В наши дни никак не е полезно да се изказваш срещу протестите, които затварят улици и магистрали. Направиш ли го, автоматично те причисляват към отбора на корумпираните политици и олигарсите, които нямат интерес да се промени статуквото.

Но дали наистина богатите в депутатските лимузини и фирмените бентлита са единствените

противници на барикадите от човешки тела, които парализират основните пътни артерии? Медиите, които са обвинявани в подукпост и пристрастност от самите протестиращи, досега се въздържат да съобщават истинската бройка на хората,

които излизат

по улиците

А тя е пренебрежително малка на фона на общото число от поданици на Република България. В неделя (18 ноември) в София протестират между 300 и 400 души, а в цялата страна са не повече от няколко хиляди, но под 10 000.

Къде са другите хора тогава? Според първата версия мнозинството от недоволните няма необходимата инерция, за да си поиска правата. По-простичко казано - хората са гневни, но

искат да си стоят на топличко

и някой друг да им свърши работата.

Има обаче и втори път на разсъждения, по който е опасно да се върви, защото моментално ще те обявят за глашатай на политическата върхушка и ще те намразят завинаги. И все пак! Дали е възможно да няма толкова протестиращи по улиците, защото мнозинството от българите не подкрепят самите протестиращи?

Дали средната класа, колкото и условно да е това понятие по нашите географски ширини, не се страхува от трусове по всички етажи на властта, които да застрашат комфортното й съществуване.

Да, в България има огромен брой хора, които живеят комфортно, колкото и скандално да звучи това твърдение. Това са всички тези майки, татковци с по едно или две деца, които през уикенда задръстват хотелите в големите ни курорти, а през седмицата

препълват ресторанти и модерни барове

Това са хората, които се скупчват на българо-гръцката граница при всеки национален празник и ругаят властта, че не е отворила повече от три гишета за проверка на документите. Това са мъжете и жените с перфектен загар, които всяко лято заминават за гръцкия остров Лимнос заедно с цялата челяд, за да се учат вкупом на сърф и кайт. Това са също така неуморните купонджии, които са готови да платят между 2 и 3 хиляди лева за цялото семейство за тридневен новогодишен пакет. Нали знаете - хотелите и ресторантите са ангажирани до последното легло и маса за празниците!

Тези хора не са никак малко и очевидно са се спогодили със системата такава, каквато е. Те също така нямат нищо общо с Арабаджиеви, Баневи или Стайкови. Те работят здраво, но и печелят добре, купуват 4-5-годишни хубави коли или чисто нови на лизинг. Не страдат от съмнения дали е по-добре да платят сметката за ток, или да се издължат на "Топлофикация". И въобще не се чувстват богоизбрани, когато се провикнат на бензинджията "Догоре!". Всички тези поданици на държавата прекрасно осъзнават проблемите й, не са съгласни с много от големите идиотщини на властта, отнасят се подозрително към съдебната система, но в същото време нямат вътрешен заряд да излязат и да блокират кръстовищата в своя град.

И да, всички са наясно, че това са представители предимно на големите градове, което съвсем не означава само София. Отдавна е известна тезата на хората от останалата част на страната, които презрително се произнасят: "Оставете ги софиянци, те не знаят как живеем ние".

В Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград и дори в Търговище, а и в други те по-малки градове също има заможни семейства, които имат пари и за сметки, и за екскурзии, и за яко пазаруване по моловете.

Няма как всички да са ужасно бедни, а моловете да са препълнени

И не всички са там просто за да погледат. Тези дни излезе анализът на Black-Friday.global, който всяка година проследява тенденциите покрай Черния петък с проучване в 55 страни. Според техните изчисления средностатистическият българин ще похарчи 410 лв. на 23 ноември. За сравнение: италианците са отделили само по 361 лв., а руснаците - 235 лв.

Цифрите са любопитни, но едва ли ще убедят широката публика у нас, която е свикнала да живее с убеждението, че "ние живеем най-зле и никога няма да се оправим". Нищо, че и банките вадят цифри, според които депозитите на домакинствата у нас минаха 50 млрд. лева. Това пак няма значение, защото сме зле и няма шанс да се оправим.

Всеки инакомислещ е "платен",

гъзолизец или фирмено обвързан предател, който заслужава да бъде окъпан с катран и овъргалян в перушина.

Тези, които наистина живеят зле, са прави да си търсят правата и да искат повече от държавата. Майките на деца с увреждания са напълно прави да поискат по-нормален живот за себе си и дечицата си. Но покрай тях не бива да бъдат отписвани всички онези, които се чувстват добре в собствената си държава. Те също имат право да изискват по-качествени услуги от държавната и общинската администрация, по-хубави и безопасни пътища и по-сигурно ежедневие, в което дедесари и мутри не се ползват с полицейска протекция. В последните дни и седмици се видя, че това го искат и много други граждани на Европейския съюз. Те също протестират, защото искат нещо повече, а не отричат всичко, което имат!