В ранната утрин на 31 март 1914 г. морските вълни изхвърлят на брега край Бургас трупа на млада жена.
Краката и ръцете на мъртвата са вързани с въже, а по нея има следи от насилие. Тя е на около 23-25 години, с кестенява коса, сплетена на плитки. Лицето е силно подпухнало, с изскочили очни ябълки. Бургаската полиция предполага, че тялото е на изчезналата преди три седмици софийска учителка Мария (Маша) Григорова и уведомява колегите си в София. Столичното градоначалство пуска официално съобщение по случая, което е тиражирано на първите страници на вестниците.
Маша е преподавателка във втора девическа гимназия в София. През последните месеци тя има сериозни психически проблеми. Маша изпада в трайна депресия, страда от страхова невроза, прави неуспешен опит за самоубийство. Лекарите препоръчват сериозно лечение и тя излиза в отпуск. На 6 март става в 6 часа сутринта, облича се набързо под учудените погледи на по-малката си сестра, приготвя чанта с дрехи и докато майка й още спи, напуска дома си. Качва се на пътническия влак за Бургас. Там преспива в къщата на вуйчо си. На следващия ден заявява на нищо не подозиращите роднини, че отива в училищната инспекция да си търси работа, а след това има среща със свои колежки. Оттук насетне от нея няма и следа.
В следващите дни никой не се интересува от

съдбата на Маша

Едва седмица по-късно майката - Екатерина Григорова, отива в полицията и прави постъпки пред властите за издирването на учителката. В разговор с прокурора тя е категорична, че нейната дъщеря е отвлечена и скрита в дома на неин обожател или на негов приятел. Така неочаквано в мистериозната афера се намесва името на професор Стефан Юринич. Хърватинът е добре познат на българската научна общност. Завършва естествена история в Загреб. През 1881 г. пристига в България и последователно е учител в Силистра, Лом, Габрово и София. От 1904 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по зоология и сравнителна анатомия на гръбначните животни в Софийския университет. Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1910/1911 г., а през 1911/1912 г. е избран за ректор на Алма матер. Действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Автор е на редица трудове, свързани с българската природа и развива разностранна научна дейност.
От дълги години Юринич е близък със семейство Григорови. Преди смъртта си бащата на Маша го моли да се грижи за възпитанието на неговите деца. Професорът следва с изразено постоянство този завет. Дава безплатни уроци на Маша и до голяма степен отличното й университетско образование се дължи на неговото опекунство. Двамата често са забелязвани да се разхождат хванати за ръка или да обядват в популярни бирарии. Постепенно тя изпада под

силното му влияние

а той започва да прекрачва границата на настойническите си задължения. Те поддържат оживена дългогодишна кореспонденция, която по-късно ще бъде основно доказателство при предварителното следствие.
Въз основа на показанията на майката веднага след откриването на трупа край Бургас Юринич е арестуван и откаран в Пети полицейски участък. Подложен е на продължителни разпити. Той е изумен от обвиненията срещу него и напълно ги отхвърля. Колеги и приятели изказват съмнение за участието му в престъплението и препоръчват до изясняване на нещата да бъде пуснат под домашен арест. Академичният съвет на университета излиза със специално обръщение, подписано от ректора проф. Васил Златарски. В документа се настоява за пълно и стриктно спазване на закона и да не се търси само сензацията. Студентският клуб при университета организира протестно събрание срещу задържането на преподавателя. Въпреки сериозната подкрепа Юринич е морално сломен и подава оставка от всички заемани длъжности.
Усилията за разнищване на убийството отново се насочват към Юринич. Майката на Маша, която е основен свидетел по предварителното следствие, продължава упорито да поддържа тезата, че професорът носи вина за трагедията с Маша, а в основата на жестокото престъпление са сексуални проблеми. Тя е убедена, че той е имал интимни отношения с нея и след това я е изоставил. В потвърждение на своите обвинения г-жа Григорова депозира пред следователя кореспонденцията между Маша и Юринич. Тя датира от 1910 г., а само през последната година той изпраща на дъщеря й 36 писма и 24 картички. Повечето от тях са с любовно съдържание. Те са придружени с куп еротични фотографии и рисунки. Професорът отправя поредица от цинични предложения и мераци за сексуален контакт. Според твърденията на майката Юринич е направил два неуспешни опита за блудствени действия с учителката, но тя го отблъснала. Странното е, че Маша не подава сигнал до правозащитните органи за упражняван

сексуален тормоз

но всичко това предизвиква срив в психическото й състояние.
Юринич категорично отрича обвиненията за интимна връзка с Маша. Не крие пред следствието, че през последните три-четири месеца техните отношения са били крайно обтегнати и те почти не се виждат. Професорът спира да посещава семейство Григорови. Дни преди нейното изчезване се срещат случайно пред Народното събрание, но се разминават, без да си кажат нито дума.
Обществото продължава да следи с неприкрит интерес разбулването на мистерията. Следствените власти непрекъснато са обезпокоявани от най-разнопосочни мълви. Упорито се разпространява заблудата, че намереният труп не е на учителката. Митаков изпраща писмо до столичните вестници да не пишат нищо за нещастието, за да не пречат на досъдебното производство. Въпреки това жълтите издания са изпълнени със сензационни заглавия. Спрягат се всякакви истории, публикуват се несъществуващи свидетелски показания, пускат се непотвърдени слухове.
Всичко това затруднява максимално работата на следователя и прокуратурата. Не са открити никакви улики за извършеното престъпление както в Бургас, така и в София. Майката на Маша е в нестабилно здравословно състояние и лекуващите лекари не разрешават да бъде подложена на продължителен разпит. Ето защо на 17 април следствието временно е преустановено. Под натиска на общественото мнение и поради липсата на достатъчно доказателства Юринич е пуснат на свобода срещу парична гаранция от 5000 лева.

Кой стои зад престъплението?

С разследването на аферата е натоварен съдебният следовател Слави Митаков. Той заминава за Бургас, за да се запознае с обстоятелствата около смъртта на Маша. Резултатите от аутопсията показват, че преди да бъде хвърлена в морето, тя е била обезчестена. По тялото има множество синини и белези от нараняване. Това потвърждава първоначалното предположение за убийство. Следователят задължава хотелиерите в града да дадат сведения какви клиенти са регистрирани при тях вечерта на 8 март. Той събира и разпитва всички учители в Бургас, но те са единодушни, че не познават Маша. Криминалистите не могат да преценят кой стои зад престъплението. В издирването на предполагаемия убиец се включва целият състав на бургаската полиция. По централните улици и на гарата кръстосват полицаи, които наблюдават появата на всякакви съмнителни типове. Претърсени са всички потайни места, задържани са няколко криминално проявени, но те имат непоклатимо алиби. Операцията не дава резултат и Митаков се завръща в столицата.

Извършителят е неразгадан!

В средата на май предварителното следствие е възобновено, но и през следващите месеци продължава да буксува на едно място. Кой е извършил насилието, остава загадка. Въпреки това е подготвен обвинителен акт против Юринич. На 22 януари 1915 г. Първо углавно отделение на Софийския окръжен съд дава ход на делото, което се гледа при закрити врата. Защитници на обвиняемия са известните юристи професорите Владимир Моллов и Йосиф Фаденхехт. При разпитите хърватинът отказва да дава допълнителни обяснения и не се признава за виновен. В продължение на три дни показания под клетва дават майката на Маша и още над 50 свидетели. Прокурорът Наследников чете обвинителната си реч. След това думата е дадена на защитата. На 26 януари петчленният състав на съда произнася оправдателна присъда. Юринич е освободен от всякаква отговорност по делото. Отхвърлен е и гражданският иск за 10 000 лева.
Професорът излиза изтерзан и зарадван от съдебната зала. Пред чакащите го журналисти изповядва, че цели девет месеца на душата му тежи грозно обвинение, а самият той се чувства омерзен. Ала въпреки щастливата развръзка, името му остава опетнено и немалко софиянци са убедени, че има пръст в убийството на Маша. Академичният съвет на университета го реабилитира и възстановява неговите преподавателски права. Но той отказва да се завърне във висшето учебно заведение и завинаги напуска България.