Защо още будалкате хората с вот по интернет?
Това е утопия, увита в шашма
Когато държавната бюрокрация се заеме с електроника, чакайте изненади. Тези дни се срина системата за личните данни, през лятото се изчезна базата данни на Агенцията по вписванията, изобщо всичко, що е на държавен сървър, често изчезва.
Защо тогава някои политици продължават да будалкат народа, че аха-аха у нас скоро ще се гласува по интернет? Ами ако и вотът изчезне?
Вероятността според мен е поне 50 на сто
Обаче политиците у нас не спират да ни будалкат с онлайн вот. Това е все едно да не вдигаш самолета, а да се кандидатираш за порноактьор. Електронната потентност на българската държава е никаква, а нямаме никакъв страх от световните хакери, които пробиха сървърите на ЦРУ, Пентагона и десетки мултинационални компании. Те били откраднали американската демокрация, *твърдят медиите в САЩ. Значи нашата ще я схрускат като бисквитка.
В близките месеци
това ще бъде основна
политическа тема –
идат избори, а държавата пак не изпълнява собствените си решения за “дистанционно гласуване”. Всеки момент пак ще тръгнат тъпи спорове и обвинения. Дистанционното гласуване е любима дъвка на наследниците на синята партия например. Те като че ли вярват, че поне 1 милион техни избиратели са в чужбина и само чакат възможност да се включат. Но истината е, че бившият син електорат си е тук, депресиран и разочарован, а партията с най-голям и неизползван потенциал зад граница е ДПС.
Но по-важното е, че онлайн гласуването е химера. Това го знае всеки пубер с компютър. Щом посетиш два-три сайта, той вече е заразен с какви ли не бисквитки и вируси миньори, които съобщават всяко твое действие където трябва. Фейсбук и гугъл ти правят пълен психологически портрет и го продават. Има поне 10 начина вотът да бъде прехванат, блокиран, откраднат.*
Затова онлайн гласуването се оказа
мисия невъзможна за 100 пъти по-богати
и технологични държави като САЩ, Франция, Германия, Ирландия, Холандия, Канада, Финландия и така нататък. Всички те опитаха и се отказаха. Отказаха се, защото разбраха, че за един майстор на хакерското изкуство не е никакъв проблем да им открадне вота.
Но най-лесно може да открадне вота този, който държи сървъра. Иди после доказвай че в Долна Волта не живеят 1 милион българи и че няма как всичките да са гласували за ГЕРБ (примерно). Сигурността на вота има само един гарант – хартиената бюлетина, комисията и наблюдателите. И възможността за повторно преброяване.
У нас политиците още твърдят, че гласуването по интернет
ще спре купуването на гласове
Напротив, тогава гласовете ще се купуват 100 пъти по-лесно. Ако например се гласува с електронен подпис, то търговците на гласове просто ще събират картите с чипа и ще ги използват по предназначение. Къде по-лесно, отколкото да разчиташ на едната честна дума или на сложни схеми от рода на “индианска нишка”.
Чел съм и все още чета какви ли не решения на този проблем от т. нар. експерти. Всичките лъжат като цигани. Един например предлага вотът да се потвърждава по мобилния телефон, както правят някои банки. Представяте ли си за 1 ден 6 милиона такива потвърждения? И 1 милион е достатъчен, за да блокират всички сървъри и всички телефонни линии.
Да гласувате по интернет, е
все едно да си включите тостера в мрежата за високо напрежение –
така преди 3 години се изказа професор Роналд Ривест от Масачузетския технологичен университет, един от водещите експерти на планетата. Да напомня, че под “високо напрежение” се разбира между 110 хиляди и 400 хиляди волта. Включете си тостера и веднага ставате на въглен заедно с къщата.
Смешно е да си правим илюзията, че България може да се справи с една задача, която не е по силите на Германия, Франция, САЩ. Дори да имаме неограничени пари, ще ги профукаме без никакъв успех.
Миналата година стопанската камара излезе с доклад, че
за 14 години държавата е дала 2 милиарда лева за електронно правителство,
докато в Естония за същата цел са похарчени 25 милиона евро, от които 70 на сто за хардуер. И въпреки това у нас няма и помен от електронно правителство. Едва една пета от администрациите предоставят електронни услуги и само 12% от същите поддържат специализирани регистри. След 14 години “ура, да живей” и 2 милиарда.
И докато у нас едва 19 на сто са общували с администрацията онлайн в рамките на година, в Естония го правят 77 на сто от хората. Още в първата година от стартирането на програмата през 2001 г. в Естония са издадени лични карти с електронен чип, докато у нас още няма и помен от подобни документи. За какво са отишли 2 милиарда лева на избирателя?
Що се отнася до естонската електронна избирателна система, експертите отдавна показаха, че тя лесно може да бъде пробита. Защо Талин държи на нея, е друг въпрос, може би е свързано с демографските проблеми.*
Когато през лятото у нас се срина Търговският регистър, стана ясно, че Агенцията по вписванията не разполага с дублиращ архив на данните за фирмите. Дали всичко се възстанови – не се знае. Впрочем това е правило за всички министерства – никъде няма т. нар. бекъп. Техните системи не могат да общуват помежду си и един клон на администрацията е недостъпен за друг клон. Някои дори искат пари за справка, която би трябвало да е достъпна с едно кликване на клавишите.
Как при това технологично изоставане и чиновническо бойкотиране на технологиите ще въведем система за онлайн гласуване, която не е по силите на най-развитите държави? Много ясно, че няма да я въведем. Но вместо честно и ясно да се каже на избирателя, че тая работа няма да стане, българският политик продължава да будалка простолюдието.
Защо продължава
това будалкане? Ето възможните отговори:
1. Някои бюрократи и свързаните с тях бизнесмени очакват държавни поръчки на стойност десетки, стотици милиони.
2. Някои политици смятат да получат пълен контрол върху резултатите. Който държи сървъра, той ще печели изборите.
3. За онлайн вот лобират чужди фирми, които имат готови системи, но бизнесът им не върви.
4. Политици, които нямат истинска кауза, се опитват да съблазнят електората с чудесата на електрониката.
В общи линии подобно е положението и с другия вариант на електронния вот – гласуването със специални машини в изборната секция. Тъй като в Западна Европа се отказаха от тази техника, тя трябва да бъде продадена на някоя догонваща държавица с по-наивен електорат. То е като със старите дизели – в Западна Европа ги спират, а у нас ги внасят.
Единственото смислено предложение според мен бе на Марешки – да се сложат камери в изборните секции, с които да снимат броенето на бюлетините. Аз бих добавил, че не е зле картината да се излъчва онлайн, да се качи в ютюб и да се гледа внимателно от цялата прогресивна общественост в района. Око да види, ръка да пипне – това е единствената гаранция за изборите.
*https://www.csoonline.com/ article/3269297/security/ online-voting-is-impossible- to-secure-so-why-are- some-governments-using-it.html
*https://jhalderm.com/pub/papers/ivoting-ccs14.pdf
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха