Вълна от протести заля голяма част от Европа. Причините за социалното напрежение са различни в България, Гърция, Румъния, Франция, Великобритания и Белгия. Едно обаче ги обединява - недоволството от начина на управление. Необичайно, особено за нашата страна, е, че този път протестърите не искат да се сменя правителството, а политиките да се променят рязко в интерес на хората.

Във Франция, която по стандарт е много далеч преди нас, хората също скочиха срещу високите цени на горивата, а изблиците на шумното обществено недоволство съвпаднаха във времето с блокадите на пътища у нас.

Под мотото "Черен гняв" акцията там започна на 17 ноември с масови протести на близо 300 хил. граждани.

Според анализатори протестите отразяват все по-голямото

разочарование

от президента Еманюел Макрон,

чието правителство поддържа поскъпването на горивата като част от усилията за по-чиста околна среда. Логично и рейтингът на френския държавен глава тръгна надолу. Политическата цена - вследствие на генерираното недоволство от непопулярните мерки вече само 25% от анкетираните казват, че са доволни от Макрон, сочат данни на Френския институт за изследване на общественото мнение.

На пръв поглед протестите в България изглеждат различни, но всъщност допирната точка в гнева, свързан с горивата и данъците върху стари автомобили, е, че

в България хората

са най-бедни

в Европейския съюз, а във Франция са с едни от най-високите данъци.

Независимо че е между страните с най-високи доходи в целия ЕС, вълна от протести, подобни на тези у нас, имаше и в Белгия. Там заради противоречиви решения на правителството също

се стигна

до сблъсъци

с полицията,

която беше принудена с водни оръдия да разгонва демонстрантите.

В отговор гневните протестиращи запалиха автоцистерна и блокираха складове за гориво. По този начин белгийците възразяват срещу изравняването на акциза на дизела и на бензина. Доскоро в Белгия движението с дизелови автомобили бе насърчавано от държавата с данъчни облекчения, но от миналата година посоката внезапно се обърна с обяснения за грижа към природата. Затова протестиращите настояват правителството да отстъпи от натиска за преминаване към електромобили. Според тях всеки

би купил нов електрически автомобил,

ако има средства за това.

Дизеловите автомобили в Белгия са с 1/3 повече от бензиновите по данни на статистиката и за най-старите от тях през миналата година се въведоха забрани за движение в централните части на големите градове. Търговци на автомобили втора ръка в Белгия неотдавна съобщиха, че заради въвежданите постепенни забрани за движение на стари дизелови превозни средства вече не се търсят дори нови. В гаражите остават непродадени даже автомобили на 1-2 години, произведени по най-новия стандарт "Евро-6", които не са обхванати от ограниченията за движение.

Въпреки това кабинетът в Брюксел заяви, че няма да отстъпи от сегашната си икономическа политика, която предвижда повишаване на облагането на горивата срещу намаляване на общата данъчна тежест за работниците.

Хиляди белгийци се отзоваха и на призива на свой сънародник в социалната мрежа на 17 ноември "да не купуват нищо" и по този начин

"да накажат правителството"

Друга обща черта със събитията у нас е, че те се случват на фона на икономическа среда и показатели, които по-скоро би трябвало да дават повод за оптимизъм.

Според твърденията на икономисти покупателната способност в Белгия в последните години постоянно расте и изпреварва инфлацията, която е 40 на сто от началото на века. Изследванията обаче показват, че най-малко тази положителна картина се отнася за хората с ниски доходи и особено за самотните родители.

Макар и от съвсем друг характер, случайно или не, точно на 17 ноември протести имаше и в Англия. Те бяха организирани от екоактивисти срещу "престъпното бездействие" на правителството в борбата срещу климатичните промени.

В крайна сметка на Острова 70 души бяха арестувани заради блокирането на мостовете на река Темза в Лондон.

"Това е ден за бунт.

Превземаме мостовете в Лондон, преди да пропаднем дружно", написа в комюнике движението на еколозите по този повод.

В последните седмици вълна от бунтове заля и Балканския полуостров. Освен у нас в Румъния продължиха превърналите се вече в перманентни протести срещу корупцията, съдебната система и управляващите.

След като в средата на август имаше пик на митингите против корупцията, сега, от края на октомври, протестите са предимно срещу управляващата Социалдемократическа партия и нейния лидер Ливиу Драгня.

Макар и съвпаднали по време с тези в други европейски страни, чисто политически бяха и протестите в Гърция. Този път въпреки очевидните икономически проблеми в южната ни съседка хиляди студенти участваха в демонстрациите, отбелязващи 45 години от кървавия студентски бунт в Техническия университет в Атина. И на този 17 ноември, както в паметната за гърците дата през 1973 г., студентите скандираха "Хляб, образование, свобода".

Най-мощната демонстрация се проведе в Атина, където студенти и ученици преминаха с национални знамена от университета до американското посолство. При това демонстранти с качулки хвърляха камъни и коктейли "Молотов", а за да се защити, полицията използва сълзотворен газ.

Студентски демонстрации се проведоха и във всички университетски центрове на страната. Към младежите се присъединиха много граждани, които участваха във възпоменателното шествие в памет на загиналите по време на бунта срещу военната хунта. В южната ни съседка по традиция

демонстрациите се ръководят от Комунистическата партия, затова и само нейните депутати бяха допуснати от студентите да участват в шествията.

Първоначално у нас също всичко тръгна с недоволството от високите цени на горивата, както и срещу новия начин за определяне на застраховката "Гражданска отговорност". В тази връзка допълнително масло в огъня наля и екоданъкът за стари автомобили.

Тази демонстрация някак се преля в подкрепа за майките на деца с увреждания, които отдавна вдигнаха палатков лагер под надслов "Системата ни убива", а напоследък освен за промени в закони се бориха и за оставка на Валери Симеонов.

Доколкото обаче вицепремиерът вече подаде оставка и цените на горивата паднаха, останалите поводи за протестите изглеждат формални. За тях все повече се подозира задкулисно влияние от опозицията, която иначе твърди, че не се намесва активно в тях.

Вероятно по тази причина в крайна сметка, вместо резултатът да потуши демонстрациите, той сякаш ги катализира. Така в

следващата фаза на протеста у нас

вече се появиха по-общи искания - увеличаване на доходите, ограничаване на разюзданите монополи и самозабравилите се олигарси. Вече е трудно дори да се изброят различните искания.

А от този микс накрая изкристализираха и чисто политически лозунги като смяна на системата, намаляване на броя на депутатите, президентска република, народа срещу партиите... Наред с тези призиви се забелязва и едно общо недоволство, умора от натрупвани с години проблеми, от постоянно увеличение на данъци и такси, прекомерна експлоатация и ниски доходи.

От една страна, недоимъкът, оскъдицата и въвеждането на нови данъци от държавата винаги са били резонен повод за народно недоволство в историята навсякъде по света. Друг е въпросът, че те невинаги са довеждали до положителни резултати.

А и у нас нито икономическите показатели, нито интересите на широки слоеве от населението отговарят на голяма част от исканията.

Желанията на протестиращите и поводите за напрежение съвпадат с изводите от последните

социологически проучвания

Те отново показват силно разминаване между дейността на политиците и депутатите и исканията на хората.

Изследователски център "Тренд" по поръчка на "24 часа" сочи сериозната подкрепа за последните акции на прокуратурата срещу български бизнесмени - 81%, но пък много нисък процент от тях смятат, че от тези акции ще има реален резултат.

Според същото проучване огромна част от българите са против убийци, признали вината си, да получават малки присъди, каквото е желанието на депутатите.

По данните от общественото допитване дистанцията между първите две партии се скъсява, като през ноември разликата между ГЕРБ и БСП е малко над 1% в полза на основната управляваща партия.

Проучването отбелязва също лек спад в оптимистичните нагласи и ръст в негативните оценки за работата на основните институции.

В същото време

отрицателните оценки за основните силови институции

превишават повече от два пъти положителните при всяка една от опциите. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшият съдебен съвет (13%), но и дейността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правосъдието събира само 15% положителни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).

Основният проблем в съдебната система, който събира 3 пъти повече посочвания в сравнение с втория в класацията, е корупцията. Липсата на независимост и политическото влияние се нареждат на второ място с 9%, следвани от бавната работа на съдебната система (7%) и неадекватното законодателство (5%).

Институцията, от която гражданите очакват действия за подобряване на съдебната система като цяло, е Министерството на правосъдието (38%), следвана от съдиите (31%), главния прокурор (28%), Висшия съдебен съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и правителството (20%).

Три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система, и само 8% са тези, които са на обратното мнение.

А основният фактор, който влияе върху решенията на българския съд, са корупцията (36%) и политическото влияние (32%), докато законите и справедливостта са съответно с 10 и 4% според анкетираните граждани.

Близо три четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни представители не трябва да се ползват с имунитет.