Абсолютно наложително е да се намери минималната територия политическо съгласие, за да не остане България територия без българи

Всеки ден следя новините със свито сърце. Както би написал класикът Димитър Димов, наляга ме (със сигурност не само мен) сплинът - меланхолия, което не се дължи на една само конкретна причина. Защото, съгласете се, на народа му се събра доста.

Карат се леви и десни кой е по-морален, буквално за всичко -

до последна

машина и

последна

бюлетина.

В резултат на което не порастват нито едните, нито другите. Увеличава се само презрението и в двете посоки и тече порой към несистемни партии, каквито, за радост, май само у нас не са избуяли и нямат шанс да изтекат към следващия Европейски парламент. Това е единственото хубаво от цялата работа - че в Брюксел и Страсбург екстремни членове на ЕП от България надали ще постъпят.

Което обаче не е голяма утеха за българите, за голяма част от които и Страсбург, и Брюксел са далеко - дотолкова, че като видят еврокомисар по телевизията, единственото чувство, което изпитват, е “Колко ли му/ѝ е заплатата? Оял/а се е”. Независимо че нароченият може да е слаб като вейка.

Само ще изтъкна колко важен е евровотът, като напомня, че благодарение на договореното от главния преговарящ за следващия програмен период на Европарламента - Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП, всеки ден в джоба на всеки българин отсега до 2027 г. по различните програми

влиза по един

лев. Всеки ден.

Не е малко - златните реки ги има само по приказките. И ЕС е най-хубавото нещо, което ни се е случвало.

На този фон Корнелия Нинова реши да нацапа терена, като събра вчера всички ЕС посланици и им обясни, че управляващите ще фалшифицират изборите. Повече от потресаващо. Надмина я единствено нейното острие Йончева, която в национален ефир нарича ГЕРБ “организирана престъпна група”. И от двете срамни действия на БСП няма да ѝ се качи рейтингът. Окей - имаш доказателства за измами, дай ги. Но така да се храчи, на никого не му вдига рейтинга и не увеличава със сигурност доверието на хората към политиците и въобще желанието им да участват в тази игра. Тук се сещам за баща ми, който никога не се е интересувал от футбол и съвсем искрено казваше, че дори “Левски” и ЦСКА да дойдат да му играят в двора, няма да ги гледа и ще затвори пердетата.

Разбира се, и ГЕРБ допусна грешка с това, че тръгна да пипа кодекса. И се самонабута в ситуация, в която по-добре е да приеме ветото на президента, защото така ще се спестят две седмици работа на парламента.

Удивителен политически (разбирай - заяждачески) стил демонстрира и президентът Румен Радев. Който за 2 години не намери време да отиде в парламента нито веднъж, пък макар и само да направи забележка като на предишния му състав, когато - по време на клетвата си, подразнен от факта, че в пленарната зала няма достатъчно дисциплина, скастри депутатите: “Една седмица ви остава!”

Нещо, което Бойко Борисов не е правил дори в най-хард годините си, когато прекратяваше пресконференция при иззвъняване на мобилен.

Тепърва Корнелия Нинова ще бере ядове с Румен Радев, който няма да се задоволи да остане на втори план, след нея, в политиката.

А и междувременно г-жа Нинова, отсъствайки от Народното събрание, няма да му удари нито един глас в защита на ветото върху Изборния кодекс. Освен това соцлидерката лиши себе си и съпартийците си от микрофона на най-високата трибуна в държавата. Което не е полезно за партията. С просто око освен това се вижда, че към червената партия не е тръгнал никакъв приток и прираст на доверие. По улиците няма маси народ, които да зоват за революция. Което наред с неизбежното недоволство, което ще докарат до броени часове на соцдепутатите отънелите фишове със заплатите,

вещае скорошно

сломяване на

червения

протест

и завръщането на левицата в парламента. Което ще е трети такъв маньовър на БСП само за този, все още дори не половин мандат.

Затова нека и БСП, и ГЕРБ, и президентът седнат на новата кръгла маса на националното съгласие. И се обединят около 3-4 приоритета. Очевидният стълб номер 1 е демографията. Ние, докато се караме и се самоизяждаме, и цифром, и словом съвсем изчезваме. Най-малкото, за да остане кого да управляват, да се разберат да опазят народа. И още нещо много важно - да го стимулират да се размножава. Има начини и те отдавна се прилагат къде ли не. За да не ме упрекнат, че вземам страна в диаметрално разделената на федералисти и националисти Европа, ще посоча, че брилянтни примери как се насърчава раждаемост има и във Франция, и в Унгария. Затова там жените масово раждат по 3 деца. И на двете места тогава държавата дава несимволична помощ - и на по-бедните, и на по-богатите. Така французойчетата и унгарчетата се множат. Пазят нацията си и дават гаранция за силна икономика.

А ние на какво разчитаме?!?