Скандалът между двете свръхсили става все по-опасен

На 2 януари се запали един от опасните фитили на 2019 г. - Китай си поиска Тайван. Китайският президент Си Дзинпин дръпна историческа реч, в която предложи мирно обединение на принципа “една държава, две системи”, както в Хонконг. Но ако това не стане, Китай си запазвал правото да използва сила.

Естествено, че в такъв случай САЩ биха извадили големите пушки. За тях предаването на Тайван е немислимо, особено днес, когато Китай застрашава първенството на американската империя. Но това не може да спре китайците.

“Тайванският народ трябва да разбере, че независимостта ще им докара само трудности – каза президентът Си Дзинпин. – Обединението е неизбежно изискване на великото обновяване на китайския народ!” Малко преди това Китай прилуни летателен апарат на обратната страна на Луната, с което доказа, че разполага със свръхмощни балистични ракети.

Но ако беше само тази реч, нямаше защо да копаем ядрени скривалища. Напоследък

ръмженето

между САЩ и

Китай вдигна

опасно

децибелите

Всичко започна с митническата война още през 2017 г. На 1 декември 2018 г. тя мина на нов етап, когато по искане на САЩ в Канада бе задържана финансовата директорка на елитната китайска компания “Хуауей”. В отговор Пекин арестува трима канадци и така нататък, и така нататък. Конфликтът расте и не се знае каква посока ще поеме през 2019 г. А сега речта на Си Дзинпин показва, че Пекин няма намерение да подвива опашка, а ще натиска и напредва.

Каква е степента на опасност? На 21 декември в статията “Откъде тръгва война през 2019 г.?” посочих, че Тайван е едно от възможните огнища, позовавайки се на доклад на Центъра за превантивно действие към Съвета за международни отношения (СМО) – мисловен танк, който в общи линии отразява представите на ЦРУ и Държавния департамент на САЩ. Там Тайван е включен като второстепенно огнище на конфликт, тъй като опасността е висока, но вероятността да се случи е ниска. Сега трябва да приемем, че вероятността вече не е ниска, а умерена, и това според класацията на СМО превръща огнището в първостепенно.

Но сред първостепенните огнища в доклада на СМО вече има друго, съседно. Това е опасността от конфликт с Китай заради териториите в Южнокитайско море, като една от засегнатите страни е пак Тайван. Значи вече имаме

две хванати

ръка за ръка

първостепенни

огнища,

които могат да се детонират взаимно през 2019 г. и да подпалят света. Ако имах багер, вече щях да копая скривалището.

Затова пък президентът Тръмп може да извлече полза от новата ситуация. Той вече 2 г. настоява, че истинската опасност за САЩ не е Русия, а Китай.

И обратното, опонентите му твърдо държат на Русия като враг № 1. Според демократите Тръмп е станал президент с помощта на Путин. Имало нещо, с което Путин го е стиснал за интимните части и не пуска. Руснаците се месят в изборите в САЩ, руските хакери извличат най-съкровените американски тайни, а сега превзеха и Белия дом!

Но колкото по-активна става позата на Пекин, толкова повече аргументи получава предизборната теза на Тръмп – няма смисъл да се караме с руснаците, насила ги тласкаме към обединение с Пекин. Не ни трябва и Сирия, нека други се бият с ИДИЛ. Най-голямата опасност за САЩ е Китай.

Бившият остров Формоза, а днес Тайван, е изключително важен за САЩ поради редица исторически и геостратегически причини, но не по-малко

важно е

производството на

полупроводници

Големият проблем на Китай е, че внася две трети от нужните му микрочипове. При това собственото му производство не е на върха на технологиите. Пекин прави всичко възможно да навакса, а Вашингтон – да му пречи, като постоянно блокира опитите на китайците да купят фирми производители.

Затова пък в Тайван е домът на Taiwan Semiconductor Manufacturing (TSMC), една от четирите най-големи и най-елитни производителки на полупроводници. Пазарната капитализация на TSMC вече задмина гиганта “Интел”. Освен това Тайван е дом на световните компютърни компании Acer, Asus, HTC, както и на знаменитата Foxconn, която прави продуктите на Apple, Amazon и Microsoft. Ако Тайван се присъедини административно към Китай, най-важното му технологично изоставане от САЩ ще е преодоляно и вече нищо не може да го спре по пътя на световното лидерство.

А какво мислят самите тайванци? Пак в сряда президентката Цай Инуън заяви, че

островът никога

няма да приеме

обединение

на принципа “една държава – две системи”. . Това показват и повечето анкети. Но през ноември Демократичната прогресивна партия на г-жа Цай загуби местните избори. Опозицията и бившата партия на власт, Куоминтанг, спечели в 15 от общо 22 града и области. В резултат г-жа Цай си подаде оставката като партиен лидер, но през 2020 г. й предстоят и президентски, и парламентарни избори, на които Куоминтанг вероятно ще вземе властта. Старата партия, наследство от диктатора Чан Кайши, настоява за по-тесни търговски и политически връзки с Пекин.

Речта на Си Дзинпин бе посветена на 40-годишнината от решението на Вашингтон да признае Пекин за столица на истинския Китай и да премести там посолството си. Дотогава САЩ признаваха “Република Китай”, т.е. Тайван, а посолството бе в столицата Тайпе. А беше време, когато малкият Тайван заемаше мястото на големия Китай в ООН и дори заемаше мястото му в Съвета за сигурност.

Остров Тайван, който в миналото бе известен като Формоза, е бил владение на доста нашественици, сред които испанци и холандци. Под китайска администрация е изкарал около 200 г. – от 1683 до 1895 г. После е завладян от Япония, а през 1945 г. е върнат на Китай. Междувременно лидерът на националистите, генералисимус Чан Кайши, губи гражданската война от армията на г Мао Дзедун и се оттегля на остров Тайван заедно с 2 милиона войници, политици, интелигенция и чиновници. Там той управлява със здрава ръка до смъртта си през 1975 г. През 1987 г. Тайван отменя военното положение и постепенно въвежда демокрация.