Моделът “Нинова” може да спаси европейската социалдемокрация, стига продажните европейски леви партии да го осъзнаят. И това най-вероятно ще стане догодина през май.

Както знаем, Черната пантера на българската левица не отиде на конгреса на ПЕС (Партията на европейските социалисти) в Лисабон, защото държеше да се разграничи от Станишев и от това, което той олицетворява в България – мултикултурализъм и плосък данък. Така Нинова очерта единствено спасителната ориентация за европейските социалисти – левият консерватизъм.

Сартър има един лаф, че

лявото и дясното са като две кошници –

всеки слага какво ли не в тях. Е, по времето на Сартър мястото на консерватизма беше в дясната кошница, но днес е в лявата, защото светът се извъртя.

Може да се каже, че Нинова е левият Орбан. Тя отхвърля неолибералните реформи, не приема свободната миграция и не се отказва от националната държава. В епохата, в която глобалният елит демонтира социалните придобивки, един социалдемократ е длъжен да удря спирачките, тоест да бъде консерватор и националист. Само така ще задържи любовта на своя избирател.

В началото на миналия век левите партии изповядваха интернационализма. Днес най-големите интернационалисти са милиардерите и финансовият капитал. Наемният труд може да има влияние върху властта само в рамките на своята държава, извън нея той е безправен роб, защото никой още не е измислил как профсъюзите да контролират офшорките.

Демокрация има само в рамките на нациите. Какво е европейският парламент? Всичко друго, но не и парламент. Какъв парламент, щом няма законодателни функции?

Днешната европейска конституция бе отхвърлена от всички национални референдуми. Но

кой ти гледа референдумите

в Брюксел?

Последният пример е конгресът в Маракеш – Европейската комисия одобри Глобалния пакт за миграцията на ООН, който на практика премахва националните граници. В същото време 80 на сто от европейците искат точно обратното – много по-строги външни граници на ЕС. Европейските народи са в ужас от миграцията, но Брюксел е във възторг и крои да я насърчи още повече.

И децата вече разбраха, че ПЕС е превзет от милиардерския елит и се е обърнал със задник към своя естествен електорат – наемния труд и работническата класа. Възходът на “крайнодесните популисти” се обяснява много просто – тези партии вдигнаха от земята захвърлените от левите партии каузи. В момента Марин Льо Пен е много по-близка до интересите на пролетариата, отколкото г-н Плосък данък – Сергей Станишев.

Как Нинова налучка пътя на консервативния социализъм? Просто нямаше друг избор. Коктейлът от “европейски ценности” доведе БСП до ръба на бездната – едва 39 мандата на изборите през 2014 година. Наследникът на Станишев, Михаил Миков, не посмя да вземе обратен завой и катастрофира. Но Нинова бе длъжна да постигне успех, тъй като социалистите я смятат за чуждо тяло и само чакат повод да й посочат вратата.

Ако на изборите през 2017 г. се бе задоволила с 40-50 мандата,

сега Нинова щеше

да е хистъри.

Но тя първо издигна успешен кандидат за президент извън идеологическия кръжок на червените, а след това възстанови приемливите 80 парламентарни мандата. И социалистите въздъхнаха с облекчение. Вярно, не е от нашите, но без нея сме за никъде. Сега БСП е лява консервативна партия и затова е само на една ръка от властта. Ако беше застанала зад Истанбулската конвенция, щеше да е на светлинни години.

В словото си пред конгреса на ПЕС Станишев почти обеща, че ще спечели европейските избори догодина. Дай Боже, но засега реалността е точно обратната – всички големи партии от ПЕС са се свили като пържен сняг. Във Франция старата социалистическа партия вече кажи-речи не съществува. Има данни, че ПЕС се кани да приобщи “Република, напред!” на Макрон. Тъпо! И децата разбраха, че това е партията на финансовия капитал. Смешното е, че балонът на “Република, напред!” вече се спука и тя едва ли ще спечели повече от 1-2 мандата на предстоящите европейски избори.

Германската социалистическа партия в момента има 27 мандата в европарламента, но догодина едва ли ще вземе и половината. Италианската демократическа партия сега има 31 места, ще остане с 9-10. Испанската социалистическа партия има 14, ще остане с 5-6. Ако 2+2=4, то догодина ПЕС ще катастрофира точно както БСП катастрофира през 2014 година,

от 190 европейски

мандата ще се смъкне под 100.

И единствената партия, която има изгледи да си запази евродепутатите и дори да ги увеличи, е БСП – партията, чийто лидер не отиде в Лисабон.

Не знам как Станишев ще го отчете за успех, но той го умее. ПЕС очевидно губи наемния труд. А соцпартия без наемния труд е като налъм без каишката, на който му липсва дървената част.

Затова предстоящата катастрофа на ПЕС може да е само от полза. Тя би трябвало веднага да изтрезнее, да смени ръководните си кадри и да изхвърли така наречената “политика на идентичностите”, мултикултурализма, джендъризма, глобализма. Спасението на ПЕС е в джобчето на френските жълти жилетки и в светлия пример на Корнелия Нинова.

Ляв консерватизъм

и социалистически национализъм

– това е новата поза на БСП под егидата на Нинова. Нима не е очевидно, че това е нейният електорат? Това са хората, които не приемат крайните пазарни реформи и тоталната приватизация.

Щом човек не желае радикални промени, щом иска да удари спирачки на промените, значи е консерватор. Същото важи и за европейските социалисти. В миналия век те изграждаха социална държава и затова бяха реформатори. Сега се опитват да я спасят, следователно дошло е времето да бъдат консерватори и националисти.

Тъжната история

на СДС показва обратната страна

на същото недоразумение. В началото това бе движение на недоволните от елита хора - следователно би трябвало да е ляво. Но синият електорат бе бързо убеден, че е десен. Дотук добре, но през 1997 г. СДС се обяви за консервативна партия на християнските ценности. Причината за този избор не бе в нейните естествени корени, а в патронажа на фондацията “Конрад Аденауер”. И какво се получи?

Ляво подсъзнание, дясно съзнание и радикални реформи под знамето на консервативна идеология. Такъв миш-маш светът не беше виждал. Съвсем естествено СДС се разпадна, а автентично дясната партия у нас се оказа дело на бивши комунисти.

Не съм сигурен, че Нинова разсъждава точно така, но очевидно налучква правилната посока.

Левицата има бъдеще само ако се освободи от идеите, които свързваме със Сорос.