1137 българи чакат за трансплантация според данни на Изпълнителната агенция по трансплантация, а от началото на годината в страната ни е имало едва 11 донора. През 2018 г. са починали шестима, чакащи за бял дроб. В България не се извършват такива трансплантации, а през последните година и половина нито една чуждестранна клиника не иска да приеме нашите пациенти.

Според официалната статистика на Изпълнителната агенция по трансплантация в България 1024 чакат за трансплантация на бъбрек, 44 – на черен дроб, 43 – на сърце, 15 – на бял дроб, 11 – на панкреас. Многократно по-малко са извършените реални трансплантации от началото на годината - 18 на бъбрек, 4 сърдечни и 10 чернодробни. За съжаление трансплантации на бял дроб в България не се правят.

Според пациентски организации от началото на годината са починали шестима от болните, чакащи за бял дроб. Причините са административни неуредици. Преди всичко в страната ни няма обучени лекари, които да извършват такива операции, а тази година се оказва, че и нито една чуждестранна клиника не иска да приеме нашите пациенти. До преди година и половина българските пациенти, нуждаещи се от трансплантация на бял дроб, са приемани в австрийска клиника, но след изтичането на договора с нея той не е подновен. След това се преговаря с клиника в Есен, Германия, но страната ни получава категоричен отказ за сътрудничество. Това е и причината за забавянето на лечението на 29-годишния Адриан Петков, който чакаше за животоспасяваща трансплантация, но почина преди да се намери европейска клиника, която да го приеме.

"Проблемът с донорството е сериозен. От началото на 2018-а година, след присъединяването на 115 държави към декларация срещу трафика на органи и трансплантационен туризъм, все повече европейски държави отказват достъпа на чужди пациенти до своите трансплантационни центрове и програми", обясни заместник-министър Бойко Пенков на брифинг в Министерството на здравеопазването. Това е причината осемте страни пълноправни членки на Евротрансплант – Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Словакия, Хърватия, Люксембург и Унгария – да отказват трансплантация на наши пациенти. За да може българи, нуждаещи се от трансплантация, да бъдат оперирани в тези държави, страната ни трябва да отговаря на критерия десет донора на милион население/годишно.

Изпълнителният директор на ИАТ д-р Михаил Христов посочи, че от началото на 2018-а досега трупните донори в страната ни са едва единайсет, а за да можем да отговорим на изискванията за пълноправно членство в Евротрансплант, броят им трябва да се увеличи неколкократно. Д-р Христов подчерта, че според данните за донорството в Европейския съюз България е в дъното на класацията.

На брифинг в МЗ министър Кирил Ананиев поясни, че за да станем пълноправен член на Евротрансплант, в България трябва да има поне 70 донора годишно. Едва след като страната ни отговори на това условие, българските пациенти могат да бъдат лекувани в европейски трансплантационни центрове. Министър Ананиев подчерта, че едновременно с това страната ни ще работи по изграждането на собствен капацитет за трансплантационни центрове у нас: "Необходимо е да се проведе мащабна информационна кампания за донорството, защото без донори няма как да помогнем на нуждаещите се от трансплантация.

Министерството на здравеопазването прави всичко възможно за изграждането на необходимия кадрови капацитет за трансплантационни центрове у нас, така че белодробни трансплантации да могат да се осъществяват на територията на страната. Свързал съм се с колеги - министри на здравеопазването от няколко европейски държави, които обещават методическа помощ за обучаването на наши екипи и съдействие за създаването на условия за белодробни трансплантации у нас. Но без донори България няма как да успее."

Данни на Изпълнителната агенция по трансплантация за последните пет години показват, че донорите на органи в страната са около 20 на година – най-много през 2014 г. – 22, най-малко – тази година (към 09.10), едва 11. Официално български граждани, които са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани или клетки от 2005 г. до днес са 2796.

Предвиждат се различни мерки за подобряване на ситуацията. На първо място комисията по здравеопазване към Народното събрание предвижда законодателни промени, които да облекчат процедурите по донорство в България и да дадат добра нормативна основа за развитие на трансплантационната система. В МЗ се изгражда трансплантационен регистър, който да включва информация за предтрансплантационното състояние, данни за самата трансплантация, както и за следоперативното състояние и следене на пациентите. Целта е да има комплексна картина на здравните грижи, оказвани на пациентите, нуждаещи се от трансплантация. Национална програма за донорство ще включва също активна работа с координаторите от центровете по донорство, подготовка на екипи, които у нас да извършват трансплантации, както и провеждане на мащабна национална кампания за донорството.

В същото време се извършва спешна проверка за периода от 2016 г. до 2018 г. относно дейността на МЗ, Комисията за лечение в чужбина и Изпълнителната агенция по трансплантация по случая на Адриан Петков. Успоредно с това върви и проверка относно липсата на процедура по подновяване на договора с трансплантационния център във Виена. От МЗ са категорични, че се прави и оценка на всички пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация. Предвижда се те да бъдат приети в лечебни заведения, за да може да се оцени тяхното състояние към настоящия момент, да се определят спешно нуждаещи се, за да се търси за тях възможност за лечение в чужбина.

Как се осъществява донорство на яйцеклетки, четете в хартиеното издание на "168 часа".