Милиони млади мъже с амбиции, мечти и талант загубиха живота си по време на двете световни войни. Сред тях щеше да бъде и един гениален германски футболист, който беше предвиден да натори с тленните си останки замръзналите сибирски полета.

Съдбата обаче го пощади в последния възможен момент и така му помогна да се превърне в легенда не само на немския, но и на световния футбол.

Сигурно малцина от четящите тези редове са чували за Фриц Валтер и това е напълно обяснимо. Живял е отдавна и свидетелите на великите му дела на терена също вече не са между живите. Германия обаче помни своя герой, който освен с невероятните си житейски преживелици, остава в историята и с

изключителната

си скромност.

Фриц влиза в германския национален отбор по футбол още на 19-годишна възраст. Талантът му е забелязан от големия германски треньор Сеп Хербергер. Специалистът обаче не е доволен от играта му с глава и един ден се обръща към младока с думите: "Футболът не се играе само долу!". Забележката прави силно впечатление на Фриц Валтер и от следващите му три гола са изработени от "втория етаж". До 1942 г. 22-годишният тогава талант вече е записал на сметката си 24 мача за националния, в които е отбелязал 19 гола.

После започва Втората световна война и популярният вече футболист е привикан да нарами пушка и да се бие срещу руснаците. Разминава се с куршумите на фронта, но попада в съветски военен лагер на унгарско-украинската граница. Военнопленниците са подготвяни да бъдат натоварени на влакове и откарани в далечен Сибир. Откъдето по-късно малцина се завръщат. Влаковете вече пътуват към лагера, а отчаяните германци са наредени по перона като животни на заколение. В този момент Фриц вижда парцалена футболна топка и започва да жонглира с нея, показвайки на околните уменията си.

Шоуто привлича погледа на един от унгарските надзиратели, който се приближава до германеца и го пита откъде е научил всички тези неща.

"Аз се казвам Фриц Валтер и съм част от

великия германски национален отбор",

отвръща без капка притеснение военнопленникът. Думите му привличат вниманието на въоръжения надзирател, който е гледал на живо нападател с това име по време на мача Унгария - Германия в Будапеща на 3 май 1942 г. Само че мъжът пред него изглежда твърде изнемощял и някак опърпан, за да е онзи велик играч, който буквално е събрал очите на унгарската защита.

Последвалата проверка доказва самоличността на Валтер и той е пратен право при коменданта на лагера. Командирът също се оказва голям футболен фен и на всичкото отгоре има идея да изгради отбор, с който да се изправи срещу други аматьорски тимчета в околността. Валтер е изваден от списъка със заминаващите за Сибир и получава топла храна, за да се възстанови възможно най-бързо. От щастливото стечение на обстоятелствата се възползва и братът на Валтер - Лудвиг, който

също се разминава

с опасното пътуване.

"Ако бяхме заминали за Сибир, едва ли щяхме да оцелеем", пише по-късно в мемоарите си Фриц Валтер.

Войната приключва и галеникът на военния лагер е върнат обратно в Германия. Преживял е много лишения, разболял се е от малария в окопите и му трябва много време, за да възстанови психиката и физиката си. Чак през 1950 г. е повикан в редиците на новосъздадения национален отбор на ФРГ, който е ръководен отново от треньора Хербергер. По това време Валтер вече блести и в клубния си отбор "Кайзерслаутерн",

където играе с

брат си Отмар.

Двамата сякаш са сложили телепатични устройства на главите си, защото се намират по терена, без въобще да се оглеждат. Войната е отнела някои от най-хубавите години на нападателя и той облича националната фланелка на 30-годишна възраст. През следващите години Фриц Валтер многократно ще се терзае, че е твърде стар и разбит вътрешно, за да носи толкова голяма отговорност. Вродената скромност сякаш повече му пречи в спорт, където успяват талантливите, пробивните и въобще големите "пердета" на терена.

Треньорът Хербергер някак си успява да убеди своя любимец, че може още много да даде на националния отбор. Думите му са пророчески. Именно Фриц Валтер има огромна заслуга за първата световна титла на Германия през 1954 г. Тогава той е капитан на отбора, който отива на финала срещу абсолютния фаворит Унгария. Решаващият мач остава в историята като "чудото от Берн". В деня на финала времето е лошо, а теренът е хлъзгав. Облачното небе е от особена важност за Валтер, който след прекараната малария не се чувства добре на силно слънце.

Мокрият терен

също изиграва

важна роля.

Германците се появяват с футболни обувки, върху които има монтирани бутони. Това е лично изобретение на собственика на "Адидас" Адолф Даслер. Той самият е прикрепен към треньорския щаб в началото на 1954 г. и има достатъчно време да доусъвършенства бутонките, които след това ще доведат до истинска революция във футбола. На мокрия терен снабдените със специални бутони за дъжд германци стъпват по-стабилно от маджарите, но въпреки това до десетата минута губят с 0:2.

Играчите на ФРГ обаче не се стъписват и вместо да се изпокарат, започват да се надъхват, че обратът е възможен. В най-напечения момент Отмар Валтер, който също е титуляр,

подвиква на брат

си Фриц да

стегне редиците

и това наистина се случва.

Германците веднага връщат едно попадение, а още преди средата на първото полувреме изравняват. В 84-ата минута немислимото става факт. Нападателят Ран стреля неспасяемо по земя за 3:2! Великата победа със сигурност помага на Западна Германия да се отърси от следвоенната депресия, а националите са посрещнати като герои в родината си.

За Фриц Валтер това не е част на славната приказка. Две години след спечелването на световната купа той отбелязва шедьовър, който е обявен за гол на столетието. През 1956 г. шампионът на ГДР "Визмут" се изправя срещу първенеца на ФРГ "Кайзерслаутерн".

110 хил. са по трибуните,

за да видят този сблъсък между първенците на Източна и Западна Германия. "Лаутерите" печелят с 5:3, но резултатът остава на заден план. От мача ще се запомни невероятното изпълнение на Валтер, който плонжира и с пета праща топката в мрежата. Акробатичното му изпълнение напълно противоречи на всички физични закони, но великите футболисти не робуват на природните догми.

Легендарният нападател играе в националния до 38 години, като през това време гради страхотна кариера и в клубния си "Кайзерслаутерн". Емисари на различни европейски отбори идват, за да го примамят с много пари. Най-настоятелни са пратениците на "Атлетико" (Мадрид), които му предлагат фантастичните 250 хил. марки на ръка и след това по 15 хил. марки месечна заплата. Фриц остава верен на клубния си отбор. Защо отказва трансфер ли? Самият играч отсича: "Никога не се изкуших от шанса да играя зад граница. Родината си е родина".

Според други слухове той пренебрегва фантастичните оферти, за да угоди на съпругата си Италия, която не желае да напуска семейното гнездо. Двамата имат 53-годишен щастлив брак.

Италия умира на 20 декември 2001 г. След погребението й Фриц Валтер просто

не вижда смисъл

да остава повече

на тази земя

и губи жажда за живот. Няколко седмици по-късно той претърпява инфаркт, а през май 2002 г. е покосен и от инсулт. Събира се с любимата си Италия на 17 юни, а в негова чест играчите на Бундестима излизат с черни ленти срещу САЩ на 1/4-финала на световното в Япония и Южна Корея. Стадионът на "Кайзерслаутерн" носи неговото име. Но това са дребни жестове на почит към един от най-великите футболисти и въобще спортисти в човешката история.