"Осъдиха ме на 15 години затвор по обвинение, че съм търгувал нелегално с кока-кола.
Издигнах се до управител на хранителен магазин и разпределях касите с ценното безалкохолно.
Комунистите ми завидяха и ми спретнаха шумен процес. Най-хубавите си години прекарах в пандиза. След това така и не успях да си оправя живота", за пръв път се съгласява да разкаже своята покъртителна история софиянецът Кирил Христов. Той за малко

да счупи телевизора

от яд, когато чува някои от сегашните политици да хвалят постиженията на комунистическия режим. Кирил лично може да свидетелства за постиженията на комунистите в съсипването на човешки съдби.

Животът му можеше да се развие в съвсем друга посока, ако Кирил Христов бе склонил глава и водеше незабележим живот като отдаден на идеята бачкатор.
"Баща ми беше майстор-шлосер и за целия си живот единствените му награди за къртовския труд бяха две екскурзии до братските ни Чехия и Полша. Опитах се да навляза в тоя занаят, но бързо се осъзнах, че не искам да остарея между машините. Мой приятел ме вкара в търговията с безалкохолни. В началото бях прост разносвач
на касите с кока-кола. Някак си успях да се издигна и се видях в пари", усмихва се Киро. Най-неочаквано той е издигнат до управител на хранителен магазин в Благоевски район в София. По това време за този пост трябва да се дадат най-малко пет хиляди лева рушвет, но Кирил се кълне, че

не е давал пари под масата

"Изведнъж започнах да разполагам с много пари. Чудех се какво да ги правя. Ходехме с приятели на море и в бар "Морени", където черпех. Купих си един полски фиат и го карах без книжка. Не ме беше страх от нищо. Явно ми завидяха
заради хубавата кола, защото някой ме наклевети, че съм въртял нелегална търговия с безалкохолното", разказва Кирил Христов. Полицаите го поставят под наблюдение и след месец го арестуват. Животът му се преобръща с главата нагоре. Две години и половина го държат в ареста на "Майор Векилски" заедно с най-закоравелите рецидивисти. През това време следователите се опитват да докажат престъпленията на Кирил и още 15 души, срещу които са повдигнати сходни обвинения за търговия с марков алкохол, цигари и кока-кола. "Моят следовател беше едно младо лайно, което така и не успя да ми лепне някакво престъпление. Един ден ме вика и ми вдига среден пръст, заявявайки, че отивам на военен съд. Оказа се, че един от арестуваните било някакво бедно войниче, което присвоило няколко бутилки с безалкохолно. При

военните съдии нямаше лабаво

Виновен или не, трябваше да си отнесем наказанието. Съдията накрая се хвана за главата и заяви: "Това дело ми е много сложно, но те осъждам на 15 години в името на народа." Причерня ми пред очите. За двеста-триста лева ме осъдиха", просълзява се бившият търговец на кока-кола. В началото той влиза в Бургаския затвор, а след две години го местят в Софийския. Там той се сблъсква и с бъдещия лидер на ДПС Ахмед Доган.

"В Софийския затвор зам.-началникът Ботев ме направи отговорник за кухнята. Едва ли имаше по-важен затворник от мен.  Имах достъп навсякъде. Доган беше в трето отделение. Наричаха ги запечатки. Ядяха отделно от другите. В неговото отделение правеха обувки, но Доган

беше бригадир

и не работеше с останалите. Явно имаше някаква власт. Един ден направи страхотен скандал в кухнята. Храната не му беше харесала. Чух го, че вика, приближих се и с няколко крошета го свалих на земята. Естествено, тогава не знаех, че ще стане един от най-важните политици на България. След това никога не съм го виждал", усмихва се Кирил Христов. По-късно пак в пандиза той се сприятелява и с Иво Карамански.
Бъдещият кръстник на българската мафия го навива да изработва за него пръстени от месинг.

"Иво си беше намислил, като излезе, да завърти далавера с пръстени. Тя беше много популярна по това време. Първо показваха златни украшения и след това докато шаранът вадеше парите, го сменяха с месинговия фалшификат. Не ми се искаше да се забърквам и отказах", спомня си Кирил Христов. След промените той е освободен предсрочно. "Излежах точно десет години. Излязох и опитах да започна на ново, но в пандиза бяха изкривили съзнанието ми. Комунистите ме съсипаха", натъжава се Кирил Христов.

 

Милко Балев му взема къщата

"Мама и татко, без да съзнават грешката си, бяха вдигнали къщичка в квартал Лозенец.
Тогава около нашата махала имаше само поляни. Баба ми гледаше овце. После дойде Милко Балев и всичко ни открадна. Отчуждиха ни имотите", спомня си Кирил. Родителите му набързо са изгонени от имота и получават апартамент в центъра.
"Майка ми изплащаше жилището доскоро. Балев се нанесе, а до него си построи къща съдийка. Малко по-нагоре вдигнаха и министерски блок. Харесаха си мястото и дойдоха да си го вземат. Така си вземаха всичко, което им хареса. Не се наричаше кражба, а отнемане в полза на държавата", разказва Кирил.

 

Пратете моя снимка на Бойко

"Дядо ми е бил в царските войски и покрай него се запалих да гласувам за Симеон. Съжалявам много, че се подлъгах. Гласувах и за Бойко и сега ме е яд за това ми решение. Бойко е бил лакей на Тодор Живков и сега се опитва да оправдае идиотщините на комунизма. Пратете му моя снимка на премиера Борисов, та да види как живее една жертва на комунистите", повишава глас Кирил Христов. Според него и сега децата и внуците на бившите партийни величия продължават да харчат откраднатото от техните дядовци. Убеден е, че в държавата на най-апетитните постове са назначени наследници на комунистическата върхушка.

 

Нашите разреждат кљлата и развалят машината

По времето, когато Кирил Христов чува своята сурова присъда за търговия с кока-кола, на много по-високо държавно ниво нашите опитват да завъртят страхотна далавера.
По идея на предприемчив висш партиец технолозите във фабриката за производство на кока-кола започват да разреждат екстракта с повече вода от допустимото. Хората едва ли ще усетят разликата във вкуса, но американската машина усеща измамата и се разваля неспасяемо. Налага се специалисти от САЩ да идват у нас, за да оправят повредата, а българите са принудени да платят солидна глоба на световния монополист заради опита си да разреждат безалкохолното.