Много популярен е колажът как едно дете пита Марк Зукърбърг: "Татко каза, че ни следите. Вярно ли е?" На което Зукърбърг отвръща: "Той не е истинският ти баща!" Колкото и да е смешно, всъщност е и доста плашещо. Защото фейсбук наистина знае за нас повече неща, отколкото дори някои от близките ни приятели. Въпросът е какво става с всичката тази информация и кой може да я използва?

Отдавна е ясно, че ако една услуга е напълно безплатна, то стоката най-вероятно са тези, които я използват. Така е и с фейсбук. След скандала с "Кеймбридж аналитика" каквито и конспиративни теории да се появят за събирането и продаването на данни, е напълно възможно в тях да има доза истина.

 Най-новата мода, която буквално заля социалната мрежа, е #10yearschallenge. Предизвикателството се състои в това да споделите своя снимка от 2009 г. и нова от 2019 г. Идеята се хареса на милиони, които бързаха да качат снимки, да правят равносметки и да доказват, че или не са се променили, или ако има промяна – то е задължително в позитивна посока. В предизвикателството се включиха и множество звезди. Играта се разпростря и в инстаграм и туитър. Появиха се и много шеги и колажи. А други разпространиха по-смислени послания със снимки, показващи рисковете от глобалното затопляне или разрухата на войната.

Но освен че за броени дни се превърна в клише, това предизвикателство може да се окаже поредният начин за събиране на данни. В своя статия за Wired специалистката по нови технологии Кейт О’Нийл изказва съмнения, че тази уж безобидна игра всъщност е начин да се усъвършенства алгоритъмът на социалната мрежа за разпознаване на лица и как хората се променят с течение на времето. Според О’Нийл това е нов метод да се генерира огромна база данни, която не е ясно как и от кого ще бъде използвана.

Специалистката по нови технологии пише: „Представете си, че искате да тренирате алгоритъм за лицево разпознаване, така че да се научи да отчита възрастови характеристики и да е в състояние да предвиди как най-вероятно ще изглеждат хората след време. За целта ще ви е необходима огромна база данни. И то най-добре такава, в която снимките да са с точна разлика помежду си – например 10 години.”

Теорията й предизвика множество коментари – някои я подкрепиха, а други я обявиха за конспирация. Факт е обаче, че мнението на О’Нийл е от значение, защото от фейсбук излязоха с официален отговор, че предизвикателството не е създадено от тях, а просто е поредната мода в социалната мрежа.

Те подчертаха, че всеки потребител може да деактивира функцията за лицево разпознаване. Благодарение на нея фейсбук автоматично ви тагва на снимки, където ви е разпознал. Което в някои случаи е недостатък.

Конспирация или не, е факт, че хората вече са много чувствителни, когато става дума за събирането на данните им. Мнозина изтриха профилите си в социалната мрежа, но милиарди продължават да я използват. По статистически данни към края на 2018 г. фейсбук има около 2,27 милиарда активни потребители. Това е най-голямата база данни и всъщност точно тя представлява най-големият актив на компанията.

 Технологията за лицево разпознаване вече се използва в някои страни от правителствени агенции и служби. Разбира се – официално за положителни цели – издирване на престъпници, откриване на изчезнали деца и т.н. Но е факт, че тя може да бъде използвана и по недоброжелателен начин. Най-крайните теории предвиждат събиране на информация за милиони потребители и то единствено с политически и военни цели. А това вече звучи прекалено опасно и водещо до една реалност на пълен контрол над населението.

Конспиративна теория или не, но е факт, че през последните години фейсбук става обект на множество дела именно заради злоупотреба с лични данни.

Най-големият скандал до момента е именно с "Кеймбридж аналитика". Обвиненията са, че над 90 милиона профила във фейсбук са "обрани". Събраните данни са използвани неправомерно и то не за статистически цели, а за целенасочена и в някои случаи дори подвеждаща политическа кампания – за разпространение на подходящите фалшиви новини.

 Според експерти това наистина е изключително мощно оръжие, защото на практика може да даде достъп до милиони потребители и да промени нагласите им малко по малко, без те дори да си дадат сметка за това. Смята се, че точно такава схема е използвана при така дебатираното гласуване за Брекзит, както и за увеличаване на гласовете за Тръмп на президентските избори.

Тогава данните на тези 90 милиона са събрани именно с на пръв поглед безобидна игра – участниците правят любопитен тест, при който обаче, за да видят крайния резултат, дават съгласие приложението да получи достъп до профилите им. Нещо, на което повечето хора се съгласяват, без дори да прочетат какви данни точно предоставят.

Затова експерти съветват потребителите да са особено критични към всякакви приложение от типа "Как ще изглеждаш като холивудска звезда?", "Какъв си бил в предишен живот?", "Какво вещае годината за теб?" и т.н. Особено рискови са тези, които правят колажи с най-хубавите ви снимки от определен период и т.н., защото за да стигне до края на играта, потребителят дава право на достъп до голяма база от личните си снимки.

От Националния център за безопасен интернет подчертават, че е от изключително значение родителите да възпитават децата си как безопасно да използват интернет, защото често именно подрастващите стават жертва на различни капани в социалните мрежи.

Специалистите съветват преди всичко да се ограничава публикуването на лична информация само до минимално необходимото за регистрация в даден сайт; да се създават защитени профили с възможно най-близката възраст до реалната на детето, за да се ползват защитите за профили на непълнолетни; да се ограничи списъкът с приятели и внимателно да се проверяват всички искащи приятелство непознати; да се използват настройките за защита в максимална степен; да се научи подрастващият как да докладва и блокира съмнителни профили.