Под 1% са децата, чиито родители са отказали с официална декларация да им поставят ваксини. В същото време в публична анкета 57% от участниците разкриват, че не правят дори задължителни имунизации. Прекалено много са и тези, които във форуми и социални мрежи свободно заявяват, че са категорично против ваксините. Как тогава децата на всички тях ходят на ясли и детски градини, като достъпът до такива е само с пълен имунизационен картон? Става възможно с фалшиви имунизации, които са записани в картоните, но никога не са поставяни. Тези деца свободно са приемани в учебни заведения, но всъщност представляват скрита опасност не само за себе си, но и за околните.

Всички задължителни ваксини в България са безплатни и се правят от личния лекар. Според имунизационния календар те са за хепатит B, туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, пневмококови инфекции, морбили, паротит и рубеола. А препоръчителни имунизации включват противогрипните ваксини, тези срещу хепатит А, менингококови, пневмококови и хемофилус B инфекции, коремен тиф, бяс, жълта треска, ротавирусна инфекция, човешки папилома вирус. До 2020 г. се предвижда като препоръчителна в календара да влезе и ваксината срещу варицела.

Официално родителите в България имат право да се откажат дори от задължителните ваксини. Това може да стане с попълване на специална декларация при личния лекар, който след това уведомява РЗИ. За такива родители обаче има ограничения – те може да бъдат лишени от детски добавки, дори да им бъде наложена глоба. Санкциите обаче са между 50 и 100 лв. Основният проблем е невъзможността детето да посещава детска градина. Според Наредба №15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в България в ясли или детски градини се приемат единствено деца с пълен набор от задължителните ваксини. За училище по принцип изискват предаване на картон на детето, но не би трябвало да го върнат дори без ваксини, тъй като образованието е задължително. Все пак има случаи, когато по нареждане от РЗИ медицински лица в училище са проверявали картоните и са изисквали поставяне на ваксини на неимунизирани деца. В някои училища дори има натиск върху родителите на деца без ваксини от другите майки и бащи.

 Как процедират родителите, които са против имунизациите. За годините преди училище някои избират варианта детето да бъде гледано у дома от баба, от детегледачка или от единия родител, ако не ходи на работа. Други търсят възможности за кооператив – малка група от деца, които се обгрижват от родителите на ротационен принцип или от нает за целта учител. Друг вариант е да се направи уговорка с директор на детска градина – в повечето случаи частна – и детето да бъде прието без набор от всички задължителни имунизации. Това обаче е доста рисково, защото малцина директори биха поели тази отговорност.

Най-удобната схема, която разкриват антиваксъри, е фиктивно поставяне на ваксини. Тоест на детето се записват по план всички имунизации, без нито една реално да му е инжектирана. Те са отразени както в картона, така и в имунизационен паспорт. Някои лекари дори за по-голяма сигурност отварят неизползваните ваксини и унищожават съдържанието им, за да няма несъответствия при евентуална проверка. В групи в социалните мрежи се твърди, че някои го правят срещу скромните 10 лв. на ваксина. Педиатър, пожелал анонимност, сподели за “168 часа”: “Аз лично не съм чул до момента някой да го прави срещу пари, но е възможно. Едни лекари го правят може би по убеждения. Други просто за да нямат разправии с РЗИ и да не се карат с родителите.”

Всъщност лекари се оплакват от родители антиваксъри. През март 2017 г. председателят на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари д-р Георги Миндов призна в ефира на Bulgaria ON AIR: “Има родители, които “извиват” ръцете на общопрактикуващите лекари да впишат ваксината, за да могат децата им да бъдат приети в градина или учебно заведение.”

 Във форумите за антиваксъри се разменят всякакви съвети, като основното, което учат “новите” родители, е да започнат със схемата отрано. “Решението да не поставяме ваксини си е наше, детето е здраво – пише майка, противничка на имунизациите. - Утре ще ходя до детската градина вече с всички изследвания. Мислехме и за фалшифициране, но е трябвало по-рано, защото сега няма как да се влиза в програмата и със задни дати да се попълват данните за поставени уж ваксини, всичко се приключва ден за ден в тяхната програма, която е към Министерството на здравеопазването. И без това не искам да съм като някой престъпник и всеки ден да съм на тръни. Все пак доста хора знаят, че детето ми няма ваксини, и ако тръгне на градина, е доста вероятно някой да звънне да ни направят проверка.”

По данни от средата на миналата година декларации за официален отказ са попълнили родителите на под 1% от децата в страната. Интересното е, че това е толкова малък процент, а по форуми и затворени групи в социалните мрежи стотици се обявяват като противници на ваксините или признават открито, че детето им е без ваксини по тяхно лично желание. В официално проучване, осъществено за Европейската комисия за нивото на доверие към ваксините в ЕС през 2018 г., страната ни е на едно от последните места. Според данните почти 34% от българите смятат ваксините за опасни. В анкета на bTV за ваксините през 2018 г. пък цели 57% от участниците отговарят, че не поставят дори задължителни ваксини.

Противниците на имунизациите в страната съвсем не се ограничават до този 1%, които открито го заявяват с официален документ. Явно децата на всички тях по един или друг начин успяват да си намерят нужните документи, за да ходят необезпокоявани на детска градина или училище.

Факт е, че съществуват и случаи, при които поставянето на ваксина е противопоказано – най-вече при деца с отклонения в нервно-психическото развитие, с тежки алергии, автоимунни заболявания и т.н. Ваксините може да се отложат за определен период и при здрави деца, ако в момента детето е било настинало, ако е в контакт с болен или не е достигнало определено ниво на развитие за възрастта си. Това отново става със специален протокол. Освен това, когато периодът на отлагане стане прекалено дълъг или се иска освобождаване от имунизации по принцип, детето се изпраща на специална комисия, която да даде разрешение за това. С официален документ от такава комисия може да се постъпва в детски градини.

 Във форуми родители с опит споделят: “Такъв документ няма как да фалшифицираш, а и едва ли може да подкупиш цяла комисия. Но пък ако си намериш свестен алерголог, който да постави диагноза на детето, може и да успееш да минеш без ваксини.”

Други родители пък настояват задължението да имаш ваксини, за да те приемат в детска градина, да отпадне и смятат, че отношението към тях е дискриминация. Във форум “само за противници на ваксини” потребителка споделя: “Адвокатът ни каза, че наредба 15, според която трябва да имаме всички ваксини, за да тръгне на градина, не е закон. Отделно има закони за правата на човека, където си пише, че всеки взема решението за собственото си здраве, в случая на детето го вземат родителите, защото после ние носим отговорност, ако се разболее. Не може насила да бият ваксини, после отговорността, ако се разболее, да е наша. Тук може да кажете, като не искам да бия ваксини, да си нося последиците, тоест да не ходи на ясли. Но така моето дете е дискриминирано. Ако директорката ми откаже, ще помоля за писмен отказ на база на какво ми отказва и ще заведем дело.”

Всъщност защо са всички тези ограничения към родителите на неваксинирани деца. Основният проблем според здравни специалисти е, че тези деца представляват заплаха както за себе си, така и за околните. При наличие на болест като морбили в страната всички хора без ваксини по една или друга причина или вече без антитела са изложени на риск.

Опасността е за малките бебета, на които все още не им е поставена дадена имунизация, за възрастните хора, на които навремето не са се поставяли ваксини, както и за всички онези деца или зрели личности, при които няма как да се постави имунизация – с тежки увреждания, с автоимунни заболявания, с алергии и т.н. Риск от болести съществува и при някои възрастни, при които е възможно изграденият имунитет с течение на годините да не е толкова силен или да са от онези под 5%, които никога не успяват да изградят имунитет.

Риск има, когато колективен имунитет съществува само по документи, защото при появата на опасна болест тя ще може да се разпространява. Затова децата, които са имунизирани фиктивно, са опасни за околните в детско заведение или училище, защото може да станат разпространители на зараза.

 В Швейцария например не съществуват задължителни имунизации, всичките са препоръчителни, но там по време на епидемии има ограничения за достъпа на неваксинирани в училища или университети поне за определен период. Българка, която живее в страната, споделя: “Тук родители се борят да бъдат въведени задължителни ваксини, защото не искат децата им да се разболяват от болести, за които има ваксини. Много е назадничаво. В Швейцария всяка година има стотици случаи на морбили. Като някаква бананова република сме! При нас няма момент да няма морбили и прогресивно се увеличават случаите всяка година.” А страната е една от тези с добро имунизационно покритие. По данни на Федералната служба за обществено здраве 88% от родителите ваксинират децата срещу дифтерия, коклюш, тетанус и полиомиелит, 87% - против хемофилус инфлуенце тип В, и 83% - против морбили, паротит и рубеола.

През последните години Европейската комисия води борба за засилване на контрола на ваксинациите в страните - членки на ЕС. В някои от тях няма задължение по закон, но там се правят силни кампании за информиране на родителите.

В Германия например имунизациите не са задължителни, но статистиката показва, че повече от 90% от родителите поставят основните, които препоръчват лекарите. Но дори и там има кампания за въвеждане на задължителен календар. Професионалното сдружение на педиатрите в страната настоява в детските градини да бъдат записвани само имунизирани деца, а някои политици държат да има задължителни имунизации за всички деца до 14-годишна възраст.

В Австрия също официално няма задължителни имунизации, но в държавните детски градини и в много от частните приемат единствено ако детето има поставени няколко от основните ваксини. В някои страни от ЕС започват да се въвеждат задължителни ваксини заради множество случаи на болести като морбили и коклюш. През 2017 г. във Франция бе приета нова наредба, според която броят на задължителните ваксини се увеличи от 3 (дифтерия, полиомиелит и тетанус) на 11 (сред които морбили, коклюш, хепатит В).

В същата година Италия прие 10 задължителни ваксини, като при отказ не само че децата нямат достъп до ясли и градини, но и родителите подлежат на глоба от 100 до 500 евро.