Реалността надигра фантастите. В навечерието на новата 2011 г. учени от Автономния университет в Барселона имплантираха успешно миши ембриони с микроскопични баркодове. Целта им е да направят същото и с човешки, за да се избягнат грешки при ин витро процедури. Испанците твърдят, че технологията е абсолютно сигурна и баркодовете се отделят, щом ембрионите станат фетуси.
"Всеки опит за подобряване на ембрионалния трансфер от лабораторията в майчината утроба е полезен. Разбира се, доколкото развитието не е засегнато. Заради недоглеждане и грешки родители отказват да приемат децата си, защото са от друга раса и ембрионът е чужд. Или се появяват бащи-донори, които не искат анонимност, а родителски права. За семействата е наистина важно бебето да е тяхно. Експериментът е чудесна идея за подобряване на изкуственото оплождане!" - коментира пред телевизия "Фокс нюз" д-р Артър Каплан, директор на Центъра по биоетика към университета в Пенсилвания.
Защитниците на

човешките права

са убедени в противното. Някои предчувстват, че зад откритието се крие по-грандиозен замисъл. Други правят връзка с чиповете за имплантация и проследяване на хора, които отдавна са изобретени и влезли в употреба. Трети недоумяват защо е нужен баркод върху ембриона, след като досега идентификацията е напълно елементарна и безвредна - върху контейнерите с генетичен материал се изписват просто личните данни. Четвърти се питат как баркодът влияе върху ембрионите и какви ще са последиците за паметта на клетките им. Пети напомнят, че човешкият фактор и тук не е елиминиран и решението кой баркод на кой ембрион да се имплантира се взема от специалист, а не от машина. Следователно пропуски пак не са изключени.
"Самата концепция за директно етикиране е противоречива и непрозрачна. Става въпрос за човешки живот, за живо същество и ние би следвало да действаме много, много внимателно. Очевидно не можем да попитаме ембриона дали е съгласен. Ето защо ще се търси съгласието и на двамата родители или и на двамата донори на яйцеклетки и сперма. Това обаче не нарушава ли правата на зараждащия се човек? За да се пусне технологията масово, е необходима широка

обществена дискусия

и обмисляне на негативните ефекти!" - категорична е в интервю пред "Фокс нюз" Пам Диксън, изпълнителен директор на "Световен форум за личната неприкосновеност". Форумът е разследваща организация от САЩ в обществен интерес, която през 2006 г. публикува първия глобален доклад за кражбите на здравноосигурителни данни и злоупотребите със здравни картони и лична информация.
Силиконовите баркодове се виждат чрез най-обикновен микроскоп. Екипът планира да изработи четяща система, която да разпознава и да извлича автоматично информацията от тях. "Амбицирани сме да успеем. Откритието ни ще е от огромна полза за ембриолозите. Сега ин витро клиниките слагат само етикети върху блюдата "Петри" - обяснява Елена Ибание, един от участниците в проекта, координиран от Института по микроелектроника в Барселона и Националния изследователски съвет към испанското министерство на науката. Тя и колегите й настояват, че съвременният метод на идентификация е ненадежден, защото гаметите и ембрионите се прехвърлят неколкократно между отделни контейнери. Търсейки по-добро решение, испанците инжектират баркодове в пространството между ембрионалната клетъчна мембрана и защитния й външен слой, т. нар. зона пелуцида. Зоната е прозрачна, еластична гликопротеинова обвивка около плазмената мембрана на яйцеклетката. Щом ембрионът се закачи за маточната стена, той се разделя с нея и с баркодовете. Тази

последна фаза

е най-трудната за изследователите.
"Над 90% от зародишите запазват поне един от микроинжектираните в тях кодове до стадия бластоцист (преди прикрепването им към стената на матката - б. а.). Увеличаването на броя им на ембрион повишава степента на идентификация, но понижава броя на изхвърлените след "излюпването" на ембриона (с разграждането на зона пелуцида - б. а.). Независимо от техния тип и номер, баркодовете не нарушават ембрионалното развитие. Най-високите проценти на успешна идентификация (97%) постигнахме с четвърти код тип С и те не се влияеха от криоконсервацията, тоест от замразяването" - описват Сержи Ново, Леонардо Бариос и колегите им от факултета по клетъчна биология, физиология и имунология към Автономния университет.
"За съжаление при мишките някои кодове се закачат за самия ембрион - допълва Елена Ибание. - Следващото, което ще опитаме, е да имплантираме кода направо върху външната обвивка, а не вътре. Така ще бъдем 100% сигурни, че няма да остане със зародиша. Запомнете: силиконът е безвреден, зародишът расте нормално и ние ще прецизираме нещата, за да изгуби кода си след имплантацията. Няма да произвеждаме бебета с код в тях."
За Диксън целия подход е сбъркан, тъй като няма гаранции, че "етикетите" ще изчезнат. Това със сигурност ще нарушава правото на лична неприкосновеност и свобода и ще създава условия за използване на технологията за неетични и антихуманни цели. "Настоявам учените да потърсят други алтернативни средства, преди да приемат новата методика. Зародишът не е стока в магазин, която касиерката ви маркира на излизане. Възможно е точно на вашия ембрион да поставят баркода на чужд зародиш. Ще се намерят и доста жени, които не искат баркод върху детето си, независимо че то е още в предродилен стадий" - предупреждава тя.

"Страхувай се от бъдещето!"


1610 година - Сцена първа, действие пето. "О, чудо! Какви прекрасни същества! Ах, как красиви били човеците! И как щастлив си със тях, нов свят!" - възкликва героинята на Шекспир Миранда от последната му пиеса "Бурята". Тя ще вдъхнови британския драматург и поет Олдъс Хъксли в сътворяването на една заплашително сбъдваща се антиутопия: "Прекрасният нов свят" от 1932 г. В описаното от Хъксли бъдеще хората не се раждат естествено, а се отглеждат в специални фабрики, програмирани от ембриони да бъдат такива, каквито системата ги иска. Технологията за изкуствено възпроизвеждане и евгениката са достигнали своя връх, всички са постоянно щастливи в еднаквостта си и са копия на един и същ модел. През 1995 г. фантастичният трилър "Дванадесет маймуни" с Брус Уилис и Брад Пит продължава историята, започната от Хъксли, добавяйки нови декори и нови действащи лица - затворници с баркод за по-лесна идентификация. Четири години по-късно братя Уашовски ще създадат филма "Матрицата". Тя е изкуствена виртуална "действителност", в която хората са контролирани чрез кибернетични импланти и се събират като "реколта" от гигантски полета.

 

Импланти за терористи и затворници


В Щатите от 2001 г. се изработват подкожни импланти за терористи и затворници. Производител на "ВериЧип" е американската компания "Приложни дигитални решения", Флорида. "Променихме мисленето си след атентатите от 11 септември - признава шефът на технологичния отдел Кейт Болтън. - Днес повече отпреди е необходим контрол и наблюдение над съмнителни дейности."
Заподозряният може да бъде имплантиран принудително или изобщо да не знае, че в тялото му има издайнически предавател. Чипът излъчва сигнал, който се лови от спътниците на глобалната позиционна система. Те проследяват точното местоположение и засичат движението на "обекта". В САЩ устройството вече е предизвикало ожесточени дебати дали се нарушават гражданските свободи и доколко защитени са обикновените хора от злоупотреби с технологията. Антитерористите на свой ред се опасяват, че системата може да бъде хакната отвън и сигналите да бъдат пренасочени към други мишени.
Първият американски тийнейджър, имплантиран доброволно преди да загине в катастрофа, е 14-годишният Дерек Якобс от Бока Ратон, Флорида. Дерек е със сертификат от "Майкрософт" за квалифициран системен инженер и е управлявал собствена компютърна фирма. Родителите му Лесли и Джефри Якобс са доброволци по програмата и също като него носят в себе си "ВериЧип". Микрочипът съдържа няколко килобита памет с лична информация и мъничък радиопредавател. Според Болтън той ще е от полза за всеки тежко болен, който лесно може да бъде открит и спасен дори и да е в безсъзнание. "Приложими дигитални решения" регистрира изобретението с етикета "Чипирай се!". Операцията трае 7 секунди, машинката се инжектира с местна упойка и е невидима след зарастване на кожата. Болтън планира да добави и сензори за наблюдение на жизнени показатели - пулс, температура и кръвна захар. Компанията му е подписала договор с Калифорнийския затвор за доставка на "Дигитален ангел" - гривна с повече екстри от чиповете, предназначена за осъдени, излежали присъдите си или освободени по-рано.
"Технологията изпреварва политическите решения. Но ние не сме готови да използваме откритията си с мъдростта и разума, които са необходими, за да не излязат извън контрол!" - обобщава Стивън Афтъргуд, анализатор от Федерацията на американските учени и директор на нейния "Проект върху правителствената политика на секретност".