Общите начинания са обвити в такава секретност, че  с идването на демокрацията никой не знае с какви предприятия разполага България

Архивът на БНБ съхранява точната хронология на една от най-грандиозните афери при социализма - как в Африка потъват близо 840 млн. долара.

Дълговете на африканските страни към България започват лавинообразно да растат през 80-те години. На 14 октомври 1982 г. министърът на външната търговия Христо Христов и предсдателят на Българската външнотърговска банка Иван Драгневски алармират председателя на МС за това. От докладната става ясно, че

България е предоставила над

1,2 млрд. долара

на 31 развиващи се страни. От тях между 840 и 960 млн. долара са за страни от Африка. Според докладната 70% от тези 1,2 млрд. долара са за спецпродукция и оръжия, останалите 30% са за инвестиционни доставки и услуги и за кредитиране за стоки.

Лъвския пай получават Зимбабве, Алжир, Тунис, Гана, Нигерия, Лесото и Бенин - близо 500 млн. долара. Заемите са под формата на специална продукция и инвестиционни кредити.

Други 266 млн. долара са за Ангола, Алжир, Танзания и Мозамбик. Повечето от тях са за военнопромишлено оборудване.

Останалите над 200 млн. долара са за

геоложки проучвания

и строителство. От тях 40% са за производствени обекти и 25% за машини.

Тоест България влага в определени начинания и би трябвало да има някаква възвръщаемост от тях. Сред тях е бил и миннообогатителният комплекс в Тунис. Според докладната, съхранявана в БНБ, с него би трябвало да се осигури снабдяването на България с оловно-цинкови концентрати в дългосрочен план.

Къде впоследствие потъва този мегапроект? Днес едва ли някой може да каже.

В Нигерия е имало 75 обекта, построени от български или смесени фирми. В Ангола и Мозамбик наши специалисти са създали и управлявали промишлени и селскостопански обекти, а в Танзания сме стартирали машиностроителен завод.

Тези предприятия и комплекси, както и нефтените концесии в Либия тихо и кротко изчезват. Причината е, че нито едно правителство след 1990 г. не е направило нищо особено, за да провери какви авоари и вземания има България в африканските страни. Ясно е, че

те не могат

да платят,

но въпросът е защо правителствата ни веднага не са започнали да претендират за дълг срещу собственост в тези африкански предприятия и фирми? Ако не могат да ни платят дължимите лихви между 6 и 8% годишно, е било логично да ни предоставят активи.

Големият въпрос е защо никой не е предприел адекватни действия, за да защити националния интерес? Най-логичното обяснение е, че всичко е било толкова тайно, че за тези операции през годините са знаели буквално няколко души.

Сред тях са Тодор Живков, съответният министър на икономиката или търговията, шефовете на външнотърговските дружества, които всячески са

заобикаляли налаганите

забрани

от Запада.

Началото на тези секретни африкански афери се поставя някъде през 60-те години. Според архива на БНБ на 11 октомври 1962 г. министърът на външната търговия Лъчезар Аврамов пише до председателя на Министерския съвет Антон Югов, че е време за експанзия на капиталистическите пазари и в Африка.

Според него социалистическите държави са дискриминирани както от картелните цени на западни компании, така и заради липсата на кредити. Затова трябва да се предприемат други мерки, предлага Аврамов. Според него, за да се постигнат най-добри търговски условия, той предлага една доста

сложна операция

С швейцарската фирма "Андре и Сие" е образувано смесено дружество "Сикомин", като участник и акционер от наша страна със 70% от капитала е "Тексим". 70-те хиляди франка са взети от друга тайна соцфирма - "Имекстраком", регистрирана във Вадуц в Лихтенщайн.

Тук историята се заплита. От една страна Аврамов твърди, че "Тексим" има договор за участието си и разпределянето на печалбите. От друга това сякаш е някаква илюзия. "Участието на "Тексим" в дружеството е анонимно и трябва да се пази в строга тайна в интерес на работата", пише Аврамов. Според него тъй като всичко ще е според швейцарските закони именно швейцарската фирма ще посочи

кои да са фигурите

в управителния съвет.

Според министъра не е възможно български представител да участва в ръководството или да е прокурист или пълномощник. Причината е, че е необходимо постоянно местожителство в Швейцария и разрешение за работа, а това е невъзможно. Според него важното в случая е, че това ще подобри работата с капиталистическите страни.

За да аргументира още веднъж защо са необходими подобни операции, министърът отбелязва, че при посещението на алжирска икономическа делегация водачът й д-р Сергини предложил и там да се приложи подобна схема. “С 50% скрито участие на "Тексим" - пише Аврамов. - Това може да се осъществи, като се ползват част от печалбите на нашата фирма "Имекстраком" от Вадуц, Лихтенщайн. Причината е, че в продължение на още три години "вражеските" френски банки и дружества ще функционират в Алжир, без новото революционно правителство да има право да ги национализира. За да подкопае дейността им, новият кабинет със социалистически уклон иска

да направи свои

тайни фирми.

"Премиерът и министърът на отбраната смятат, че още сега трябва да се вземат мерки срещу експлоатацията на френския капитал, те лично са дали указания да започнат да се създават алжирски дружества с ръководители - активни участници в революцията," казва алжирецът Сергини.