Великите писатели често са страдали от множество мании. И докато обсебеността от алкохол и наркотици спохожда мнозина от тях, при други фобиите са по-странни - че могат да творят единствено легнали, с любимата си нощна лампа или дори само ако са чисто голи.

При много от творците се наблюдава обсебеност от алкохол или секс. Виктор Юго е един от най-известните автори, при които писането неизменно е свързано със сексуалността. Изследователи на живота му твърдят, че при Юго творенето наистина е мания - той често ставал рано сутрин и само за няколко часа пишел над 20-ина страници. Прекъсвал единствено именно за секс, като обичал да се отдава на удоволствия няколко пъти през деня, като през останалото време неуморно творял. Твърди се, че е бил хиперактивен и го проявявал най-вече в творчеството и сексуалните контакти. Според биографи на писателя съпругата му Адел Фуше се оплаквала от това и споделяла, че само през първата им брачна нощ той я любил цели девет пъти и още тогава тя разбрала, че съжителството им няма да й е леко.

 След раждането на петото им дете тя категорично отказала вече да прави секс и дала безмълвно съгласие Юго да намира удоволствие с други жени. И той го правел едва ли не всеки ден, дори по няколко пъти. Биографи на писателя твърдят, че запазил този си начин на живот дори когато надхвърлил 80-годишна възраст. А в редките случаи, когато се сблъсквал с творческа криза и не можел да твори, се събличал чисто гол, заключвал се в кабинета си и така заставал пред белия лист, докато не започне отново да пише.

Обсебен от секса е и лорд Байрон. Най-известната му любовна връзка е с омъжената лейди Каролин Ламб, която дори се опитва да се самоубие заради него. Според биографи на писателя той се отдавал на множество сексуални връзки и само за една година, докато живее във Венеция, прави секс с над двеста жени. Той наистина е обсебен от вниманието на дамите и изпада в тежки кризи, ако не го получи. Интересното е, че именно той пише поемата "Дон Жуан", като преобръща образа на популярния герой, представяйки го не като женкар с власт над жените, а като човек напълно зависим от тях и безсилен срещу красотата им.

 Вманиачен в хашиша и абсента пък е Рембо. Описван е как непрекъснато пуши и пие, докато твори. Наистина през XIX век абсентът се превръща в основно вдъхновение за много творци, за Рембо обаче той става начин на живот. От свои колеги той чува, че това питие съхранява таланта и предпазва от нервни кризи. Затова той му се отдал изцяло в стремежа си да привлече вдъхновението.

Сред писателите единствено опиумът успява да измести по полярност абсента. "Прокълнатият поет" Шарл Бодлер буквално не може да живее без опиум. Той го допълва с хашиш и алкохол. Бодлер обаче не просто употребява, той изследва въздействието на тези субстанции върху човешкия организъм и е един от първите, които пишат почти научно за наркотиците, разсъждавайки върху техния опияняващ, но и пристрастяващ ефект. Той оставя "Поема за хашиша", "Опиоман" и "Виното и хашишът като средства за разширение на личността", където освен за "мигновено овладяване на рая", говори и за "огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление".

 И докато някои се опиват с алкохол и наркотици, то други писатели се вманиачават в по-здравословни на пръв поглед съставки. Пруст например е пристрастен към кофеина. Той пие над двайсет чаши кафе на ден. Твърди, че само така се спасява от задуха, който го мъчи. Той има и друга странна мания - да пише легнал в леглото си, а не на писалище. В свои писма до приятели е категоричен, че няма никакво вдъхновение, ако стане, и не би могъл да мисли поетично, ако не е завит поне с две-три одеяла. Странната мания на писателя е известна на всички, които го посещават, докато пише многотомния роман "По следите на изгубеното време", тъй като той винаги е наметнат с няколко вълнени одеяла дори когато е горещо лято.

 И при много други писатели основната им мания е свързана с мястото, където творят. Мнозина вярват, че няма да получат вдъхновение, ако напуснат дома си. Кафка например избягвал да предприема далечни пътувания, защото смятал, че може да пише единствено на своето бюро, от което буквално бил като обсебен.

Той не допускал друг до него и не се чувствал спокоен, ако няма достъп до писалището си няколко дни поред. Освен това той имал и манията да може да твори единствено ако е късно вечер или рано сутрин. Предпочитал нощните часове, когато спокойно можел да се отдаде на страстта си, но с идването на деня го обземали нервност и страхове. Затова той понякога дори спирал часовника си на 4 през нощта например, спускал завесите, за да не влиза слънчева светлина и се самозаблуждавал, че още е любимият му час за писане.

 Балзак пък бил обсебен от нощната си лампа. Смятал я за своя вдъхновителка и винаги когато му се налагало по-дълго пътуване, я носел със себе си, защото се страхувал, че ако тя не е до него, няма да го спохожда вдъхновението.

Агата Кристи пък е известна с израза "За сюжетите за своите романи се вдъхновявам от миенето на мръсните съдове. Това е толкова глупаво занимание, че неминуемо ми идва мисълта за убийство". Истина е, че великата писателка се вдъхновява за някои от най-известните си романи именно докато върши домакински работи.

 Идеята за великия роман "Аферата в Стайлс" спохожда авторката точно когато тя мие чинии. Кристи обаче допълва идеите си и с многото си познания, натрупани докато работи като медицинска сестра в болница. Тогава тя научила много за различни химически смеси и години наред след това се образова по темата, за да може да описва адекватни и точни отрови в романите си.