Много сме назад с материала ние, българите. Ето на, вдигнахме скандал до небесата заради една юношеска хомоброшурка. А в същото време от британското кралско семейство излезе новина, че принц Хари и Меган Маркъл ще възпитават предстоящото си бебе във “флуиден” джендър. Като порасне, само ще си избере ориентацията. Представяте ли си нещо подобно да се случи у нас? Веднага всички ще креснат: “Оставка! Аборт!”

Тези наши телевизионни водещи, които се заядоха с брошурите, в САЩ отдавна да са уволнени. А собствениците на телевизиите щяха да молят на колене за прошка. Какво обаче виждаме у нас? Две министерства се отрекоха и си измиха ръцете като Пилат Понтийски, а джендърната фондация, която е автор на брошурката, се скри някъде под масата. На Запад тя щеше да скочи отгоре и гордо да се бие в гърди!

Явно не сме дорасли. Преди година

воденото от Светия синод

простолюдие се надигна

против Истанбулската конвенция, която дори не държи на смяната на пола. Аз също признавам вината си, защото публикувах в “24 часа” статия под заглавие “Третият пол е неизбежен…” и в нея вмъкнах следната наивна ирония: “Ако полът е въпрос на социален избор, край на женския професионален спорт. Всичките медали и пари ще отиват при мъже, които са се осъзнали като жени…”

Мислех си, че се шегувам. И какво се оказа? Тъкмо обратното – то вече се било случило! Свободният избор на пола го има не само в професионалния спорт, но и в училищния! Един пример – в 17 американски щата ученическите състезания за девойки вече са отворени и за променени младежи. В щата Кънектикът група родители на лекоатлетки се оплакват по инстанциите, че двама младежи “в преход” печелят всички първи и втори места в спринтовете.

Първият, Тери Милър, пробягал 55 метра за 6,95 секунди и с това поставил щатски рекорд за девойки. Вторият, Андрая Иъруд, пробягал същото разстояние за 7,01 секунди. И чак на трето място със 7,23 секунди се класира истинска биодевойка.

Половин секунда от първия – това е точно колкото разликата между мъжете и жените на олимпийските игри. Нормалната за един и същи пол разлика е 2-3 десети от секундата.

Тери и Андрая са

“в преход”

Какво значи това?

Първо младият човек решава да смени джендъра и слага червило. После се подлага на дълга хормонална терапия и психотерапия. И чак когато организмът и психиката са готови, идва ред на хирургията.

Тери и Андрая са в началото на своя преход, даже се спори дали си вземат хормоните.

Естествено, че и тук става дума за пари. Ако си щатски училищен шампион, получаваш пълна стипендия за престижен университет, което в САЩ означава около 60 – 70 хиляди долара годишно. И няма значение дали си отличник или тройкаджия. Но какво да правиш, ако тренираш усилено, но не си медалист? Много просто – обявяваш, че вече си жена и започваш да биеш девойките.

Както знаем, свободният избор на пола го измислиха феминистките от третата вълна – тези, които

се чудят как да

отърват планетата Земя от мъжкото

присъствие. Сега обаче те си гризат ноктите от яд, защото се оказва, че става точно обратното – мъжете изхвърлят жените от дамските спортове. Я си възразил, я са те изкарали фашист и човек на Путин.

Последната жертва е голямата тенисистка Мартина Навратилова, която е печелила

8 турнира от големия шлем. Освен царица на дамския сервис и воле, тя е заклета феминистка и трансджендърна закрилница. Любовта й към пъстроцветната кауза бе така силна, че преди години си взе за треньор бившия мъж Рене Ричардс.

Неговата история е трогателна. До 41-годишна възраст той (тя) се казва Ричард Раскинд, работи като очен хирург и играе аматьорски тенис.

И изведнъж решава да си смени пола, прекръства се на Рене Ричардс и започва бляскава кариера в професионалния дамски тенис. Най-голямото й постижение е четвъртфинал на Ю Ес Оупън през 1978 г., когато е вече на 44 години – непостижим възрастов рекорд. “Яд ме е, че не направих промяната още на младини – тюхка се той. – Щях да съм най-великата тенисистка на всички времена!”

Навратилова винаги е била на страната на трансджендърите, но в един момент и нейната чаша преля. През 2016 г. Международният олимпийски комитет реши, че трансджендърните жени (т. е. бившите мъже) могат да се състезават в дамските спортове, стига да поддържат ниско ниво на тестостерона в продължение на 1 година.

Хирургическата операция не е задължителна. Мартина се разбунтува срещу този либерализъм и през миналия декември написа в туитър: “Не може просто да се обявиш за жена и да се състезаваш срещу жените! Трябва да има някакви стандарти и ако притежаваш пенис, докато се състезаваш с жените, това не влиза в тези стандарти.”