Голямата драма на 2018 г. бе катастрофата на социалдемократическите партии в Европа. Те вкупом умряха, а от 2019 г. се очаква да ги погребе. Опелото ще бъде веднага след изборите за Европейския парламент.

На фона на тази тъжна вест много хора се чудят – защо ПЕС (Партията на европейските социалисти) пак избра Станишев за лидер? А кого друг да избере? Лидера на френската соцпартия? Тя умря. Или на германската? Също. Или на италианската, холандската, австрийската? Истината е, че

само БСП е на крака и има шансове

някой ден пак да хване кормилото. То е защото Нинова не слуша ни Станишев, ни ПЕС, ни Сорос. Амбициозна жена.

Причината за срива на център-лявото е очевидна – лидерите забравиха кои са избирателите им и си продадоха задниците на финансовия елит. Най-големият спонсор и идеолог на европейските соцдемократи в момента е Сорос, а лидерът на ПЕС е възпитаник на неговата школа.

Но не навсякъде умерено левите партии са

съвсем отписани.

Да вземем Великобритания – там лейбъристите, водени от левичаря Джеръми Корбин, най-вероятно ще спечелят следващите избори.

Коментаторите са в ужас от Корбин, изкарват го новия Ленин. Истината е, че той е класически лейбърист от епохата преди Тони Блеър и “третия път”, по който социалдемокрацията съгреши с неолиберализма. Политическата визия на Корбин не е много различна от на Харолд Уилсън и Джеймс Калахан – лидерите преди Блеър.

Елегантният Тони, фотомоделът на “третия път”, увенча кариерата си със съблазняването на Уенди Денг - съпругата на световния медиен олигарх Рупърт Мърдок. Това тикна Мърдок към развод и нов брак с бившата манекенка Джери Хол, която е едва с 25 години по-млада от него. За сведение Уенди бе с 37 години по-млада и по онова весело време си ставаше отвсякъде.

Защо навлизам в тези жълтории ли? Ами защото те най-живописно илюстрират упадъка на левите лидери от “третия път”. Представяте ли си Карл Либкнехт да изчука щерката на Фридрих Круп? Къде да се запознаят, та да се харесат? Те са живели на отделни планети!

И обратното –

семействата на Блеър и Мърдок си омешаха бита,

правеха си купони и соарета, може би са играли голф или са се събирали на барбекю, а

как са релаксирали после из джакузитата

на замъците си – не знам, не съм им светил. И няма нищо лошо. Даже е чудесно да има обмен на чувства и флуиди. Защото така се очертава траекторията на “третия път”, от урната до джакузито. Избраният от работническата класа Блеър намира общи политически интереси с един световен олигарх и десен идеолог, сближаването на идеологиите прераства в битово, семейно и накрая в сексуално омешване, като повтаря “Животинска ферма” на Оруел.

И единственото утешение за работническата класа е, че в кревата нейният представител е активната страна, а олигархията е откъм такованата.

Но да се върнем към политиката. Джеръми Корбин никога не би стигнал до върха на лейбъристката партия, нито пък би се задържал там, ако във Великобритания нямаше мажоритарна избирателна система. Гарантирано не би оцелял като депутат от 1983 г. до ден днешен. Я Блеър, я Браун, я Милибанд щяха да го зачеркнат от списъка. Или да го турнат на неизбираема позиция. Обаче при мажоритарни избори

няма как

да зачеркнеш

депутат, който си

владее района

И ето, че благодарение на този оцелял истински лейбърист днес най-успешната лява партия в човешката история успя да се върне при своя избирател. Възможно ли е това при пропорционалната система? Абсурд. Върхушката на лейбъристите два пъти се опита да направи вътрешнопартиен преврат, но Корбин победи на мажоритарните вътрешни избори. Той никога не е губил избори, защото никога не е губил връзката със своя избирател.

Изводът е очевиден – мажоритарният вот е необходим и спасителен за всяка лява партия.

Това е така, защото партийният елит винаги се поддава на съблазни. За една дясна партия няма проблем,

тя и без това служи

на олигархията

Но за левицата мажоритарният вот е като котвата, без която корабът се разбива в скалите.

Подобно преоткриване на избирателя в момента се наблюдава и в САЩ. Знаем, че демократическата партия би трябвало да е лява, а по времето на Франклин Рузвелт и дълго след това тя бе почти социалдемократическа. През 70-те взе да завива надясно и при Клинтън и Обама се оказа неолиберална. Но през 2016-а работническата класа я изостави и Тръмп победи. Голяма шок.

Днес демократическата партия все още не е обновена, но редиците й вече са попълнени от по-автентични левичари - като например Елизабет Уорън, Бърни Сандърс (независим, но пак демократ), а сега и най-новата млада звезда, симпатичната социалистка Александрия Окасио-Кортес. Още при първичните избори тя успя да измести един от лидерите на партията, а през ноември стана депутат в долната камара. Ако в САЩ се гласуваше с партийни листи, щеше ли да пробие? Абсурд. И до днес щеше да е келнерка в Бронкс.

Тези дни в едно телевизионно интервю Кортес подхвърли нещо за данъчна ставка от 70 процента за доходи от над 10 милиона долара годишно. Десните коментатори веднага я изкараха луда. Но нобелистът Пол Кругман я защити в “Ню Йорк таймс” с общирна статия, с която напомни, че точно такива данъчни ставки са били нормални за САЩ до средата на 60-те години на миналия век и че точно тогава е бил постигнат най-високият икономически растеж в историята. Тогава възниква и охолната средна класа, за която днес американците си спомнят с носталгия.

Кой днес в България

би си помислил да

предложи 70 на сто горна данъчна ставка за най-богатите? Абсурд. Дори двата ни профсъюза се отказаха да се борят за прогресивно облагане. За БСП е ясно – тя въведе плоския данък, отмени необлагаемия минимум за най-бедните и сега кой да й вярва? Едно е ясно – че ако дойде на власт, ще козирува на Доган.

Вярно, някъде през 20-те и 30-те години бабата на БСП е била работническа партия. Много аристократи имат по някоя и друга черна овца в родословното си дърво. Днешният елит е селектиран в Евксиноград, той се самопопълва, той пише листите, в които нищо мазолесто и шаячно не може да пробие. Само едно може да я принуди да олевее – мажоритарният вот. Тя затова не го и ще.

Ще кажат - но защо тогава левицата се срина така позорно във Франция, нали там вотът е мажоритарен? Много просто, защото олигархията им пробута вълк в овча кожа и на практика спретна преврат. Но народът бързо се усети и това доведе до бунта на жълтите жилетки. Французите искат да гласуват пак и този път ще изберат правилно, защото мажоритарният избирател никога не се хваща два пъти на един и същи номер.