на

най-големия български параход “Борис”, добре запознат с навигацията в Черно море и с обстановката при Босфора и Дарданелите. Към него се присъединява

и помощник-капитанът на кораба Александър Сахаров. Скоро в играта влиза известният публицист и журналист Христо Силянов, роден в Цариград, участник в македонското националноосвободително движение. Привлечен е и д-р Коста Списаревски, юрист, депутат в ХV ОНС (1912-1913 г.), служител в министерството на търговията. Последен в схемата е включен Владимир Цветков, софийски търговец. Неговата роля е незначителна и той само епизодично препредава сведения. Всички членове на групата са убедени русофили, ала водещият им мотив за участие в шпионажа са отпуснатите

сериозни парични средства от руската легация.

През април 1915 г. Списаревски получава от Яковлев крупната сума от 3000 златни лева. Снабден с шифър, симпатично мастило и инструкции, той заминава за турската столица.

Там престоява 20 дни и през това време изпраща до Зеленогоров 10 шифровани телеграми и 4 писма с разузнавателни данни. Най-много място в тях отделя на движението на немските крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са ударната сила на османската бойна флота.

В края на септември 1915 г. в ръцете на софийската полиция случайно попада писмо със съмнително съдържание. То носи клеймо с дата 25 май същата година и е изпратено от Христо Силянов до Александър Сахаров във Варна. В прав текст подателят нарежда: "Драги Сахаров, щом получите настоящето, вземете няколкодневен отпуск и елате в София, като донесете със себе си картата - "първообраза", върху която нанесохте фортовете, батареите и минното заграждение. Същата карта с помощта на Прудкин попълнете с онези фортове и батареи, които не успяхте да нанесете.....". Писмото е предадено на военното контраразузнаване и започва разплитането на законспирирана шпионска мрежа, изградена от руското посолство в българската столица.

След избухването на Първата световна война Османската империя се намесва на страната на Тройния съюз. Година по-късно Русия и България се оказват в редовете на двата враждуващи лагера. При тази ситуация важно значение за руските специални служби придобива разузнаването на района около Цариград и Проливите, както и цялото западно черноморско крайбрежие. Информацията за тази част на Балканите по линията на традиционните

шпионски канали

изведнъж секва. Ето защо към руската дипломатическа мисия в София е открита допълнителната длъжност военноморско аташе. На 15.тт.1915 г. на този пост е назначен старши лейтенант Василий Яковлев.

След пристигането си в България той веднага разгръща активна конспиративна дейност. За три месеца създава шпионски кръг, който е натоварен с основната задача да събира сведения за фортификационните съоръжения по бреговата линия и състоянието на отбранителните системи на Турция и България. "Мозъкът" на организацията е Недялко Зеленогоров, 45 годишен запасен подполковник, бивш заместник-кмет на София и действащ адвокат. Той дърпа конците на цялата мрежа. Води шифрованата преписка, раздава парите, получава и предава топографски карти и приложени списъци към тях. Зеленогоров е довереното лице на Яковлев. За негова дясна ръка е привлечен легендарният авантюрист

Антон Прудкин

признат морски специалист с анархистки убеждения и майстор на нестандартните действия. Вербован е още през 1902 г. и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонимите "Озеров" и "Такварян". Прудкин е капитан на най-големия български параход "Борис", добре запознат с навигацията в Черно море и с обстановката при Босфора и Дарданелите. Към него се присъединява и помощник-капитана на кораба Александър Сахаров. Скоро в играта влиза известният публицист и журналист Христо Силянов, роден в Цариград, участник в македонското националноосвободително движение. Привлечен е и д-р Коста Списаревски, юрист, депутат в ХV ОНС (1912-1913 г.), служител в министерството на търговията. Последен в схемата е включен Владимир Цветков, софийски търговец. Неговата роля е незначителна и той само епизодично препредава сведения. Всички членове на групата са убедени русофили, ала водещият им мотив за участие в шпионажа са отпуснатите

сериозни парични средства

от руската легация.

През април 1915 г. Списаревски получава от Яковлев крупната сума от 3000 златни лева. Снабден с шифър, симпатично мастило и инструкции, той заминава за турската столица. Там престоява 20 дни и през това време изпраща до Зеленогоров 10 шифровани телеграми и 4 писма с разузнавателни данни. Най-много място в тях отделя на движението на немските крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са ударната сила на османската бойна флота. Списаревски организира разузнавателно бюро с няколко платени сътрудници и се завръща в София.

Веднага след него в Цариград пристига Силянов, но носи в куфара си "само" 1000 златни лева, предадени му от Зеленогоров. По този повод по-късно се оплаква на Списаревски, че "руснакът Яковлев бил стипца и искал хората бадява да му работят". Силянов не развива никаква агентурна дейност и неговото посещение има друг приоритет. Той заварва в пристанището акостиралия кораб "Борис", който се кани да отплава за Бургас. Качва се на борда и предава на Прудкин и Сахаров

карта на черноморския бряг

По време на пътуването тримата нанасят върху нея всички забелязани обекти, свързани с артилерийската и инженерната защита на крайбрежието. От Бургас Силянов хваща влака за София и предава информацията на Зеленогоров.

Прудкин и Сахаров продължават своите разузнавателни акции и при следващите си плавания. По поръчка на Яковлев нееднократно шпионират изградената отбрана на варненския и бургаския залив. Правят подробно описание с начертани схеми на минните заграждения и свободния от мини фарватер, на замаскираните брегови и полеви оръдия. Наблюдават и изпращат данни за заминаващите търговски кораби, натоварени с бензин и керосин за Цариград. Прудкин заснема очертанията на босфорските укрепления със специален фотоапарат "Кодак", снабден с мощен обектив. Той не се задоволява само със "снасяне" на разузнавателна информация, но крои и мащабни терористични изяви. Предлага на своите покровители да взриви с динамит моста на Босфора при Галата. В същото време планира и диверсии срещу прославените крайцери "Гьобен" и "Бреслау". Те обаче така и не се осъществяват.

Шпионската дейност на групата

продължава около половин година. След откриването на споменатото писмо правозащитните органи предприемат спешни действия и в началото на октомври 1915 г. всички нейни членове са прибрани на топло. Прудкин и Сахаров са арестувани във Варна и под стража са изпратени в София. Силянов, Списаревски и Цветков са задържани по домовете им. Последен в ареста на Пети полицейски участък е докаран направо от фронта Зеленегоров, който дни преди това е мобилизиран. Яковлев е защитен от дипломатическия си имунитет, но е принуден да напусне България. Прехвърлен е в Букурещ, където продължава агентурната си работа.

Разследването продължава пет месеца. То е поверено на топследователя на царството Васил Митаков. В разпитите активно участва и военният прокурор поручик Милан Марков. Митаков приключва следствието в началото на декември, но не е напълно убеден в приписваните на обвиняемите прегрешения. Прокурорът на всяка цена иска да ги вкара зад решетките. В неговите действия мнозина съзират изпълнението на политическа поръчка, наложена му от управляващото германофилско правителство на д-р Васил Радославов. Обвинителният акт е връчен в средата на февруари 1916 г. От изложеното в него става ясно, че срещу арестуваните е повдигнато обвинение по чл. чл. 111,115 и 162 от Военнонаказателния закон за предателство срещу сигурността на държавата. Констатира се, че престъпленията се установяват от писмени и веществени доказателства, свидетелски показания, заключенията на вещи лица и признанията на обвиняемите. В бележника на Прудкин е намерен таен шифър, който му е предаден от Силянов. При обиска в апартамента на Зеленогоров са открити картографски снимки и чертежи, както и 10 000 лева налични пари. Произходът на картите е руски, а експертизата установява, че почеркът върху тях е на Прудкин.

Военният прокурор иска смъртно наказание

ВЪЗ основа на изложените деяния военният прокурор иска за всички смъртно наказание. Началото на "процеса срещу русофилите" е дадено на 3 март. Събитието предизвиква голям интерес. В залата на Софийския окръжен съд не са допуснати външни хора. Освен българските новинари присъстват и повече от 15 чуждестранни журналисти. Председател на военнополевия съд е майор Тодор Челбов, а членове поручиците Минчо Попов и Ангел Карагьозов. Защитници на подсъдимите са лидерите на русофилската опозиция д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Александър Людсканов, проф. Владимир Моллов, д-р Ахмед Ходжов и др. Прочетен е обвинителния акт. Следва разпитът на обвиняемите. Те не се признават за виновни и обясняват своите постъпки като безкористна услуга на Яковлев, продиктувана от симпатии към Русия и чисто патриотични съображения. Разузнаването в Цариград и по Босфора е безспорно и те не го отричат. Към него отнасят цялата си шпионска дейност и това е основният довод на защитата. Адвокатите на Зеленогоров и компания са категорични, че шпионаж против отечеството няма, тъй като престъпленията са извършени преди сключването на съюзния договор между България и Турция и намесата на страната ни в Първата световна война. Оспорени са голяма част от доказателствата на следствието, констатирани са редица противоречия в пледоарията на главния обвинител.

Осъдени и оправдани

НА 17 март 1916 г. е произнесено съдебното решение. Сградата на съда е блокирана от тълпи любопитни софиянци. Войници и полиция с големи усилия разчистват улицата и тротоара. Зеленогоров, Прудкин, Силянов и Сахаров са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права. Списаревски и Цветков са признати за невинни. Присъдата е обжалвана пред военния министър ген. Никола Жеков, но той отхвърля молбата им и седмица по-късно тя влиза в сила. Те са откарани в Централния затвор и едва след края на войната излизат на свобода. На 9 декември 1918 г. Върховният военен касационен съд в публично заседание разглежда жалбата на осъдените по делото за шпионаж и отменя окончателно тяхното наказание.