Хитлер сам не вярва в успеха на мисията.

Норвежки доброволци извършват най-успешния саботаж през Втората световна война и съвсем отказват германците от проекта.

В случая става дума за стотици и дори хиляди засекретени документи, за неясните спомени на престарели генерали, за всевъзможни опити да бъде изкривена историята, така че да пасне на идеологическите нужди на съответната епоха. И все пак целият ужас може да бъде концентриран в някакво що-годе справедливо заключение. А то е, че германците първи започват да мислят за атомна бомба, британците задвижват проекта, а янките го довършват, пускайки две смъртоносни ядрени устройства над Хирошима и Нагазаки.

Питали ли сте се какъв щеше да е светът днес, ако Адолф Хитлер първи се беше докопал до подобно оръжие за масово поразяване? Дали цели държави сега щяха да липсват от световната карта и нацизмът щеше да марширува по всички кътчета на планетата, преследвайки до дупка инакво мислещите. Отговор няма, тъй като германците по различни причини значително изостават от съюзниците си в разработването на технологията, която за секунди превръща в пепел сгради, пътища и хора. Войната свършва, Германия е победена, а американците бързат да тестват новото си оръжие върху Япония и тогава целият свят разбира, че е отворена вратата към ада и съдбата на човечеството ще виси на косъм през следващите десетилетия, а и до края на света.

Защо обаче германците така и не успяват да се сдобият с ядрено оръжие, след като първи започват да мислят по темата? Още през пролетта на 1939 г. професорът от Хамбургския университет П. Хартек пише писмо до германското военно министерство, в което споделя идеята си да се използва ядрено взривно вещество за военни цели. Няколко месеца по-късно е стартирана правителствената програма за ядрени изследвания, в която влизат редица известни учени. На всичкото отгоре немците се сдобиват с половината от световните запаси на уранов концентрат, след като е превзета Белгия. Под ръководството на Хайзенберг е построен изследователски реактор, което в очите на врага изглежда като решителна стъпка към създаването на атомна бомба. Прочутата немска прецизност точно в този случай сдава багажа, а причините са няколко.

Топучените в тази област бягат от Европа предвид опасността да се окажат в концентрационен лагер, което лишава нацистите от умствен капацитет.

Самият Хитлер слага прът в колелата на проекта. Фюрерът настоява да бъдат финансирани само идеи, които ще дадат незабавни резултати, а по това време неговите учени не са готови да му ги дадат и така губят доверието на нацистката върхушка.

"През есента на 1942 г. попитах атомните физици за възможните срокове да се създаде атомна бомба и осъзнах, че ще трябват още поне 3 или 4 години. Но дотогава войната или щеше да е свършила, или изходът от нея да бъде предрешен", ще разкаже след края на Втората световна война Алберт Шпеер, министър на въоръженията и военната промишленост в Райха. Тези му признания още веднъж потвърждават тезата, че германците едва ли не сами не вярват във възможността за създаването на атомно оръжие и в неговите способности да им даде решаващо предимство над врага.

Това е безпристрастният прочит на историята, но в нея има и героична страница, която не бива да бъде прелиствана безразлично. Мнозина рискуват живота си или плащат с него, за да бъде осуетена ядрената програма на Третия райх, пък дори и тя да е провалена от собствените й стратези. В крайна сметка съюзниците няма как да са наясно какво точно се случва в главата на Хитлер и колко големи са проблемите на неговите учени, заети със създаването на атомна бомба. Знаят само, че той иска такова оръжие и никога не бива да го получава.

Точно такава заповед получава и ръководителят на секретната операция, чието успешно изпълнение още повече отдалечава Германия от възможността да се сдобие със ядрено оръжие. Става дума за лейтенант Йоахим Рьонберг, който преди дни почина на 99-годишна възраст. През 1943 г. норвежкият офицер с още няколко свои сънародници успяват да взривят завод за производството на тежка вода, необходима за ядрените изследвания и създаването на бомбата. Тежката вода е химично съединение, подобно на обикновената вода, в което вместо обикновен водород с кислорода е свързан водородният изотоп деутерий. Именно този изотоп би могъл да се използва в създаването на оръжие за масово поразяване.

След като нахлуват в Норвегия, германците слагат ръка на завода, чието истинско предназначение е производството на торове, а тежката вода е страничен продукт. Преди влизането на германски войници ръководството на завода продава всичките си запаси на Франция, но това не може да спре нацистите, които нареждат съоръженията да работят денонощно.

Военното ръководство в Лондон решава, че инсталациите за производство на тежка вода трябва да бъдат унищожени на всяка цена.

През нощта на 18 октомври 1942 четирима норвежки граждани, обучавани в Англия, са спуснати с парашути на няколко километра от планинския хълм, върху който е построен заводът. Месец по-късно 34 сапьори диверсанти трябва да бъдат прехвърлени на норвежка земя, за да се присъединят към първия екип, но операцията се проваля. Заради лошите метеорологични условия безмоторните им самолети са запратени право в лапите на врага.

Почти всички агенти са заловени, изтезавани и впоследствие разстреляни. Британското командване не се отказва и подготвя втори екип. Именно той е поверен на лейтенант Йоахим Рьонберг. Той търси единствено доброволци от Кралската норвежка армия. Петима се озовават на секундата, въпреки че знаят каква е била съдбата на предишните диверсанти. Рьонберг и екипът му са принудени за кратко време да усвоят всевъзможни бойни умения и работа в различен тип среда.

На 14 януари 1943 агентите са спуснати с парашути и този път всичко минава успешно. След няколкодневна подготовка шестимата тръгват на път и след 24 часа преход през труден планински терен се срещат с първата група. След това всички тръгват заедно към завода през дълбок сняг и минусови температури. Всеки един от диверсантите пренася на гърба си поне 30 килограма багаж, който включва взривното вещество, детонатори и друг вид оръжие.

Групата пристига до подножието на стратегическия немски обект през нощта и се подготвя за действие. Всичко се развива мълниеносно бързо, сякаш норвежците са го репетирали поне десет пъти. Те срязват оградата, проникват в обекта и поставят експлозиви на стратегически места. След това се изтеглят под носа на усилената охрана. Малко след това започват експлозиите, които разтърсват планината.

Задачата е изпълнена успешно, а диверсантите започват следващата и не по-малко важна операция, а именно собственото си спасение. На ски и пеша те изминават почти 400 километра до неутрална Швеция.

Тяхната мисия се смята за най-успешния саботаж през Втората световна война. Истината е, че след това германците успяват да възстановят завода и да произведат нови количества тежка вода. Само че и този път не им провървява.

Фериботът с ценната пратка е потопен от норвежки партизани. Днес заводът е превърнат в музей, в който достатъчно добре е разказана цялата история на секретната операция, организирана от Йоахим Рьонберг и екипа му. Самият той след това участва в още няколко военни операции, които да отслабят врага. В края на войната е награден с всички възможни отличия на норвежката армия. Впоследствие започва работа като радиожурналист, а след пенсионирането си през 1988 г. започва да изнася лекции. В тях често критикува норвежката армия, която според него нямала достатъчно капацитет да отговори подобаващо на съвременните предизвикателства. В историята ще остане признанието му, че е осъзнал важността на поверената му задача чак след като американците пускат атомната бомба над Хирошима.