На препълнения "Маракана" един хитър вратар поряза челото си, за да си пусне кръв и да убие футболната мечта на цяла Бразилия

Тази история е велика заради страстта, болката, отчаянието и възмездието, които се крият в нея. По-възрастните фенове на футбола сигурно ще си я спомнят с усмивка, а по-младите са длъжни да я знаят. Защото точно такива моменти правят тази игра велика, колкото и ужасно шаблонно да ви звучи това.

Заповядайте в машината на времето и се подгответе за почти 30-годишно пътуване. Не взимайте нищо със себе си, защото няма да усетите жажда или глад, когато ви връхлети случилото се на "Маракана" на 3 септември 1989 г. Въздухът в Рио е зареден с високи дози статично електричество. Улиците на мегаполиса са полупразни, сякаш бушува война.

В този ден няма да гърмят оръдията, но война наистина ще има. На бойното поле излизат футболистите на Бразилия и Чили. На "Маракана" са се събрали 160 хил. болни от футболната лудост мъже, жени и деца, които са готови да разрушат стадиона, ако техните любимци не се справят с предизвикателството. А то наистина е голямо. Двете южноамерикански държави спорят за място на световното в Италия година по-късно. Точките са равни, но головата разлика е в полза на домакините, на които им стига и равенство, за да подпечатат визите си за Европа.

Никой не може и да предположи, че великият бразилски отбор с Бебето, Дунга, Алдаир и сие може да допусне изненада на собствена земя. И все пак всички са напрегнати, а развоят на мача още повече нагнетява напрежение.

Първото полувреме се играе пред вратата на Чили, но гол така и не пада. На полувремето 160 хил. по трибуните са нетипично мълчаливи, тъй като са се надявали любимците им да си решат мача още през първите 45 минути.

Ситуацията се промяна рязко 4 минути, след като играта е подновена. Карека най-сетне оползотворява едно от многобройните положения на "селесао". Всички са в екстаз, Бразилия 99 процента сигурно е на финал, мачът само трябва да се доиграе. Никой на стадиона не предполага колко драматични ще станат следващите минути. И как един уж решен вече мач ще влезе в историята с невероятните събития, които будят интереса на феновете и до днес.

Кутията на Пандора е отворена от 24-годишната Росенери Мело до Насименто. В красивото момиче няма нищо по-специално. Дошла е с приятели да гледа мача, а за вечерта са се разбрали да полеят сигурната победа в любимото барче. Росенери влиза в тази история, решавайки да прати в небето един от фойерверките, който й е подаден от приятел. Огнената ракета обаче променя рязко траекторията си и пада близо до вратаря на чилийците Роберто Рохас-Кондора. Оттук-нататък събитията се развиват с шеметна скорост.

Стражът на гостите се строполява на земята и се хваща за главата. Главният съдия вижда ситуацията и тича към Рохас, до чиято глава тъкмо догаря изстреляният от трибуните фойерверк. Футболистите и на двата отбора се затичват към мястото на събитието.

Трибуните отново утихват. Лекарят на чилийския тим едва успява да си проправи път в тълпата от играчи, за да стигне до ранения. От челото му тече кръв, която лекарят странно защо не успява да спре. Рохас с жестове подсказва, че не може да продължи мача. Играчите на Бразилия се хващат за главите, треньорът им се държи за сърцето. Достатъчно опитни са, за да се досетят, че раненият футболист на гостуващия тим означава служебна загуба и край на мечтата им да играят на световното в Италия.

Главният съдия набързо е ориентиран в ситуацията от дежурния делегат. Дошъл от публиката снаряд е ударил чилийския страж в главата.

Той се кълне, че няма как да продължи да пази. При това положение единственият възможен изход е мачът да бъде прекратен, а домакините да си понесат вината за стореното зло. Многохилядната тълпа не може да повярва, че мечтата им ще бъде убита от толкова нелепа случка. Хората по трибуните до последно вярват, че играта е спряна само докато бъде превързана главата на Роберто Рохас. После футболистите започват да се прибират един по един в съблекалнята. Гневът и отчаянието връхлитат бразилските фенове. На всичкото отгоре чилийски играч ги провокира с неприлични жестове. Линчът му се разминава на косъм.

Няма как обаче да му се размине на бразилския национален отбор. ФИФА свиква спешно съвещание, а решението е предварително ясно - някаква си финансова глобичка, но и служебна загуба, която да се превърне в трагедията на цял един народ. Всички се питат какво точно се случи, кой е виновен и не може ли да се направи нещо в името на чудодейното спасение. От Дисциплинарната комисия на ФИФА са оставили време на заинтересованите страни да представят доказателства, с които да наклонят везните в своя полза. Чилийците си имат ранения вратар, който охотно позира пред камерите със залепената си глава. Бразилците си нямат нищо, с което да се защитят. Или поне така изглежда в първите часове след мача.

Когато е най-мрачно и безнадеждно, на сцената излизат двама спортни фотографи, които ще променят изцяло хода на историята.

Пауло Тешейра е на терена по време на мача и е абсолютно сигурен, че нещо не е наред в ситуацията с ранения вратар. Само че той както всички други фотографи е насочил обектива си в коренно противоположна посока. В момента когато Рохас се свлича на земята главните действащи лица са се събрали в полето на Бразилия, така че просто няма какво да се снима около вратата на Чили.

Тешейра все пак си прави труда да разпита всеки един от колегите си какви са ги вършили в критичния миг. Отчаяните му действия изненадващо дават резултат. Намира се фотограф, който може да помогне.

Сякаш съдбата е насочила обектива на Рикардо Алфиери в "грешната" посока. Той е направил поредица от кадри, които са уловили инцидента с чилийския вратар. Има само един огромен проблем. Алфиери работи за японско списание, а изрядните азиатци искат на всяка цена снимките да бъдат проявени в тяхна си лаборатория. Това няма как да се случи.

Пауло Тешейра вдига олелия до бога, че има снимки, които могат да хвърлят светлина върху скандалния случай.

Бразилският вестник "О'Глобо" предлага 5000 долара за снимките на Алфиери, което моментално решава казуса с японците. Фотосите са проявени и от тях става ясно, че ракетата е паднала на поне метър от Роберто Рохас. Случаят провокира огромен международен отзвук. Още по-силен е натискът върху Кондора и той е принуден да приказва. Признанията му смайват спортния свят.

Чилиецът собственоръчно е разкървавил челото си, когато вижда удобен случай да се възползва от ситуацията. Още преди началото на мача той се подготвя за измамата. Според първата версия Кондора скрива в ръкавицата си бръснарско ножче, а според другата успява да напъха скалпел. В точния момент той порязва челото си и се свлича на земята.

В настъпилата суматоха измамникът тайно предава "хладното си оръжие" на капитана Фернандо Астенго, който успява да го изнесе от терена. Оттам-нататък е лесно. Много пъшкане и прикриване на раната, която никак не съответства на изгаряне от летящия снаряд.

ФИФА реагира още по-бързо от преди и на спешно заседание в Швейцария присъжда служебна победа с 2:0 за Бразилия, а Рохас е изхвърлен доживот от футбола. Интересното е, че постъпката му е приета като акт на героизъм в родината му. Чилийците се прекланят пред любимеца си, който е рискувал собствената си кариера в името на общото благо. В Бразилия Кондора също е голяма звезда, все пак човекът за една бройка да ги изпързаля, за да прати отбора си на световното. Самият Рохас в началото упорито бяга от медийното внимание, но с времето се отпуска и разказва пред журналисти какви ги е надробил. Твърди, че планът е бил измислен от треньора Орландо Аравена, а той се е съгласил да участва, защото така е щял да помогне на родината си.

Три години след големия скандал Кондора е реабилитиран, но вече на 35 години и няма как да се върне в професионалния футбол. Канят го за треньор на вратарите в "Сао Паулу", което подсказва, че бразилците не таят лоши чувства към него. През следващите години за Рохас ще се чуе, че е преборил коварно заболяване. През 2007 г. той се среща с Росенери Мело, заради която Бразилия за една бройка да си остане у дома. Росонери разказва за нелепата ситуация с изстреляния от нея фойерверк, а

Рохас пак си признава измамата.

Двамата с усмивка коментират и факта, че бразилците нямаше да пропуснат кой знае колко, ако наистина бяха дисквалифицирани по служебен път. На световното те печелят групата си, но на осминафиналите губят с 0:1 от вечния враг Аржентина. Приказката им приключва, а феновете с право си мислят, че цялата история на "Маракана" е била много шум за нищо.