В памет на Стоянка Мутафова "168 часа" публикува откъс от книгата на Кеворк Кеворкян "Истории за личности и буболечки (В мътилката на прехода)", посветен на голямата ни актриса.

 

Мутафова има една необичайна за актьорското съсловие култура, а щом се появи някъде - хората започват да се смеят, доста често без причина. И тя обича да се смее - гръмко и малко предизвикателно, и великодушно ти позволява да си мислиш каквото искаш за нея. Смятам обаче, че трудно удържа скрито у себе си едно чувство на превъзходство над околните.

Разговарял съм много пъти с нея - и в началото винаги е готова да се покаже такава, каквато я харесват. Но ако не се хванеш на въдицата,

тогава - край на смеховете!

- и Мутафова се бори за всяка дума, която изрича.

През последните години разговорите с утвърдени знаменитости са истинско мъчение за зрителите - те всеки път започват отначало. Стоянка Мутафова например е най-инквизирана в това отношение - водещите сякаш току-що са пристигнали в България и сега научават за нея. Те сигурно й изглеждат като несръчни ученици на инквизитора Торквемада.

Вече нямат търпението да проникнат в един характер, в един човешки свят, да го изследват бавно и внимателно, с уважение.

С една Стоянка Мутафова например е напълно безсмислено да се разговаря, ако не знаеш какво е споделяла тя през годините, ако не познаваш ранните й интервюта. Задоволяват се с някакво лигавене и тогава дори великата Мутафова, която е

изключителна

в своята проникновеност,

се принуждава да им приглася - за да не ги обиди. Тези хора не правят интервюта със съзнанието, че ги оставят за времето, те просто изпълняват набързо поредния си ангажимент - да не остане чинията им празна - нещо такова.

Богомил Райнов твърдеше, че художниците са като кучетата - всичко разбират, но не могат да го изразят - вече споменах това. Това твърдение се отнася до голяма степен и за актьорите. Познавам някои от най-големите ни актьори от 40 години насам. Един Калоянчев например при цялата му титанична класа никога не е могъл да се изразява разбираемо, особено ако трябва да отключи някакво прозрение за собствените си качества. Той дори избягваше да се замисля върху това. Казвал ми е поне пет пъти в различни интервюта: "Де да знам бе, братче!"

Стоянка Мутафова е друго. Тя пък е недоверчива при цялата си внушителна интелигентност. Сякаш е убедена, че ще й сервират за хиляден път някой идиотски въпрос. То така и става - всеки път разговарят с Мутафова, сякаш точно в тази минута са се сблъскали с нея на улицата, сякаш не е давала блестящи отговори за тайните си, от които трябва да се тръгне в поредното интервю. Константин Коцев също беше много интересен в усилието си да се добере до същността си. Имаше и други, разбира се. Сега обаче репортерите предпочитат да се хлъзгат по повърхността или да съчинят някаква кална локва, в която да наврат и събеседника си.

...

Появата на Стояна заедно с дъщеря й Муки в рубриката "Двойките" предизвика голям интерес.

Причината е проста. Мнозина са убедени, че знаят всичко за Мутафова, което си е чиста заблуда, но пък животът на дъщеря й е пълна мистерия.

Представих ги така:

"Мутафова и шантавата й

дъщеря Муки.".

По някое време обаче им казах, че всъщност трябваше да ги обявим иначе: “Муки и шантавата й майка Стоянка”.

Двете незабавно и без никакво колебание се съгласиха.

(...)

Едва след 70-ата си година Стоянка се примирява, че смъртта ще й се случи и на нея - и се замисля дали нещо от съзнанието й ще остане да витае някъде.

Все очаква покойният й съпруг да й се обади. Той е последният мъж в живота й - а тя остава вдовица едва 50-годишна.

(...)

Но като дете се смяла истерично над ковчега на баща си - понеже чула вдовицата на актьора Борис Ножаров да му поръчва да предаде на Борето, че все още му е вярна. А тя била на 85 години.

(...)

Убедена е, че нейното място никой не може да го заеме. За разговор по телевизията я представих като "Халата на смеха". “Точно такава съм - рече тя. - Хала”.

Никога не е искала да бъде сладка и миличка и още се чуди как е стигнала до това дередже, след като не умее да се врежда.

(...)

Има страхотен произход, а все я питали от кое село е. "Самотният човек е пълен отвътре", казва Мутафова. И още: "Не е задължително да си добър човек, за да станеш добър актьор."

(...)

И на 90 години продължаваше да смята, че много е загубила, като е станала артистка, а не археолог. “Актьорът разкрива един човек, археологът - цели светове. Исках да разкривам светове”, казва.

(...)

Продължава да е убедена, че повечето хора не са разбрали коя е.