На 93-годишна възраст почина големият български режисьор и сценарист Димитър Петров, съобщи БНТ.

Той остави на българската публика някои от най-любимите детски филми, като "Васко да Гама от село Рупча", "Куче в чекмедже", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море".

Димитър Петров е роден на 22 октомври 1924 г. в с. Рила, Благоевградско. През 1947 г. изкарва шестмесечен курс в "Паисий филм". Завършва кинорежисура при Отокар Вавра и Иржи Вайс във ФАМУ - Прага (Филмова академия за изящни изкуства) през 1951 г. Работи в Студията за игрални филми (СИФ) от 1959 до 1990 г. През 1983 г. получава званието "заслужил артист".

Димитър Петров дебютира в киното през 1955 г. с доста необичаен филм, който има "фаталния" номер 13 в социалистическото киноброене. Лентата се казва "Празник" и е само от 24 минути. Екипът явно е получил задачата да популяризира държавния заем, изтеглен в началото на 50-те години на миналия век. Но пък в него играят великата Олга Кирчева и бъдещата звезда Гинка Станчева.

После Димитър Петров е асистентрежисьор на филмите "Хайдушка клетва" (1958), "В навечерието" - копродукция с СССР (1959), и "Случаен концерт" (1960).

Следва истинският му дебют - режисира "Призори" (1961) - на много важната за вреемето "работническа тема". Филмът не надхвърля познатата летва, но не и провал за режисьора от кинематографична гледна точка.

Две години по-късно - през 1963 г., излиза филмът му "Капитанът", с който дебютира в детската тема, иа след години ще й се отдаде изцяло и ще заснеме някои от най-добрите й образци.

Според анотацията филмът е "детска киноповест". Една увлекателно разказана и красиво заснета филмова история с деца, които играят себе си, а не филмови образи. Димитър Петров за първи път надниква истински в богатия и сложен детски свят с разбиране и с уважение.

Преди да се захване с "Таралежите...", Димитър Петров снима още два филма - психологическата драма "Между двамата" (1966) и криминалния "Опасен полет". Вторият е по действителен случай - разобличаването и арестуването на българския дипломат в ООН Иван-Асен Георгиев, вербуван от ЦРУ.

В първия обаче в главната роля е момче (Януш Алурков). Той е дете на разведени родители и прави всичко, за да ги събере отново.

Режисьорът натрупва голям опит в работата си с деца. Той е наясно, че малките зрители не може да бъдат излъгани с помпозни дълбокомислия и кухи нравоучения. Те искат да гледат интересна история, разказана увлекателно. При това, без да бъдат оставени да скучаят нито за миг.

"Децата не обичат никакво вдетиняване, то не е характерно за тях, а за възрастните", обичат да казват по този повод сценаристите Братя Мормареви. И затова Димитър Петров подхожда и към темите, и към децата съвсем сериозно, с уважение към способностите на невръстните да схващат и разбират нещата.

"Таралежите се раждат без бодли" (1971) е съставен от три новели: "Тревожно явление", "Хулигани" и "Подаръкът". Обединява ги бандата от едни и същи герои - Теди, Любчо, Коко, Денби, Кънчо, Наско. За избора на децата за тези роли екипът обикаля едва ли не всички столични училища, огледани са стотици ученици. Накрая се оказва, че в групата попадат (почти) само деца на известни родители - Петър Слабаков, Коста Цонев, Иван Джамбазов и др.

Във филма играе и синът на режисьора Димитър Петров - Емил. Той постоянно мъкне мрежа с продукти и все повтаря: "Иска ми се да стана футболист, но нашите нещо ме гласят за външна търговия..."

След огромния зрителски успех на "Таралежите..." следва "С деца на море", в който малките актьори имаха шанса да играят с изключителния Георги Парцалев.

През 1981 г. Димитър Петров откри Веселин Прахов - най-големия чаровник в детското ни кино. Тогава режисьорът търси хлапе за поредния си филм "Куче в чекмедже" по сценарий на Рада Москова. Обиколката на екипа в столичните училища, както и в страната, този път не дава резултат и от продукцията правят съобщение по БНР за провеждане на пробни снимки.

В уречения час в градинката зад Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се събират повече от сто момчета. Строяват ги в две редици и режисьорът внимателно оглежда невръстните кандидати за слава. Поспира се пред най-малкото, около 5-годишно дете и нежно го погалва по главицата: "Много си мъничък бе, сладур!" И отминава.

Не харесват никое от децата, разпускат ги и екипът сяда на пейките с тъжното предчувствие, че филмът е пред провал.

Тогава към Димитър Петров се приближава същият този сладур, придружаван от по-голямото си братче, и задава на режисьора следния въпрос: "Е, аз за какво дойдох тук?!" Двамата завързват разговор и Петров е впечатлен от сериозния мъжки тон, с който малкият човек пита и отговаря.

Накрая режисьорът казва, че утре ще му правят пробни снимки. Веселин се прибира вкъщи и важно казва на родителите си: "Утре тук ще дойде лека кола волга, за да вземе един човек за Киноцентъра..." От този филм остана и свежият лаф: "Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път..."

Междувременно 100-те филмови минути сякаш отесняха за режисьора и той потърси мегдан в детските сериали. През 1979 г. излезе тв поредицата "Фильо и Макензен" по сценарий на Свобода Бъчварова и със сърежисьор Владислав Икономов.

А през 1986 г. по БНТ тръгна 6-серийният "Васко да Гама от село Рупча", по едноименната книга на Братя Мормареви.

Сериалът за малкия мореплавател от с. Рупча се превърна в изключително гледан от малки и големи. Заедно с "Войната на таралежите", режисиран от Иванка Гръбчева, е най-доброто сред детските сериали.