Иска да я използва за натиск върху САЩ, които настояват за натовски бази в Полша

През 1987 г. оттам руснаците прехванали как 300 бомбардировача Б-52 приближили северните граници на СССР, но не знаели каква е паролата за пуск на ядрена бомба

Москва и Хавана подписаха договори за военно сътрудничество за $200 млн.

Владимир Путин има намерение да възобнови съветската военна база в Куба, която той лично закри през 2002 г.

Защо днес, 60 г. след революцията и победата на Фидел Кастро

над поддържания от американците диктатор ген. Фулхенсио Батиста,

Островът на свободата е

толкова важен

за Москва?

Местоположението му е стратегическо и Кремъл иска да използва близостта му със САЩ като инструмент за натиск върху Вашингтон. Той, от своя страна, настоява НАТО да разположи военни части в Полша, близо до руската граница.

"Руското военно присъствие в Куба е адекватен отговор на въоръжените обекти на НАТО до нашите граници", заяви ген.-майор Михаил Макарук, първи вицепрезидент на обществото за приятелство между Москва и Хавана.

Трупането на войски не е изненада

Въпреки очакванията, че след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. отношенията между Кремъл и Белия дом ще се затоплят, те отново са в точката на замръзване. И дори в момента сме свидетели на нова надпревара във въоръжаването.

Американският президент заплаши в края на миналата година, че ще излезе от споразумението за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег на действие. Тръмп обвини Путин, че е нарушил договора, подписан от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън преди близо 30 г.

Руският лидер даде старт на производството на нови свръхзвукови ракети и изпрати вицепремиера, наблюдаващ отбраната и задграничните военно-индустриални комплекси, Юрий Борисов в Хавана, за да подпише договори за сътрудничество във военната област за повече от $200 млн.

Това означава възстановяване на руската военна база в Куба, смята американската фондация "Джеймстаун", която

се занимава с бегълците от Съветския съюз

и Източния блок.

В доклада на организацията от ноември пише: "И в Русия, и на Запад тълкуват тази стъпка като желание да се възстанови отново шпионската база "Лурдес", закрита преди 16 г., и може би дори да се изградят нови бази". Вашингтонският мозъчен тръст смята, че

Москва и сега следи от Карибите

американските действия и новите съоръжения само ще дублират вече съществуващите.

"Ако кремълският лидер реши да разположи допълнителни бази в Куба, както се прокрадва в някои руски коментари, това ще е нещо много различно от възобновяване на съществуващата", пише още в доклада.

Карибската държава няма нищо против да възстанови руските бази на територията си. Отношенията й с Москва изглеждат още по-тесни отпреди, коментират западни издания. От идването на власт на Фидел Кастро Куба поддържаше връзки предимно със СССР и страните от бившия социалистически блок.

Днес Москва е стратегически съюзник и на наследниците на Кастро. А президентът Владимир Путин очевидно има намерение

да заздрави

още повече

приятелството с Куба,

коментират западни медии.

Новият кубински държавен глава Мигел Диас-Канел потвърди желанието и на своята страна, когато отиде в Москва през ноември и се срещна с руския си колега. На тази визита стана ясно, че сътрудничеството ще се задълбочи във военната област, здравеопазването и туризма.

Вариантите за засилване на руското присъствие в Куба са няколко - да се възстанови шпионската база "Лурдес", да се построят и други, да се увеличи броят на корабите в кубински води, да се модернизират кубинските въоръжени сили, които в момента ползват старо съветско оръжие.

Радиоелектронният център в южното предградие на Хавана, наричан от американците Лурдес, а от руснаците - Торенс, е

най-важният съветски задграничен център

на радиоелектронното разузнаване, част от Главното разузнавателно управление. Строителството му започва след Карибската криза през 1962 г.

Целта на шпионското гнездо е била да получава

разузнавателна информация за САЩ

по време на Студената война. През годините центърът непрекъснато е бил модернизиран.

Прихващали са данни от американските спътници, наземните телекомуникационни кабели и съобщения от НАСА в близкия щат Флорида. Подслушвали са разговорите за космическите програми, данните от гражданските, военните и търговските самолети.

А след съветско време центърът се е използвал за икономически шпионаж в интерес на руската икономика. Именно това е и втората причина Русия да иска да изпрати свои части в Куба, която се намира в средата на Америка и близо до Панамския канал, по който минава голяма част от търговските кораби.

Путин в началото на своето управление решава да закрие базата в Лурдес заради финансови проблеми.

Наемът й струвал

$90 млн. през 1992 г.,

а през 1996-2000 г. сумата е вече 200 млн. долара годишно. Москва плащала чрез хранителни стоки, дървесина, нефтени продукти и военна техника. Куба също така е имала достъп до свързана с нейната национална сигурност информация, добивана в "Лурдес".

Още 100 млн. долара годишно отивали за издръжката на 1500 военнослужещи в базата.

През 90-те години обаче Кремъл започва да се съмнява в смисъла от поддържането на задграничните бази на КГБ. След кризата през 1998 г., отслабването на руската икономика и по настояване на САЩ на 17 октомври 2001 г. Путин обяви ликвидация на военните бази в Лурдес (Куба) и Камран (Виетнам).

Сега бившето шпионско гнездо в Куба е преобразуван в Университет по информационни технологии, но може би скоро отново ще бъде център на руското разузнаване.

Той е бил строго секретен и

до 1991 г. голяма част от съветските граждани не знаели

за съществуването му.

Москва изпращала там главно студенти, отбили военната си служба и завършили първи курс в университет. Задължително изискване било те да нямат татуировки. Трябвало да знаят прилично английски, да се справят добре с техниката, да имат добра памет и да са съвършено здрави. Освен това не вземали женени мъже.

Одобрените младежи първо минавали през тримесечно обучение да разбират американската реч и ако не се справяли с дешифровката на чутото, отпадали. Момчетата се сменяли два пъти в годината - пролет и есен. За да стигнат до Хавана, пътували по две седмици и половина с кораб.

Днес бившите шпиони, служили в Куба, имат специален форум, в който си разказват спомени. Подслушвали по два радиоприемника и до тях два магнетофона записвали постоянно ефира на дадените честоти.

"Американската военна машина беше идеално смазана и работеше добре - пише бившият военнослужещ. - Всяка сутрин отляво от мен чувах какво говори разузнавач, който кръжеше над Куба.

На моите честоти се появяваха Б-52 и

Б-1Б с доклади

за тренировъчни бомбардировки

А вдясно идваха доклади за наземните мобилни командни пунктове."

Най-важното учение на американските военни е "Глобален щит", за което руснаците докладвали подробно в Москва. То се провеждало през лятото, траело две седмици и през това време САЩ са повишавали степента на бойната си готовност.

"В часа Х започва т.нар. разгръщане. Във въздуха се издигаха 32 въздушнокомандни пункта (самолети, оборудвани с най-съвременна за годините си апаратура), които управляваха цялата армия в онзи момент", спомня си руски военнослужещ.

Друг разказва как през 1987 г. излетели около 300 бомбардировача Б-52 и се приближили до северните граници на Съветския съюз. "Знаехме, че над Канада са презаредили, но не знаехме кой е кодираният сигнал за пускането на ядрени боеприпаси. Бомбардировачите летяха в абсолютна тишина около Северния полюс. И изведнъж ефирът се изпълни със стотици сигнали, които трябваше да се запишат до последния звук", допълва руснакът.