Опасни химикали в зехтин на българския пазар установяват при проучване от Българската национална асоциация "Активни потребители". Тестовете показват също несъответствия между описанието на етиката и реалното съдържание, както и заблуждаващи практики как обикновен салатен микс се представя като високо качество еxtra virgin. В някои от случаите става дума не за неволен пропуск, а за умишлено фалшифициране на марките от страна на производителите.

Според проучвания в ЕС само около 10% от зехтините отговарят на стандартите за най-високото качество – получени при класическия метод за студено пресовано масло, докато в магазините близо 50% от търговските марки са обозначени като такива. Тестове доказват, че между 20 и 50% от предлаганите продукти не отговарят на описанията си по етикет. Освен това често продукти, определяни като "зехтин", изобщо не съдържат маслиново масло или са разредени в различни пропорции с други масла.

От асоциация "Активни потребители" провеждат анализи на някои от предлаганите марки на българския пазар. За теста са избрани 28 вида зехтин, закупени от супермаркети в София. Първоначално са изследвани етикетите, съотнесени към цената им. Тринайсет от тях пораждат съмнения за несъответствие и проби са подложени на анализ в независими лаборатории. Изследвани са показатели като киселинност, мастнокиселинен, триглицериден състав и т.н.

От "Активни потребители" стигат до няколко основни извода. Специалистите алармират, че в два от продуктите е открито наличие на химикалите хлороформ и тетрахлорметан в количество около единайсет пъти над разрешения лимит. Затова са категорични, че това са ментета, които могат да бъдат опасни за здравето. Всъщност в 23% от лабораторно изследваните марки е установено несъответствие в състава на маслата, като при някои категорично е умишлено фалшифициране от страна на производителите.

От асоциацията обясняват, че съгласно информацията на етикетите почти половината (13 от 28) от продаваните в големите супермаркети марки зехтин са от евтините категории, така наречените pomace или салатни миксове. За тяхното производство се използват технологии, които се различават от класическата - студено пресоване на маслините. От асоциацията предупреждават, че потребителите трябва да са наясно, че купувайки по-евтините категории зехтин, получават продукт с по-ниско качество.

Специалистите алармират, че някои потребители използват подвеждащи техники за представяне на по-нисък клас салатен микс като висок клас зехтин. Например поставяне на снимка на маслини на етикета на продукт, в който маслиновото масло е не повече от 20%. Друг път пък не се добавя на етикета надпис точно за какъв продукт става дума – pomace или салатен микс. Така потребителите се заблуждават.

В проучването е установено, че при пет от марките производителят не е дефинирал категорията маслиново масло, спестявайки точна информация с цел заблуждаване на клиента. В пет от декларираните като pomace продукти е установено вложено рафинирано маслиново масло. В четири е маркирано наличие на масло от маслиново кюспе, което означава, че остатъците от пресовани маслини са подложени допълнително на обработка с органични разтворители за повишаване на добива. Това понижава качеството на маслото и има риск от попадане на остатъчни химикали, използвани за разтворители в крайния продукт.

От "Активни потребители" подчертават, че тяхното проучване е първото доказателство за присъствието на зехтини менте на нашия пазар, и алармират потребителите да са наясно че маслиновото масло, независимо къде е произведено, може да не бъде полезно за тяхното здраве, затова да подхождат информирано при избора в търговската мрежа.

От асоциацията са категорични, че зехтините са на едно от първите места по умишлено фалшифициране в Европа и е необходимо да се разработи и изпълнява реалистична програма за мониторинг на търговските марки на нашия пазар.

В ЕС изискванията към зехтина са законодателно уеднаквени за всички страни членки чрез Регламент 2568/91. Според него съществуват осем категории зехтин, като с най-високо качество е полученият при класическия метод за студено пресовано масло. Единствено той може да се обозначава с еxtra virgin olive oil.

Всяка допълнителна обработка - рафиниране, влагане на химически добавки или използване на химични разтворители при екстракцията, обикновено повишава добива и трайността, но влошава качеството на маслото.

Според изследвания най-честите фалшификации са представяне на по-ниска категория зехтин - рафиниран или химически обработен за еxtra virgin olive oil; добавяне на масла от други растителни видове - слънчогледово, рапица, соево; използване на отпадни суровини като кюспето за източник на масло след екстракция с органични.