Педофили събират онлайн информация за деца. Младежи са подложени на тормоз в социалните мрежи. Приложения се оказват капани за най-малките. Реалните опасности в интернет са много по-сериозни от измислените игри "Момо" или "Син кит".

Най-големите заплахи в интернет са онлайн агресията, анонимността на събеседника от другата страна и злоупотребата с лична информация, категорични са Адриана Панайотова и Весела Симова от CoderDojo Bulgaria - глобална мрежа в над 60 държави от безплатни детски клубове по програмиране. Те са организатори на работилници за деца и родители по безопасност в интернет. Няма доказани случаи деца да са пострадали от "Момо" или "Син кит", категорични са специалисти. "Такива новини се създават от "тролове" - обяснява Адриана Панайотова. - Хора, които - дали за лично удоволствие, дали в изгода на някоя компания или политическа сила - започват да пускат невярна информация или коментари. Целта е да се всява смут и паника, което би могло да се използва като отклоняване на вниманието от някакъв реален проблем."

От друга страна, специалистката признава, че такива новини дават идеи на някои хора как да тормозят други, и е категорична, че не се говори достатъчно за реалните рискове онлайн: "Голяма част от опасностите в интернет са свързани точно с това - да навредиш умишлено на дете и дори на възрастен. Когато твоята самоличност може да бъде скрита, това ти дава самочувствие да правиш неща, които може би в реалния живот не би си позволил."

Адриана Панайотова допълва, че добрата новина е, че съвременните деца си дават сметка за голяма част от онлайн рисковете: "На нашите работилници за интернет безопасност се опитваме да водим диалог с децата и ставаме свидетели, че те са наясно с много от опасностите - вируси, недоброжелателни хора, капаните на свободните wi-fi мрежи и т.н.Говорим с малчуганите, че най-големите заплахи са онлайн агресията, фактът, че не знаеш кой реално стои от другата страна, както и количеството лична информация, което споделяш и която може да бъде използвана срещу теб. Важно е и децата, и родителите да знаят, че може да се злоупотреби с всички точни данни - че ти си този човек, роден на тази дата, живеещ на еди-кой си адрес, ходещ в еди-кое си училище. Практически всеки може да стигне до тази информация и да я насочи срещу теб."

Весела Симова допълва: "На нашата последна работилница за безопасност участваха и специалисти от ГДБОП. Обсъждаше се, че днес вече за педофилите и за хората със сексуални проблеми е много по-лесно да намират потенциалните си жертви онлайн. Тоест не да обикалят около училища или площадки, а просто да следят социалните мрежи.В тази връзка, ако ти издаваш местоположението си, можеш да станеш жертва на някой недобронамерен човек. Затова съветваме децата, ако използват социални мрежи като инстаграм или фейсбук, никога да не се тагват къде се намират в момента, когато още са там. Добре е или да не публикуват снимки с конкретно местоположение, или да изчакат определено време, преди да ги публикуват - най-вече ако са сами."

Специалистите подчертават, че в много от случаите родителите нямат добра обща култура как да се предпазват в интернет, не защитават достатъчно профилите си в социалните мрежи и именно те излагат децата си на риск - като споделят прекалено много информация за тях, публикуват прекалено много техни снимки, понякога дори по бански. "Трябва да се работи много с родителите - категорична е Адриана Панайотова. - Има случаи, в които някои пускат например снимка от училищния двор с надпис "4А от 125-о училище отиват на лагер за една седмица в Девин и ще са в еди-кой си хотел". Това е изключително опасно и често родителите не си дават сметка, че тази информация може да бъде използвана."

Рискът е особено висок, ако родителят има много приятели в листата си и ако не познава всеки един от тях достатъчно добре, пояснява Весела Симова: "Някои хора може да са ви фейсбук приятели само за да следят детето ви." Затова съветите към родителите са да не публикуват информация къде учи синът или дъщеря им - дори и неволно, като например се сподели снимка от официалния профил на училището или се вижда логото му на някоя снимка, или дори ако е възможно то да бъде разпознато от униформа, която носи детето. Не е добре да се дава и информация къде ходи малчуганът на спорт или на други занимания, особено ако ги посещава сам.

"Често това, което се опитваме да предадем на младите като умения онлайн, е от изключително значение и за родителите, защото детето може и да знае как да се държи в интернет, но родителят да е по-необразован и несъзнателно да излага малчугана на много по-голям риск", категорична е Адриана Панайотова.

Весела Симова обяснява, че някои устройства предоставят варианти за защита: "Някои от новите модели телефони дават възможност да им се зададе, че устройството е на дете под 13 години и така автоматично има рестрикции: за сваляне на приложения, за достъп до youtube. Има възможност единствено за детската версия, която е с филтрирано съдържание. Това е важно, особено ако това е първото устройство на малчугана, за да не може той да попадне на неподходящо съдържание или да свали опасно приложение." Всъщност, за да имат легално профил във фейсбук например, децата също трябва да са навършили 13 години, като за тези между 13 и 18 години има определени рестрикции. "Детските профили са по-защитени - обяснява Адриана Панайотова. - Не им се позволява например да публикуват публично толкова информация, колкото човек над 18 години. Тоест социалните мрежи осигуряват някаква защита на децата."

Затова специалистите съветват при създаване на профил да се посочи реалната възраст, както и родителите да бъдат приятели с детето си онлайн. "За мен това е задължително - подчертава Весела Симова. - Не разрешавам на моите деца да свалят приложения, преди да съм проверила какво точно е това приложение и преди да съм им направила нужните настройки за поверителност. Без правилни настройки профилът не е достатъчно защитен. Добре е и родителите да следят съдържанието, което качват децата им, защото те могат да се подведат да публикуват нещо неуместно - например снимки по бански и т.н. В момента, в който родителят види такова съдържание, той може да реагира бързо и адекватно."

От CoderDojo съветват родителите да разучат подробно настройките на всяка едно приложение и сайт, кото децата им използват, и да ги нагласят по най-защитаващия начин. Добре е от време на време да следят тези настройки, за да не бъдат те променени от детето или от самото приложение. Важно е също да се говори с малчугана - да му се обясни, че всичко, което публикува онлайн, може да бъде запазено и споделено от някой друг и разпространено публично. Затова е важно той да мисли внимателно, преди да сподели нещо, дори и в затворена група или в чат с приятели. Специалистите съветват също винаги да се избират сигурни пароли. В някои случаи може да се използва и мениджър за пароли, който да генерира и пази сигурни пароли за всеки сайт. Добре е да не се избират като пароли потребителски или личните имена, рождени дати и т.н.; винаги да се мисли по-сложен вариант и да се използват различни пароли за различните сайтове.

В последната работилница на CoderDojo Bulgaria децата сами създават "Пакт за е-безопастност". В него избират да включат точки като: "не споделяме лични данни и къде се намираме; не общуваме с непознати и не им се доверяваме; не плащаме сами онлайн; никога не се срещаме с хора, с които сме се запознали онлайн; не нарушаваме авторски права и не хакваме сайтове; не се подиграваме и обиждаме; не публикуваме лични и неприлични снимки; говорим си само с наши познати и отказваме приятелство на непознати; търсим помощ от полицията, cybercrime.bg и споделяме с родител; използваме сложни пароли; имаме антивирусна програма; внимаваме какви приложение качваме и какъв достъп им даваме."

Специалистите алармират, че някои от много модерните приложения сред младите като TikTok например също стават обект на злоупотреби. Според данни на Центъра за безопасен интернет, въпреки че за регистрация в него има възрастово ограничение над 13 години, приложението е особено популярно сред момичетата на възраст от 5 до 12 години. Основното занимание на децата там е да снимат свои клипчета как пеят и танцуват. Това съдържание обаче се оказва, че привлича недоброжелатели и във Великобритания например са подадени поредица от сигнали за педофилски посегателства именно чрез това приложение. Според Центъра за безопасен интернет приложението е изключително популярно и в България. "Такива приложения крият рискове - обяснява Адриана Панайотова. - Дори и детето да не е неподходящо облечено или да не е в предизвикателна поза, пак може да привлече недоброжелателно внимание. Опасно е особено ако се вижда къде точно е детето, ако може да се познае къде се намират апартаментът или училището му. Освен това понякога в такива клипчета, освен детето, което се снима - и съответно е съгласно да бъде публикувано онлайн - попадат и други деца, които не са съгласни или не искат да бъдат показвани."

От друга страна, Адриана е категорична, че крайните забрани също не са най-добрият вариант да се защитят малчуганите: "Ако забраним на децата да използват социални мрежи, при положение че целият им клас има профили например, ние ги превръщаме по-скоро в аутсайдери. Така им предизвикваме повече проблеми, отколкото да ги предпазваме. Най-добрият вариант е и децата и родителите да са образовани какви опасности има онлайн, как да реагират, ако се сблъскат с проблем, както и какво е редно и какво не да правят в социалните мрежи. Много е важно да има доверие между детето и родителя, за да може при проблем то да сподели и заедно да намерят решение. Всяка крайност - дали малчуганът да е оставен абсолютно безконтролно да използва социални мрежи, или обратното - напълно му е забранено - не е добър вариант. Както децата знаят как да се държат, когато са сами навън, така трябва да се научат и как да се държат онлайн. Ние не можем да ги ограничим от тази среда, а най-добре е да ги образоваме как да съществуват безопасно в нея."