Репликата на Валери Симеонов за болните деца е позор
Когато в семейството се роди нездраво (в общоприетите разбирания) дете, навярно родителите са изправени пред съдбовно решение – дали да го задържат и отглеждат. Сблъскват се емоциите и надеждата, разумът и мисълта за бъдещето. Но веднъж взето, решението съдържа в себе си осъзната родителска отговорност.
Може би през годините родителите, в моменти на пълно изтощение и отчаяние, са се питали негласно „Дали не сгреших?”. Но бързо, виновно и с неудобство от самите себе си са изхвърляли този въпрос от главите си. Това, разбира се, са само мои предположения.
Когато синът ми беше на 10 години, в класа им дойде Ина - дете с ДЦП. В количка. Добро, усмихнато, слънчево дете. Явно и учителите, и родителите си бяхме свършили добре работата, защото Ина се чувстваше спокойна и съвсем на място в класната стая.
Децата я включваха във всичките си игри, помагаха й, държаха се с нея по същия начин, по който се държаха един с друг. Те я правеха щастлива, защото се усещаше като една от тях. А тя правеше нас, родителите, щастливи, защото учеше децата ни и нас самите на човещина.
Човещина, която не усетих от вицепремиера ни Валери Симеонов.
Репликата, изречена от него преди няколко дни мога да окачествя само с една дума – позор.
Позор за него, че посмя да се отнесе надменно-присмехулно към болни български деца и проблемите на техните родители.
Позор за неговата партия, която самоотвержено го защити с нарочна позиция.
Позор пак за него (вицепремиера ни), когато самодоволно обяви, че стои твърдо зад думите си.
Позор за тези от нас, които са избрали такъв човек да ни представлява и работи в наш интерес.
Предполагам, г-н Симеонов е запознат с член 14 от Конституцията на Република България, където е записано, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата.
Има и още един важен текст там – чл.4, ал.2, където Република България гарантира достойнството на личността.
Майките с черни тениски не крещят за привилегии, а се борят за достойно съществуване. За себе си и децата си. Лично за мен те са герои, направили по-трудния, но по-човешки избор, ако помним случая Могилино...
Подходът „Има черни тениски – има проблем...” се е провалил в исторически план. Според мен, за да ни има като българи не бива да се примиряваме с опитите за погазване на човешкото достойнство.
За да е съвсем ясно, ще прибегна до тълковния речник. Не за думата „Човещина”. За нея не е нужен речник, а сърце. А за думата „Позор” - срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.
П.П. Прилагам коментар на майка на дете с аутизъм, която познавам и чиято обективност не подлагам на съмнение.
*Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Галерия Как иноватори в “Балкантурист” измислиха леденото хоро на Йордановден
Тестват атракцията за първи път през 1973 г., за да забавляват екскурзианти от Чехословакия Данни за калоферския обичай има чак през 2003 г. ЮНЕСКО отхвърля ритуала като традиция
-
За тегавата 2024-а и новогодишната програма
Толкова тегава ми беше тая 2024-та, че даже новогодишната програма ми изглежда забавна. От
-
Галерия Веселина на Кирил Маричков - една любов на 40 години
Двамата се запознали на абитуриентския ѝ бал, а от красивите ѝ сини очи му омеквали коленете Като дете брат ѝ я излъгал, че песента "Веселина" е писана специално за нея “Весето е
-
Не ми се живее особено стар и грозен...
лежа с островърхи черни обувки до ръката ми ме гледа с кафяви очи бутилка джим бийм печката грее имам и храна - кашкавал не ми се живее особено стар и грозен - не е честно но навън притичва
-
Русия се готви за смяна на властта
"В Русия се води планомерна подготовка за "предаване на властта", подобна на тази, която бе реализирана през 2008 г. Като причина се посочва влошеното здравословно състояние на Путин"