Двамата мъже изведнъж се оказват първи приятели на политиците. Канят ги на вечери, прегръщат ги сърдечно, въртят ги като кукли на конци, за да се получи възможно най-добрата снимка. Първият е известен с мощното си дясно кроше, а вторият се слави със смъртоносния ляв прав. Сигурно това не изглежда достатъчно основание да ги вкара в обкръжението на хората, които по това време управляват света.

Американецът Джо Луис и германецът Макс Шмелинг обаче се оказват на точното място в точното време. Световноизвестните боксьори са знамената, химнът, емблемите на две нации, които месеци по-късно ще се изправят една срещу друга във Втората световна война. Сблъсъкът им на ринга е всъщност сблъсък на демокрацията срещу идеологията за превъзходството на арийската раса.

Любимият ариец

на нацистите

обаче е повален на ринга и това му коства подкрепата на самия Адолф Хитлер. Което не пречи на великия Макс да изживее достойно живота си, постигайки много извън спорта. От своя страна Черния бомбардировач, както остава в историята Джо Луис, не успява да се възползва от своята победа и връхлетялата го слава, умирайки в пълна бедност. Ето какво точно им се случва на великите спортисти преди 80 години.

Нека първо обърнем поглед към Mаксимилиан Адолф Ото Зигфрид Шмелинг, който в средата на 30-те години на миналия век изведнъж се оказва много важен за нацистите. Хитлер тъкмо е започнал да прокарва своята идеология за арийската раса - високи, руси и синеоки расови екземпляри, които са призвани да господстват над останалата човешка раса. Макс Шмелинг нито е рус, нито синеок, но за сметка на това е със

страхотно телосложение

и всички други необходими данни за успешна боксова кариера. През 1930 г. идва и голямото признание - германецът печели световната титла след един доста странен боксов мач с американеца от латвийски произход Жак Шарке, който е дисквалифициран в 6-ия рунд. Феновете на бокса въобще не са убедени, че Шмелинг заслужено е триумфирал в тежката категория, но в Германия са изключително доволни от триумфа на техния любим ариец. Радостта им е с кратък срок на годност.

В мача реванш германският боксьор е нокаутиран от Шарке, което въобще не се вписва в плановете на нацистката идеологическа машина. Германският тежкоатлет бързо

извървява пътя

от “Осанна”

до “Разпни го!”

И докато траят неговите неволи, зад океана също си намират спортист, който да бъде впрегнат в световната надпревара за най-добрата, успешна и непобедима нация. Джоузеф Луис Бароу, или просто Джо Луис, трупа победа след победа в тежката категория, а след бляскавия му триумф над коравия Примо Карнера го даряват с прякора Черния бомбардировач.

Успехите на младока подсещат акулите в бизнеса, че е време да му организират мач, който да привлече вниманието на целия свят и съответно да донесе добри пари на инициаторите му. На Джо е предложено да се бие с Макс Шмелинг, като му е обяснено, че така ще се бие не само за реномето си, а и за американското знаме.

Сблъсъкът е насрочен за 19 юни 1936 г., но до Германия трудно достигат подробности около неговата организация. Нацистите, които вече са поели контрола над държавата, се притесняват, че някогашният им любимец отново ще ги изложи пред света. На медиите е заповядано да не отделят внимание на предстоящия боксов мач. Въпреки това поданиците на Третия райх разбират какво предстои и с нетърпение очакват сблъсъка с далеч по-младия американец.

Над 50 хил. души

се събират

на "Янки Стейдиъм" в уречения ден и час. И буквално не могат да повярват на очите си. Техният фаворит е направен за смях от европееца, който е с 10 години по-възрастен. Впоследствие германецът ще разкаже, че е изгледал всеки видеозапис с мач на Луис, до който е успял да се докопа. И му е направило впечатление, че младокът след всеки ляв прав отпуска ръка и така остава незащитен за противниковите удари. Опитният немец се възползва от тази подробност и за малко да нокаутира Черния бомбардировач още в четвъртия рунд. В 12-ия Луис също е в критична ситуация, а на съдиите не им остава нищо друго, освен да провъзгласят Шмелинг за новия световен шампион в тежката категория.

Сензационният успех буквално взривява немското общество.

Хиляди излизат

по улиците

на големите градове, за да отпразнуват победата на техния съотборник. Посрещането му е още по-бляскаво. Сред официалните посрещачи е и министърът на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс. Боксьорът, който довчера е бил персона нон грата, сега е призован да се срещне с Адолф Хитлер. На официална вечеря фюрерът на шега му обещава министерски пост, ако продължава да налага арийското превъзходство над останалия свят.

На завърналия се под светлината на прожекторите боксьор му се налага сравнително скоро да се опита да изпълни поставената задача. На водещите мениджъри в света на бокса са им необходими две години, за да организират мач реванш Шмелинг - Луис. Този път германците изпращат подобаващо своя герой за Щатите, а всички знаят кога трябва да се наредят пред тв и радиоприемниците, за да проследят боксовата среща.

Техният възторг

трае точно 2 минути и 4 секунди

За германската нация това е твърде кратко време, но за Шмелинг то се превръща във вечност. Веднага след първия гонг той е атакуван от американеца. Ударите са жестоки, а съпротивата е минимална. Германският боксьор пада, после става, после пак пада и пак успява да се изправи, но след нова порция жестоки удари в главата е принуден да се предаде. 80 хиляди на "Янки Стейдиъм" ликуват, а 70 милиона германци са съкрушени.

Историята се повтаря почти до най-малката подробност за Макс Шмелинг. Той е разлюбен, изоставен, захвърлен. Съвсем други са настроенията зад океана. Джо Луис е новият крал, а янките знаят как да почитат своите герои. Съдбата обаче се намесва решително и обръща ролите в тази епична житейска пиеса. Логично е да се предположи, че за загубилия ще настанат тежки времена, а победителят ще тъне в слава и разкош до сетния си дъх. На практика се получава точно обратното.

Да, Макс Шмелинг наистина е изправен пред сериозни житейски предизвикателства, след като губи световната си титла. Светът е на прага на нов глобален конфликт, а в Германия нацистите започват невиждан погром над евреите. Боксьорът не стои настрана от тези събития и за известно време крие в дома си две еврейски деца, които впоследствие са изведени зад граница. През 1940 г. някогашната боксова звезда получава повиквателна да се яви във военното поделение, за да вземе каска и пушка и да бъде

захвърлен в ужаса на войната

Шмелинг оцелява, а след войната прави блестяща бизнес кариера, издигайки се до директорски пост в американския концерн "Кока-Кола".

Големият му съперник се качва на върха и след това се хвърля към дъното. Също като Шмелинг през 1936 г. Джо Луис се среща с големия началник, когато идват успехите. Американският президент Франклин Рузвелт го посреща в Белия дом с думите: "Синко, имаме нужда от мускули като твоите, за да победим Германия". Самият боксьор не остава безразличен към американската кауза по време на войната и се записва като доброволец. Но не го пращат в окопите. Популярният тежкоатлет е призован да обикаля от рота на рота, за да вдига духа на войниците. Работата е изморителна, но е сравнително безопасна.

За кратко Луис дори влиза в ролята на професионален футболист. В Европа мъжете също умират като мухи, а съюзниците срещу Германия също имат нужда от повдигане на духа. Заради всеобщата мобилизация във Великобритания е спряно английското футболно първенство, което е удар право в сърцето на поданиците на кралицата. Английската футболна лига търси различни начини да се бори с отчаянието, което обзема феновете. Джо Луис се отзовава веднага щом получава покана да се присъедини към състава на "Ливърпул". На Острова той е достатъчно популярен, а кратките му изяви по време на тренировки помагат на хората поне за малко да забравят за войната.

След кратката си европейска авантюра Джо Луис отново се качва на ринга, но така и не успява да си върне добрата форма. През 1949 г. легендарният шампион в тежката категория обявява, че се отказва от бокса. Година по-късно се връща, но следващите му мачове са мъка както за самия него, така и за многобройните му фенове.

По това време Джо Луис вече го е закъсал финансово, въпреки че продължава да е изключително известен в родината си. Холивуд дори прави филм за него, който се радва на огромен интерес. Луис има стотици и дори хиляди приятели и познати, но малцина са тези, които

са готови да му подадат ръка

Негов приятел от армията го урежда да посреща гости в едно от най-големите казина на Лас Вегас, но със спечелените пари боецът едва свързва двата края. Здравето му също се влошава драстично и друг негов другар в лицето на Франк Синатра плаща двете му поредни операции.

Лекарите не успяват да помогнат особено на великия боксьор, който е покосен от сърдечен удар през 1981 г. Впоследствие медиите ще съобщят, че погребението му е платено от неговия голям съперник Макс Шмелинг. Германецът ще отрече тези информации. Но и ще признае, че до края на живота си ще смята Джо Луис за страхотен боксьор и голям приятел. Великият немски тежкоатлет умира през 2005 г. на 99-годишна възраст.