В новогодишния си брой "168 часа" публикува откъси от "Истории за личности и буболечки (В мътилката на прехода)" - новата книга на Кеворк Кеворкян.

В нея журналистът по неповторим начин прави дисекция на известни личности. Между тях са и някои от най-любимите звезди на публиката у нас, с които той многократно е контактувал през годините. Създателят на "Всяка неделя" пише за книгата си: “Това са кратки “портрети на чувствата” - породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение. В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания - най-накрая и в неумолимата паст на Забравата.

Тези портрети са и опит да се изплати един дълг към някои хора – и всъщност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е наскърбявана и

унижавана. А след тях ще откриете и подбрани текстове за Пира на Буболечките.

Забавлявайте се. Това поне не са ви отнели." Ето и кратък откъс от книгата: 

Някъде през декември 1978 г. Иван ми каза, сякаш между другото, че спира обедното ми предаване, щяло да се прави ново. Опитах се да кажа нещо, но той вече беше минал на друга тема. "Дневника" - за него става дума - вървеше вече повече от две години, имаше и добър успех.

Седнах и му написах едно писмо: "Другарю Славков, тъй и тъй, предлагам на вниманието ви някои съображения, породени от трансформацията на "Дневника" в нова програма, наречена "Всяка неделя". Струва ми се, че мотивите на тази промяна не са в достатъчна степен изяснени, не са преценени реалистично плюсовете и (предимно) минусите на промяната. Всъщност обективният поглед не би могъл да открие лесно плюсовете на промяната..." С една дума - сменяме кон за кокошка.

Пратих писмото, а Иван дойде и участва в последното издание на "Дневника". На 7 януари 1979 г. тръгна "Всяка неделя" - и

той се оказа 10 пъти по-прозорлив от мен

В смисъл, че това промени целия ми живот.

Между другото, в споменатата вече анкета на Антон Стефанов Славков е пределно коректен, когато говори за създаването и историята на “Всяка неделя". Той казва, че спирането на “Всяка неделя" е “фелдфебелщина” от най-нисък разряд". Струва си да бъде цитиран един откъс от анкетата: "Спомням си веднъж Васил Цонев беше събеседник на Кеворк - казва Славков. - А неговото поведение винаги е "юмор на гране войни". Неговите отговори и приказки бяха за борбата с глупостта и при алюзиите, които правеше, само се очакваше да направи още една крачка и да спомене политически имена в България. А той накрая каза: “Ами това са китайците"... Нещата наистина бяха на ръба, но това е красотата. . ."

През януари 1980 г. представих във “Филмов преглед" на “Всяка неделя” българския игрален филм “Юмруци в пръста". Ред беше на кинокритика Наско Свиленов - той леко се поколеба, но след това нацепихме филма. Съсценарист на “Юмруци в пръста” (заедно с Никола Статков) бил Славков. Изобщо не подозирах това.

Той обаче не каза нищо за волнодумството на най-гледаната му програма. Нито една дума. През март същата година на връщане от Русе, откъдето излъчих

първото извънсофийско издание на “Всяка неделя" - участваше и Славков, се спряхме в Габрово. Там представиха филма и авторския колектив. Салонът беше пълен, по някое време един от зрителите подметна нещо за критичния коментар във "Всяка неделя" и Славков ме накара да се изправя от мястото си в залата. Всички ръкопляскаха, Славков - също.

Днешните телевизии са комично феминизирани - обаче шефките им нямаше

да успеят да станат

дори секретарки на

Иван Славков.

На 1 януари 2009 г. БНТ представи продукцията на "Шоуто на Канала" "50 години не стигат" - по повод юбилея на телевизията. Естествено, най-олигавеният персонаж бе Иван Славков. С по една-две думи не бяха пожалени и останалите бивши генерални директори, не особено остроумно впрочем.

Шеф на телевизията по онова време беше Уляна Пръмова, снаха на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов, който с кръв бе потушил стачката на тютюневите работници в Пловдив. Не чухме обаче нито една дума за нея. А тя трябваше да бъде главният персонаж на сатиричното шоу - най-малкото защото разсипа държавната телевизия и я докара до днешното й окаяно положение.

Славков също беше човек от Убежище - неговият произход не беше чист за правоверните комунисти, но той успя да се навре чак в дома на Първия, на Властелина. И добре използва това - докато беше в телевизията, можехме да правим това, което искаме - поне аз имах тази възможност. Той винаги е имал мощен демократичен инстинкт. И не заради силата на семейството си, а въпреки нея. “Всяка неделя" дължи извънредно много на Славков. Той единствен не се страхуваше от нея.

Иван беше майстор на остроумните фрази. Една вечер срещнал наш общ приятел в ресторант "Панорама" на парк-хотел "Москва" и му казал, че убеждава "дедо" (Живков) да продаде държавата. "Иначе ще я окрадат, нищо няма да остане от нея", твърдял Славков. Така и стана.