В НАСА и БАН могат само да мечтаят за красавицата с най-дълбокото гърло

Мнозина се развълнуваха от д-р Сашка Ганева от Сливница, която била проектирала нови наночастици, работила в НАСА, но се завърнала в БАН. И мнозина споделиха новината, за да се гордеят повече българи със сънародничката си. Дори водещата на "На кафе" Гала се върза на тази фалшива новина. А доктор Сашка се оказа съвсем небезизвестната Саша Грей (артистичен псевдоним на Марина Ан Хандзис), която на мнозина се стори позната отнякъде. В крайна сметка се разбра откъде – Саша Грей е доста популярна порнозвезда, която дори е носител на награди за изявите си във филми за възрастни.

След разкритието, че Сашка е Саша, мнозина бяха разочаровани. А всъщност това е доста консервативно мислене. Защото дори и да е била порнозвезда, Грей е доста интересна личност с много постижения извън голите сцени. И истината е, че и в НАСА и в БАН щяха да й се зарадват много. Не само защото е секси. А защото се справя с всичко, с което се заеме. Грей е популярна и като писателка, и като музикант, и като фотограф.

Най-забавното е, че този Хелоуин Саша се маскира именно като астронавт от НАСА.

Съвпадение? Едва ли! Накрая като нищо ще се окаже, че наистина разбира от наночастици. Освен това, когато почива Стивън Хокинг, Грей пуска в профила си в инстаграм негова снимка и пише: “Почивай в мир. Загубата ти е огромна особено днес, защото живеем във време, когато пуритански екстремисти се опитват да омаловажат научните открития.”

Така че Саша Грей наистина е човек, който заслужава да се гордеят с него и още по-хубаво е, че тя сама се гордее със себе си и не крие нито миналото си, нито се срамува от него. Просто се старае да става всеки ден по-добра версия на себе си.

Всъщност порнокариерата й е кратка – продължава едва три години. На 21 Грей се оттегля от индустрията за възрастни и се отдава на истинските си хобита – музика, литература и фотография.

Днес споделя през Vice: “Каквото и да казват хората и колкото и да ме обвиняват, че имам лошо влияние върху подрастващите, единственото, което има значение за мен, е аз да следвам своя път и да имам възможността да бъда себе си. Това е най-важното!”

Всъщност Саша израства в католическо семейство и признава, че много трудно е съобщила на родителите си, когато започва да снима филми за възрастни. Шокът сигурно е бил голям за тях, защото дъщеря им е привидно скромна и изведнъж - само на 18 години – се оказва порнозвезда. Тя с усмивка разказва: „Никой родител не иска децата му да участват в порно, това е ясно. Майка ми е католичка, така че всичкото чувство на вина идва от нея – но не само заради порното. Заради всичко. А баща ми… той просто ми каза да внимавам и да не пропадна.”

Всъщност родителите й се развеждат, когато тя е малка, но Грей поддържа топли отношения с баща си. Подчертава: “Хората ме виждат като клише: порнозвезда, която има проблеми с мъжката фигура в живота си. А истината е, че винаги съм била близка с баща си. И все още съм.”

Интересното е, че тя е с доста добър успех в училище и има множество възможности пред себе си, но съзнателно избира порното: “Наблюдавах всички онези вече получили диплома от университет, но без никакви шансове да си намерят работа, затънали в дългове заради студентските си кредити. Не исках да бъда робиня, не желаех да се пускам по това течение, да стана поредното зомби. Затова се огледах и избрах порното.”

И макар днес мнозина да свързват псевдонима й с Крисчън Грей от “Петдесет нюанса сиво”, всъщност Саша го заимства от романа “Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд.

Актрисата споделя, че навремето дори не се е възприемала като секси. Даже е била една от последните в обкръжението си в откриването на секса: “От моите приятелки последна загубих девствеността си. Бях на шестнайсет и половина. За мен беше важно да се чувствам спокойна и да имам контрол над ситуацията.

Всъщност в порноиндустрията също се чувствах сигурно, там ситуацията винаги е под контрол. Индустрията ми даде възможност да осъзная коя съм, да преживея своето сексуално пробуждане. 

Исках да участвам и да се изявявам, да проуча идеята, че една жена може да бъде агресивна, вълнуваща се от секса, „мръсна” - също като мъжете. Исках да покажа, че е нормално да харесваш екстремния секс, както е нормално да харесваш и съвсем традиционния секс. Освен това индустрията ми позволи да погледна много по-глобално на цялата сексуална революция, която преди това по-скоро идеализирах.”

След като индустрията я превръща в име, тя решава да се посвети на актьорството в по-сериозни филми. Признава, че порното в един момент й е доскучало, защото всичко – и сюжетите, и актьорите - са напълно предсказуеми: “Има предел докога и в каква степен можеш да изследваш собствената си сексуалност и граници пред камерата. Никога не можеш напълно да се изключиш, да се отдадеш на момента и на чувството, защото знаеш, че те снимат. Това постепенно омръзва.”

Затова се опитва да пробие в стандартното кино. И успява. Партнира си дори с имена като Ейдриън Грение и Илайджа Ууд. Работи с режисьори като Стивън Содърбърг.

Освен това се появява и в клипове на Еминем и “Смашинг Пъмпинкс”. Самата тя се увлича от музиката и започва да свири в готик банда. Разкрива, че първоначално не фигурира като име сред изпълнителите, защото иска да бъде оценена заради това, което създава, а не заради миналото си. И отново успява – музиката и среща признание дори преди хората да разберат, че скандалната Саша Грей стои зад нея.

Увлича се и по фотографията. Признава, че най-вече обича да прави репортажни кадри или потрети, както и да снима себе си: “За мен това е начин да се видя отстрани, да се анализирам. Обичам да улавям света около мен, живота си – за да мога да го видя след години. За мен е важно да изляза от стандарта, да покажа, че не всички в тази индустрия са едно клише.”

Посвещава се и на писането. Издава няколко романа, като първият от тях “Обществото на Жулиет” е преведен и на български. Издателите й от “Кръгозор” споделят: “Бившата порноактриса предизвиква читателите да прекрачат общоприетите и вътрешните си граници с роман, който скандализира света. Тя откровено и без цензура пише за женските и мъжките сексуални фантазии, за плътските желания и за тайните еротични клубове на елита. Както в “Петдесет нюанса сиво”, така и в романа “Обществото на Жулиет” се изследват темите за света на BDSM. Сюжетът е свързан с въвеждането на млада жена в елитен таен сексклуб и са намесени политически игри и убийства. В стила на Грей критиците забелязват прилика с мрачното писане на Реймънд Чандлър и кинематографично предаване на събития и детайли, които се редуват както кадрите в любимия й филм “Дневна красавица”.

Любовта на Саша към киното е очевидна в “Обществото на Жулиет”, където често присъстват препратки към филмите на Луис Бунюел и Орсън Уелс.”

Грей е категорична: “Чела съм много еротични романи, но не можах да се идентифицирам с героините в нито един от тях.

Исках да напиша история за силен женски персонаж, за героиня, която не е наивна по отношение на секса. Да създам образи, които са част от света на фантазиите, но не желаех да пиша за жената клише, която чака “идеалния мъж”. Главната героиня не е невежа в сексуално отношение, но има още много да учи.”