Между изкуствения интелект и тайните служби - бележки от визитите на Бойко Борисов в Абу Даби и Кайро

Заливните шейхове са особен тип хора. Те имат всичко, което може да се купи, и понякога дори се състезават помежду си кой да плати повече, за да притежава нещо, което върви с частицата за превъзходна степен най. Можеш да предизвикаш вниманието им, ако например имаш по-висока кула, по-луксозна яхта или по-бърз жребец от тях. Но тъй като това е невъзможно, отпадаш. Някой беше казал, че най-трудно е да впечатлиш грандоман или мечтател. Не е вярно - пробвайте с принцове от Персийския залив! Визионери, инвестиращи в изкуствен интелект, които вече планират бъдещото градоустройство на Марс, те си остават истински деца на пустинята, обути в сандали и загрижени повече за здравето на ловните си соколи, отколкото за световната рецесия. Има един много прост начин да намериш път към тия хора. И той е да не ги врънкаш за пари, когато и без това всички световни виртуози в тази дисциплина отдавна са заели позиции.

Въоръжен с тази истина като с малък

дървен ключ,

отварящ голяма

златна врата, българският премиер Бойко Борисов влезе при престолонаследника на Абу Даби. И когато излезе оттам, изглеждаше като човек, убеден, че е успял да намери правилния път към един от най-влиятелните хора не само в региона, но и в света.

Мохамед бин Зайед ал Нахаян, известен на Запад с абревиатурата МБЗ, е човек, който последователно планира политиката си. През последните години той целенасочено инвестира на Балканите. От пътя Елбасан-Тирана и летището в Кукеш в Албания през пристанище и бизнесцентър в Черна гора до авиокомпания и многомилиарден проект в Сърбия. МБЗ има програма и за Македония, а румънската премиерка Дънчила се опита неотдавна да привлече част от емиратските инвестиции и към Букурещ.

България бе част от липсващото звено в тази стратегия. Но МБЗ остана искрено изненадан, когато не чу “Дай пари!”. Фраза, която е свикнал да дразни ушите му на най-различни езици.

Ето как може да се преразкаже това, което престолонаследникът на Абу Даби с изненада

чу на български:

Ние пари имаме,

зад нас са най-големите банки и с показателите на България можем веднага да получим 5 милиарда. Ако решиш да сложиш 10 милиона в нещо и аз ще сложа 10, ако сложиш 100, и аз веднага ще сложа 100 милиона...

Инвестиции в бъдещето. Това може и да звучи двояко, но е реалният резултат от договореното от Борисов в Обединените арабски емирства (ОАЕ) - страна с 500 милиарда долара БВП и обсесия по новите технологии, изкуствения интелект и постпетролна диверсификация на икономиката, гарантираща сигурност за идните поколения.

Когато Борисов говори за инфраструктурна свързаност и изграждане на продоволствени хранителни хъбове на Балканите, това у нас може и да звучи като фантасмагория, но в ОАЕ се възприема като идея, която заслужава сериозно внимание. Въпрос на възприятие. Както впрочем и подхвърлената дружеска реплика на Борисов към принца: “Знам, че при вас времето тече по-бавно”. Но когато домакинът ти има амбицията да участва в проектирането на домове на Марс през следващите 100 години, той със сигурност ще иска да ти докаже, че времето в пустинята може да тече много по-бързо, отколкото мислиш.

Половин час след разговора с МБЗ Борисов вече е на среща с вътрешния министър на ОАЕ, когато телефонът му звъни изненадващо. Оказва се самият МБЗ, с когото малко по-рано са си разменили номерата.

Вероятно жегнат от репликата за времето, престолонаследникът е раздал няколко бързи заповеди на подчинените си и звъни на госта си от България, за да му каже, че му праща

един човек

на име Халдун

И да го бъзне от своя страна: Добре ли се движим във времето?

Вътрешният министър на емиратите, ставайки свидетел на всичко това, поглежда към Борисов многозначително: “Хм, явно Негово Височество много ви е харесал, щом ви праща човека с парите. Ние всички харчим, а този човек ги умножава.”

Халдун Халифа ал Мубарак, който се появи така изненадващо в програмата на Борисов в ОАЕ, всъщност е управител на “Мубадала” - суверенния инвестиционен фонд на Абу Даби, чиито активи са повече от четвърт трилион долара. В тази сметка влиза и “Манчестър Сити”, собствеността на който се управлява през шейх Мансур - брат на престолонаследника.

Шейх Тахнун - още един от братята на МБЗ, се появи онзи ден на летището в Абу Даби, изпращайки Борисов до стълбичката на самолета с прегръдки и целувки. Официална информация за това кой е и защо идва да изпраща Борисов нямаше, но този шейх е един от интересните персонажи в заливната монархия. Той е част от Бани Фатима - общото име, с което наричат децата на основателя на ОАЕ шейх Зайед и третата му съпруга шейха Фатима бинт Мубарак ал Китби, сред които са престолонаследникът, както и външният министър на ОАЕ шейх Абдала.

С черен пояс по

бразилско жиу-жицу

- една от бойните системи, които се използват и при ММА, шейх Тахнун официално се води съветник по националната сигурност, но в държава като ОАЕ тази длъжност навява по-заплетени конотации и смисъл, отколкото на Запад. Разговорите на Борисов с шейх Тахнун не бяха оповестени, но от невербалния контакт, който делегацията (вече качена на самолета) можеше да наблюдава през илюминаторите, явно става дума за началото на още едно красиво приятелство. А иначе в професионално отношение - топла връзка по линия на сигурността. Тази тема вървеше като тънка червена линия от началото до края на посещението на Борисов в ОАЕ, но продължи още по-сериозно и по време на визитата му в Египет. На летището в Кайро българският премиер бе очакван от генерал Абас Камел - шефа на Мухабарат, както е по-известна генералната разузнавателна дирекция на Египет. И когато кортежът с официалната делегация и придружаващите лица спря пред пирамидите в Гиза, където вече течеше нощното шоу “Звук и светлина”, малцина забелязаха, че премиерът Борисов всъщност не е там. Явно разговорите в Кайро бяха започнали

конфиденциално

още преди

официалното

им начало на другия ден, когато Борисов и президентът Абделфатах Сиси се появиха усмихнати и във видимо добро настроение, за да обявят, че по генералски ще бъдат кратки и точни, за да не губят времето на аудиторията.

Благодарение на египетския протокол за първи път журналистите можеха да видят всички от делегацията заедно на едно място, подредени на столове със златни рамки пред двамата лидери. И така един до друг на втория ред от страната на премиера Борисов бяха поставени председателите на ДАР - Атанас Атанасов, и на ДАНС - Димитър Георгиев. Началниците на българското разузнаване и контраразузнаване, които иначе внимаваха за дискретното си присъствие, се оказаха с важна роля в цялото пътуване. Темата за сътрудничество в борбата с тероризма, нелегалната миграция и обмяната на информация и експертиза в сферата на сигурността между Египет и България излезе на дневен ред още когато Борисов и Сиси се видяха в Ню Йорк по време на сесията на ООН. След това шефът на египетските тайни служби ген. Камел дойде инкогнито в София, за да подготви с българските си колеги рамката на това сътрудничество, преди да се превърне в основен церемониалмайстор на визитата на Борисов в Кайро.

Египетските служби със сигурност имат

огромен масив

от информация по

всички възможни казуси,

развиващи се в Близкия изток и Африка, което ги прави особено ценни партньори. За нас те може да са такива в контекста на борбата с тероризма, организираната престъпност и нелегалната миграция. Това, което тях ги интересува, генерал Сиси си го каза в прав текст най-откровено: Гласът на Египет да се чува в Европейския съюз. Разбира се, за египтяните самият Борисов е интересен по много причини - директни и косвени. Една от индиректните такива е добрият му контакт с Ердоган. Един от хората, които Борисов лично е возил с автомобил. Така както Путин е возил Сиси. Закачката, която българският премиер си позволи на официалните изявления, може и да е останала неизлъчена по египетската национална телевизия, но тя очевидно следва смисъла на това, което двамата с египетския президент са си говорили преди това. Борисов публично поздрави Сиси за “шофьора в Сочи”, което бе референция към Путин и отношенията на Египет с Русия, добавяйки, че той пък е возил Ердоган, британския премиер и Доналд Туск. Нещо като препратка към усилията на Туск да засили кооперацията на Евросъюза с Египет и срещата в Кайро на ЕС и Арабската лига в началото на идната година.

Въобще генералите си се разбраха по генералски. Макар че Сиси е маршал.