През зимата е увеличен рискът от дехидратиране, категорични са специалисти. Причината е, че заради студеното време много хора приемат по-малко вода и това нарушава баланса в организма. Утежняващи фактори са вирусите и прекалената консумация на сол.

Като че ли всички знаят, че през лятото има риск от обезводняване, и много по-охотно приемат течности. Или просто по-често ожадняват в жегите и пият повече вода. В студено време обаче много хора всъщност не приемат нужното количество течности, защото студът създава измамно усещане, че не са жадни. А всъщност при вятър и студ

нуждите на организма от хидратиране се увеличават

Много хора страдат от симптоми като главоболие, умора, апатия и сънливост и го отдават единствено на по-краткия ден или ниските температури. А в някои случаи това са симптоми на лека дехидратация, категорични са лекари.

При по-продължително или системно обезводняване може да се стигне до инфекции на пикочните пътища, както и до камъни в бъбреците. Всъщност обезводняването е най-опасно именно за бъбреците.

Американската агенция за контрол по храните и лекарствата подчертава, че дехидратация на организма дори само в степен 1% предизвиква мускулна слабост, сухота в очите, нарушена способност за концентрация. При увеличаване на загубата на вода до 2-3%

може да се проявят спазми в мускулите,

сърцебиене и понижено кръвно налягане, при 10% - тежки нарушения на основните жизнени функции, а при 20-25% - бърза смърт. От агенцията обясняват, че не е необходимо човек да почувства жажда, за да пие вода, защото е изчислено, че усещането за жажда се появява, когато загубата на вода е най-малко 300-400 мл, затова се препоръчва редовна употреба на равни интервали от време.

Според американски учени при обезводняване се повишават нивата на холестерол, натоварва се сърцето и най-вече бъбреците. Интересен факт е, че според китайската медицина зимата е сезонът, когато

бъбреците работят най-активно,

заради това в някои източни страни през студените дни се намалява значително консумацията на сол и се приемат достатъчно, но не прекалено течности.

Интересното е, че няма единодушно мнение колко вода е необходимо да се пие средно на ден. Според учени това зависи от всеки конкретен човек, от неговото тегло, активност, здравословно състояние. Някои специалисти препоръчват

жените да

приемат около 2,5 литра на ден, а мъжете около 3,5

Според други обаче това е много относителна цифра и не може да се определя от пола на човек, а най-вече от теглото и активността му. Някои диетолози препоръчват течностите на ден да са 30-40 милилитра за всеки килограм тегло.

Тези нужди се увеличават обаче при прекалено топло време, но също така и при прекалено студено, особено ако има наличие на вятър. Друг важен фактор е активността на човек. Естествено е спортуващите да имат нужда от повече вода. Като средният дневен прием се увеличава с половин до един литър.

Диетолози подчертават, че децата имат завишени нужди от течности и при тях дневната норма е около 50-60 милилитра на килограм тегло.

Важно е обаче да се има предвид, че дневният прием на течности не включва само водата, но и всякакви други напитки, супи и т.н. Освен това човек си набавя вода и чрез плодовете и зеленчуците.

За хората, които често забравят да пият вода, съществуват множество удобни приложения за смартфон, които изчисляват от какво количество вода има нужда даденият човек - спрямо килограмите и възрастта му, след това разпределят количеството на равни дози за деня и напомнят с аларма или съобщение през определен интервал, че е време за поредната чаша. Специалисти подчертават обаче, че прием на течности не означава задължително прием на минерална вода. Ако се приема марка с високо съдържание на натрий например, вместо полезна, водата може да се окаже рискова, особено за хора с проблеми с бъбреците и кръвното.

Затова е важно да не се пие бутилирана вода всеки ден и да се следи на етикета съдържанието на натрий (Na). Специалистите алармират, че честото пиене на минерална вода с високо съдържание на натрий може да доведе до задържане на течности в организма, метаболитни проблеми, отоци и дори завишено кръвно налягане.

Най-рискови са бутилираните води

за хората със сърдечносъдови заболявания и бъбречни проблеми. Подходяща за тях е единствено вода с натрий до 20 mg/l. А някои марки минерална вода съдържат натрий почти 100 mg/l, които могат да се окажат рискови при всекидневен прием дори от здрави хора.

Диетолози обясняват също, че някои напитки като кафето и черния чай всъщност имат диуретичен ефект и още повече засилват обезводняването. Затова за всяка изпита чаша кафе например някои специалисти препоръчват задължително прием и на една чаша вода.

Освен това прием на течности не означава прием на газирани напитки или на сокове от кутии. Те съдържат прекалено много захар. А тя е особено рискова през студените месеци, тъй като уврежда възможността на белите кръвни клетки да се борят с вирусите и бактериите и така още повече прави организма предразположен към вредните външни влияния.

Лекари алармират, че и прекаленият прием на течности може да се окаже опасен. Според д-р Маргарет Маккартни, автор на книгата “Парадоксът Пациент”, прекаляването с водата също е риск за бъбреците.

Според британската лекарка не съществува задължително количество течности, което всеки човек да е длъжен да изпие на ден, за да е спокоен за здравето си.

Д-р Маккартни разкрива, че

нуждата от хидратиране

е различна при

всеки човек

и зависи от състоянието на организма, бъбречната функция, метаболизма, възрастта, физическата активност, климатичната среда, типа всекидневни активности, приема на лекарства и т.н. Специалистката подчертава, че прекомерният прием на течности крие огромни рискове за здравето и може да доведе до промени в обмяната на веществата, нарушения във функцията на бъбреците, сърдечна аритмия, проблеми с дишането. Дори до рядкото, но много опасно състояние, наречено хипонатриемия. При него концентрацията на натрий в кръвта е по-ниска от нормалната и може да предизвика силно главоболие, припадъци, дори смърт.