Мекушавостта към неприложими текстове,

като този да не се оповестяват социологически

проучвания в изборния ден, удря по престижа

и на закона, и на законодателя

Официалната и сивата информация делят едно

и също пространство - колкото повече място заеме

първата, толкова по-малко ще остане за другата

Предложението да падне забраната за оповестяване на социологически проучвания и допитвания в деня на изборите и в 24-часовия период за размисъл отключи оживена обществена дискусия.

Политици и социолози сблъскват различни тези, коментират се тенденции, които отдавна имат нужда от публично внимание. Например за това, че възможностите за комуникации вече се развиват не с години, а с дни и с часове, а съпътстващи области са изостанали с по няколко обиколки.

Такава е ситуацията с визираните текстове от Изборния кодекс. Преди 15-20 години те са имали тежест и смисъл, но при съвременните условия са неприложими, затова звучат нелепо и смешно. Даже по-лошо – удрят по престижа и на закона, и на законодателя.

Кураж да поставят проблема открито и да поискат промяна първи показаха медиите. Вероятно защото са наясно, че официалната и сивата информация делят едно и също пространство - колкото повече място заеме първата, толкова по-малко ще остане за другата.

На 19 април 2017 г. всички лидери на парламентарно представените политически сили, депутати, които са журналисти или издатели, получиха писмо от “Медийна група България” с предложенията за законодателни промени, подписано от издателя Венелина Гочева, и уверението, че още 14 медии стоят зад текста.

Аз поех писмото от ръцете на политическия репортер на “24 часа” Кристина Кръстева. Въпреки нейното настояване не отговорих на въпроса дали ще подкрепя идеята. Лесните обещания често остават само обещания. А и навлизането в нова обществена сфера предполага предвиждането на известен период, в който да проучиш невидимите отвън механизми на функционирането ѝ.

От първия момент, в който го прочетох обаче, за мен нямаше съмнение, че това са логични, необходими и полезни идеи, за които моментът е узрял.

Последното е особено важно, защото има примери за много смислени предложения, които остават неразбрани и неприети, тъй като са крачка напред или встрани от моментната конюнктура, дистанцията, която може да бъде преодоляна с аргументирано и убедително говорене или просто с време.

В случая идеята не е нито внезапна, нито нова. Безсмислието да се запази едно нефункциониращо ограничение се дискутира и на заседание на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс през юли 2013 г.

Още преди повече от 5 години, когато фейсбук у нас има далеч по-малко потребители, се чуват трезви гласове, че забраните вече не са и не могат да бъдат това, което са били.

До конкретна законодателна инициатива не се стига, но

необходимостта да се сложи

край на едно лицемерие

е била произнесена публично и на висок глас.

Социалните мрежи, а в България най-вече фейсбук, са феномен, който из основи промени представите ни за общуване и разпространение на информация. У нас все повече хора и в пенсионна възраст имат профили в мрежата. Първоначално провокирани от възможността да контактуват по-лесно с деца и внуци в чужбина, стават все по-активни потребители – приемащи и излъчващи информация.

Със сигурност хората, които ползват фейсбук и през него влизат в различни информационни платформи, са в пъти повече от тези, които избират директен вход в сайтовете. Да се опитваш да ограничиш публикации, които безпроблемно се появяват в социалните мрежи, е като да затягаш кранче на продънена бъчва.

Теоретично има три варианта.

Първият, е нищо да не се промени. Да се преструваме, че има закон, нищо, че е само на книга.

Вторият - същите правила и ограничения да се отнасят и за социалните мрежи. Това обаче нито е целесъобразно, нито е технически възможно. Всеки опит за регулация в тази сфера ще бъде приет като посегателство върху правото за свободно изразяване. Едно от предизвикателствата пред самата мрежа напоследък е намирането на механизми срещу разпространението на фалшиви новини. Но дори и да бъде създадена толкова прецизна мембрана, която да отсява фейковете,

социологическите проучвания

пак ще се промъкват,

маскирани като други новини

Трети вариант - адаптиране на законодателството към обективно съществуващата информационна реалност. Легализирането на допитванията и проучванията в деня за размисъл и изборния ден на този етап е единствено приложимият начин за ограничаване на манипулациите. Това е огромна отговорност и за самите социолози.

Лесно е да оправдаеш неистинността на неофициална информация, официалните данни ангажират много повече.