Едно на всеки десет бебета се ражда преждевременно. В България това са около 6750 деца годишно. Всяко трето от недоносените обаче получава увреждания и то най-вече защото в страната не достигат кувьозите или са прекалено стари – някои на повече от 40 години.

Според статистически данни, предоставени от фондация "Нашите недоносени деца", средно около 10% от ражданията в България завършват преждевременно. Процентът на преждевременно родените расте през последните години, като причините са различни, но най-често - неоткрити или нелекувани инфекции по време на бременността. В световен мащаб процентът варира около 15, като общо всяка година се раждат около 15 милиона недоносени. За България статистиката е най-тревожна в градовете Пловдив, Варна, Враца и Сливен, където преждевременните раждания са над средните за страната – около 20%. От фондацията подчертават, че едно на всеки десет недоносени бебета развива трайно увреждане, като например заболяване на белия дроб, церебрална парализа или глухота.

Инициаторите на благотворителната кампания "Капачки за бъдеще" подчертават, че всяко трето бебе, което е било в кувьоз в България, получава увреждане на очите, защото наличната техника е на над 20 години, а в отделни неонатологични отделения в малки градове - и над 40. Данните показват, че някои недоносени прекарват месеци наред под интензивни медицински грижи. От фондация "Нашите недоносени деца" обясняват, че стандартната бременност е с продължителност от 37 до 42 седмици. Раждането преди 37-а седмица се счита за преждевременно, а детето – за недоносено. За преждевременно раждане се говори от 25-ата гестационна седмица. От 2009 година всяко дете, което е над 25 гестационна седмица и с тегло над 600 грама, с признаци на живот, според българското законодателство се счита за живородено. А истината е, че има шансове да бъдат спасявани и бебета, родени по-рано и с по-ниско тегло. Във Великобритания например тази граница е 24 г.с., а за повечето страни варира между 20 и 24 г.с.

 За рекорди се считат случаите на Джеймс Елгин Джил и Амилия Телър. Джеймс е най-рано роденото оцеляло недоносено бебе в света (20 май 1987 г. в Отава, Канада). Появява се 128 дни по-рано (в 21 седмица и 5 дни) и тежи 624 г. Джеймс оживява и е здрав. Амилия Тейлър често е цитирана като най-малкото родено недоносено бебе (24 октомври 2006 г. в Маями, Флорида) – била е само 283 г и 24,13 см. Снимките на Амилия до една химикалка, за да се види колко мъничка е в действителност, придобиват огромна популярност. Тя прекарва четири месеца в интензивен сектор и едва на 18 месеца достига теглото на новородено – около 3 кг. Оцелява и няма сериозни увреждания. Затова специалисти и родители настояват границата, която по закон да определя бебето като живородено, да е по-ниска, за да се полагат усилия да се спасяват и по-малките бебета, защото те също имат шанс. Особено ако болницата разполага с добри специалисти и нужното оборудване.

В България съществуват различни благотворителни инициативи за събиране на средства за нови модерни кувьози. Една от тях е споменатата "Капачки за бъдеще" зад която стоят Мартина Йорданова и Лазар Радков. Те вече повече от година организират събиране на капачки в различни градове от страната. При първата кампания се включват над 2 хиляди души, като са събрани 10 тона пластмаса. При втората – 20 тона, а при третата – почти 35. Със събраните средства от предаването им за рециклиране са планирани за закупуване шест кувьоза. Доброволците избират на коя болница да помагат, като започват от тези с най-старото оборудване в страната. Първите дарени кувьози са за болницата в Червен бряг и в Чирпан. Според статистиката на болницата в Чирпан новият кувьоз вече е спасил живота на над 20 деца. Преди дни от "Капачки за бъдеще" дариха и кувьоз в МБАЛ Ботевград и продължават да развиват кампанията.

Друга благотворителна кампания за събиране на средства за кувьози е тази на фитнес инструкторката Руми Илиева, която от години предлага безплатни програми за здравословно хранене и спорт. След като самата тя става майка, решава да се посвети на тази кауза и вече отделя за нея процент от всички продажби на козметиката, която създава, както и винаги предлага дадена тренировъчна програма, която се продава с благотворителна цел. Първият закупен от инициативата кувьоз вече пътува към болницата в Горна Оряховица.

Преди дни пък бургаско семейство дари кувьоз в местна болница. Николай и Гергана Господинова правят жеста към отделението по неонатология в Бургаската многопрофилна болница от благодарност, защото там преди 20 години са спасили техния син, който също се е родил недоносен. Момчето, което днес е студент в Англия, е жив и здрав, благодарение на грижите на специалистите от същата тази болница.

Много са примерите на лични дарения за недоносените бебета в страната, но специалисти и майки настояват, че са нужни генерални промени в грижата за предварително родените бебета в България.

 Фондация "Нашите недоносени деца" активно работи и за създаване на семейни стаи към неонатологичните отделения, в които да може да се практикува т.нар. "кенгуру-грижа", която според световните стандартни е най-добрата за недоносените. В много страни в света грижите за недоносените включват не само медицинските манипулации и медикаментозното лечение, но и близостта с майката и семейството, включването им от първия възможен момент в отглеждането. Така то на практика е в нормална среда и това неизменно оказва огромно позитивно влияние върху развитието му.

Според Световната здравна организация от основно значение е "грижата за недоносеното дете, осъществявана чрез носене кожа-до-кожа с майката" (или бащата). Дори периоди на контакт кожа-до-кожа от около час и половина дневно имат доказано положителен ефект върху здравето и развитието на недоносеното. Освен това този тип грижа предполага недоносените да бъдат хранени с майчина кърма и кърмени, и по този начин се подпомага развитието на имунната система, мозъка, храносмилателната система. Доказано е, че кърмените недоносени са изложени на по-малък риск от животозастрашаващи усложнения.

Здравен паспорт за проследяване на развитието на недоносените бебета пък разработват специалистите от отделението по неонатология в "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда". Книжката съдържа здравна информация относно раждането на бебето и грижите, положени за него в първите часове и дни, а също така и съвети за продължаващите грижи в домашни условия, препоръчителните и задължителните медицински прегледи в първите месеци от живота на детето, имунизационен календар и др.

“Болниците, в които има отделения по неонатология с висока компетентност, полагат усилия да компенсират липсата на национална програма за проследяване на преждевременно родените деца - обяснява началникът на отделението по неонатология д-р Радка Масларска. – Здравният паспорт, който създадохме, цели да осигури основна информация на родителите за пълноценна грижа, да начертае най-важните стъпки при проследяването. При нас често лекуваме бебета, преведени от по-малки населени места. Когато тези деца се върнат у дома с родителите си, техният достъп до специализирана консултация се влошава силно."

Тя припомни още, че екипът й продължава да поддържа дългогодишната практика за безплатни ехографски изследвания, от които могат да се възползват преждевременно родени бебета от цялата страна. Прегледите се извършват всяка последна събота на месеца след предварително записване.