Какво президентско слово бих произнесъл за Нова година

Какво си обещахте за новата 2019 година? Едва ли да се борите за световен мир. Истината е, че на Нова година хората си поставят чисто лични цели, сред които на първо място е да свалят някое и друго килограмче.

Лошата новина е, че 99 на сто от хората, които си обещават да отслабнат, след 12 месеца са качили я килограмче, я десет. А който е свалил, след месец-два ги наваксва с лихва.

Добрата новина е, че през 2019 г. трайното отслабване вече е възможно, дори Господ да не ви е дал желязна воля. И не ви трябват нито хапчета, нито маратонски кросове. Трябва ви само едно - знание!

Това знание е резултат от най-новите научни изследвания. Преди десетина години то още не съществуваше, но вече го има.

Вече е ясно как човешката хормонална система може да бъде манипулирана, за да води или до вълчи апетит, или да убие апетита. Ако човек се въоръжи с това знание, новогодишното обещание вече е постижимо с минимум воля. Така че ако бях президент, щях да произнеса следното новогодишно слово:

“Народе мой! Аз няма да ви лъжа, че през 2019-а ще оправя държавата! И света едва ли ще оправя! Но нека се въоръжим с най-новите знания за човешката хормонална система, за да можем през 2019 година да отслабнем и да станем много по-здрави. Само така ще доживеем до още по-новата пенсионна възраст!”

През март 2018 г. по покана на БАН на посещение у нас бе доктор Ерик Вердин, директор на калифорнийския научноизследователски институт “Бък”, който изучава механизмите на дълголетието със свръхмодерни методи, апаратура и специалисти. Той посети няколко института на БАН и изнесе 2-3 лекции. Взех от него интервю и тъй като тематиката силно ме заинтригува, проучих десетина други авторитети от подобни школи, прочетох десетина техни книги и много статии, така че добих доста ясна, макар и аматьорска представа докъде е стигнала тази наука.

Един от резултатите е, че през май 2018 г. във в. “168 часа” публикувах статия със заглавие: “Всички диети са глупави, освен една” и подзаглавие: “Не смятайте калориите, мислете за хормоните!”

Естествено, нашенските специалисти по храненето веднага ме обориха. Един сайт, който призовава да питаме истинските експерти, направо ме разнищи. Той цитира 5-6 научни изследвания, които доказват, че калориите са много важни.

Бих могъл да отговоря с цитати от други изследвания, но малко смешно е прост журналист да влиза в спор за хормони, инсулини, митохондрии, кетони и други сложни думички. Вместо това препоръчах на едно издателство книгата “Код – затлъстяване” на д-р Джейсън Фънг, много авторитетен и много моден американски експерт по борбата с диабета. Той наистина го лекува. В нея се цитират десетки най-нови изследвания на най-сериозните институти.

Книгата вече излезе на български и всеки може да се увери, че част втора се нарича “Калориите: голямата заблуда”. Първата глава – “Грешката да се намаляват калориите”.*

Препоръчвам на моите 100 пъти по-авторитетни от мен опоненти да прочетат поне тази глава, за да видят какво мислят по-авторитетните от тях.

Какво изобщо е

това “калория”?

Единица мярка за енергията, която повишава определена температура. По-конкретно, старите “експерти” изгаряха дадена храна в специални камери и така измерваха колко калории съдържа. След което за отслабване препоръчваха по-нискокалоричните храни. Логично, но малко тъпо.

Защото зад едни и същи калории се крият принципно различни биохимически процеси.

Някои храни предизвикват прилив на хормона инсулин, който трупа тлъстини. Други водят до производството на кетони, които правят точно обратното – разграждат тлъстините. Едните предизвикват зверски апетит и само човек с желязна воля може да ги овладее. Другите бързо засищат апетита и не е нужна никаква воля. А като ги изгориш в камера – същите калории.

Да вземем голямата заблуда с “фрешовете” – прясно изцедени плодови сокове. Хиляди млади жени се самоизтезават с тях. Дори да смъкнете 2-3 кила поради екстремно недохранване, после ще се надуете като Еди Мърфи в “Смахнатият професор”. Ето какво казва по този въпрос д-р Вердин:

“Има голяма разлика между това да изядеш един портокал и да изпиеш чаша портокалов сок. При сока захарта отива директно в кръвта, докато в портокала има много фибри и смилането се забавя. Така че въпросът не е само във въглехидратите, въпросът е какви въглехидрати и под каква форма.”

Фрешът предизвиква мощен прилив на инсулин, а излишният инсулин променя цялата хормонална система по посока на затлъстяването. На това отгоре ви обхваща неутолим, вълчи глад, който няма засищане, защото фрешът е наркотик на апетита.

Другата заблуда на “експертите” е системата, при която на всеки 2 часа трябва да се похапва нещо малко, за да се поддържа висок метаболизъм. Истината е, че така се поддържа постоянно високо инсулиново ниво без спад и почивка. Така клетките стават резистентни към този хормон и панкреасът го произвежда все повече и повече, трупайки нови и нови тлъстини. Какво е диабет тип 2? Резистентност към инсулина.

Така че прави са бабите, които викаха през балкона: “Мишо, не яж тази бисквита, ще си развалиш обяда!” Едно време хората се хранеха не повече от 3 път на ден и бяха стройни. Сега постоянно нещо нагъват и затова зад-ниците им са заприличали на картата на Евразия.

И уж сме бедни, а толкова дебелаци никога не е имало за 1300 години България. Баджаци като дюшеци, шкембета като морени – преди 40-50 години изобщо нямаше такива хора! Но идете в САЩ и вижте какви имперски задници се движат по улиците – понякога човек не може да ги заобиколи и трябва да мине на другия тротоар. И всичко това е резултат от експертните съвети от XX век, които у нас все още преобладават.

Аз не бих препоръчал никаква диета.

Моята препоръка е през 2019 г. да се запознаете цялостно с хормоналните механизми на затлъстяването, да опознаете себе си и чак после да си изберете диета – я средиземноморска, я неандерталска, я кетогенна, я на Ким Кардашян, на Мишел Обама или на Ути Бъчваров. Първо теоретичното знание, после сам решавайте. Затова и препоръчвам книгата на д-р Джейсън Фънг – той не кръщава никаква диета на своето име, а обяснява цялостната биохимия на затлъстяването.

Ако съветите на диетолозите от миналия век бяха правилни, резултатите нямаше да са толкова трагични. Може би най-мъдрият диетичен съвет е викът на бабата: “Мишо, не яж тази бисквита, ще си развалиш обяда!”