На 25 декември 1914 г. британски и немски войници излизат от окопите, разменят си подаръци и подритват парцалена топка. През следващите десетилетия случката е силно преувеличена и е обявена за истинско военно чудо

Първата световна война избухва на 28 юли 1914 г. и към началото на ноември на всички участници им става ясно, че са затънали до шията в една огромна каша, която ще струва живота на милиони хора по целия свят.

Германците са убедени, че бързо ще стъпчат под ботуша си всяка съпротива по пътя си, но настъплението им към Париж е спряно и започват дните, седмиците, месеците и дори годините на статичната окопна война. В началото на декември на Западния фронт враждуващите сили вече са прокопали своите тунели в студената земя и са започнали смъртоносната игра на котка и мишка. Ту едните, ту другите нападат с невиждана ожесточеност, но това по никакъв начин не променя хода на бойните действия. Единствената разлика са увеличаващият се брой трупове в калта между двете отбранителни линии.

Много години по-късно обаче ще се заговори за едно

истинско

коледно чудо,

което, макар и за часове, успява да спре Първата световна война. В медиите отначало се прокрадва, а после набира инерция историята за внезапното спиране на военните действия навръх 25 декември, по време на което германските и британските войници изиграват футболен мач, превърнал се след това в символ на победата на човечността над безсмисленото насилие. През годините ще се появяват и конкретни подробности за коледния мач на ничия земя между окопите.

Според приказната история още на Бъдни вечер германските войници започват да пеят коледни песни, а по-смелите закачват импровизирана украса по бодливата тел. Чувайки какво пее врагът, англичаните също решават, че е време да празнуват и на свой ред подхващат веселите песнички, топлили всяко детско сърце, което вярва в християнския празник. На 25 декември по обяд войниците, които допреди няколко часа са се избивали с небивала жестокост,

изведнъж хвърлят оръжията

и бавно започват да излизат от калните и мокри укрития.

След първоначалното стъписване германци и англичани се приближават един към друг и си разменят дребни подаръци или по-точно казано - си подаряват цигари. След това

отнякъде изскача парцалива топка,

която моментално дава повод за сформирането на мачле на ничия земя. Всички изведнъж забравят за войната и започват да мислят за футбол. В мачовете се включват десетки войници, а според една от версиите германците печелят с 3:2.

"Това беше едно наистина неочаквано изживяване. За кратко забравих къде съм и се чувствах нормален човек. Преди да започне мачът обаче, трябваше да свършим една гадна работа. Наложи ни се да разчистваме трупове, за да има къде да се играе мачът.

Ритахме поне 60 минути и постоянно влизаха нови и нови момчета. Към края си помислих,

че германците са готини момчета,

симпатяги,

и въобще не знаех защо, по дяволите, са ни пратили тук, за да се избиваме", ще бъдат разпространени от медиите след години спомените на един от британските войници.

Големият въпрос е имало ли е наистина подобен мач, заради който поне на единия от фронтовете на първия ден от Коледа оръжията замлъкват за известно време. В свой материал Би Би Си безжалостно удря право в сърцето романтичната история. Водещият на телевизията Дан Сноу, който също така е историк и писател, твърди, че толкова мащабен мач въобще не се е състоял.

Ето какво пише популярният британски автор: "По протежение на Западния фронт между някои немски и британски сили наистина се сключва кратко примирие, но това в никакъв случай не е масово събитие. 25 декември е ден за водене на битки и за убиване на хора. Където се случва това чудо, хората наистина напускат окопите, за да се срещнат с врага на ничия земя. Техните действия обаче в никакъв случай не са продиктувани от магията на празника. Става дума за чисто практични причини.

През ноември-декември 1914 г. зимата настъпва неумолимо в Северна Франция, а войниците са започнали да свикват с живота в окопите. В същото време се създават някакъв тип отношения между двете армии. Войниците от двете страни

разбират, че врагът не е някакво чудовище

и също страда в замръзналите дупки в земята. Още преди идването на Коледа започват периоди на "тихо време", в които англичани и германци имат възможност да помогнат на ранените си другари и да приберат телата на загиналите. По време на тези кратки примирия се създават и друг тип контакти между войниците, които могат да разменят по някоя цигара".

Според него висшите командири не гледат с добро око на подобни прояви, тъй като според тях те вредят на бойния дух. Тежък удар за висшето командване е речта на папа Бенедикт XV на 7 декември 1914 г.

Папата призовава всички военни действия да бъдат прекратени на Коледа, за да могат войниците да се почувстват отново нормални хора и да приемат с отворени сърца Божията любов. Воюващите сили отхвърлят категорично идеята, но все пак започват някаква подготовка

за създаване на празнично настроение в окопите.

Малко след речта на папата Великобритания създава мащабна организация за изпращането към Западния фронт на 460 хил. пакетчета с дребни подаръци и още 2,5 млн. картички с подписа на крал Джордж V. Дъщеря му принцеса Мария от своя страна създава фонд за набиране на средства, с които да бъдат купени и пратени на войниците тютюн и комплекти за писане на писма. Британски генерал пък ще запише в своя дневник, че за 25 декември е заповядал по-свободен режим за войниците, които точно на тази дата няма да атакуват позициите на врага.

Германците също получават дребни подаръци, коледни елхички и венци, с които да украсят окопите. След това навръх празника на някои места двете враждуващи армии наистина оставят оръжието настрана и се събират на ничия земя. Играл ли се е обаче легендарният коледен мач? Историкът и водещ Дан Сноу дава отрицателен отговор на този въпрос.

"Възможно е неколцина фенове на футбола от двете страни да са поритали заедно топката, но

няма данни за голям мач

с участието на десетки момчета

от двете армии. Тези мачлета са били само един от многото начини да разпуснат мъжете. Но те също така са били заети и с рутинната работа да търсят ранени и да погребват телата на убитите другари. За съжаление, това са били по-скоро изключения. На по-голямата част от Западния фронт продължава да се пролива кръв и на 25 декември", пише в своя материал британският журналист.

Въпреки спорадичния си характер, свидетелствата за временното примирие се приемат изключително сериозно от командването на враждуващите армии.

"Върховното командване е разтревожено,

че подобни прояви ще накарат хората да се усъмнят в смисъла на военните действия. Защо трябва да убиваш човек, който е готов да ти даде от последните си цигари? Интересното е, че спирането на огъня и приятелските жестове на някои места по фронта силно разгневяват и френските, и белгийските войници. Те нямат никакво съмнение, че германците трябва единствено да се избиват, а не да се празнува с тях.

Британските и германските командири също не се поколебават да вземат мерки срещу сближаването на мъжете от двете страни на фронтовата линия. Издадени са категорични заповеди срещу подобни прояви.

Прегрешилите са заплашени с

бърз съд за дезертьорство,

за което присъдата е само една - разстрел! Мерките дават резултат и през следващите години до края на войната нито веднъж не се чува за коледно или някакво друго празнично примирие, което да даде глътка въздух на воюващите сили. По-миролюбиво настроените момчета явно също са вкарани в "правия път", след като за 4 години от лицето на земята са заличени 15 млн. души.