Американката твърди, че е поела риска, за да докаже регенеративни възможности на метода. Учените са скептични: Прекалено е хубаво, за да е истина. 

Старостта не е етап от живота или състояние, а болест. Как ви звучи?

Американката на средна възраст Елизабет Париш има идеи, които за повечето хора изглеждат странни, други благосклонно ги определят като футуристични, трети подозират чист интерес. Но убеждението на Лиз, че старостта е болест, не е единственият повод хората да си задават въпроси колко аргументирани са тезите й. Най-дискутирано е твърдението ѝ, че като Нулевия пациент, както обича да нарича ролята си в опита,

на свой риск е претърпяла

първата в света

"успешна генна терапия

срещу остаряването

и това е променило биологичната възраст на имунните ѝ клетки с 20 години". С минус 20 години.

Разказана от нея самата пред доста медии, историята на технократката без медицинско образование звучи впечатляващо. Животът на Елизабет тече по предвидимия начин до 2013 г. Тогава се установява, че синът ѝ има диабет тип 1 - автоимунно заболяване, което въпреки лечението е свързано с резки промени на нивото на кръвната захар, които може да причинят кома, дори смърт. Радикално излекуване обаче няма. Това подтиква Елизабет да търси списания и да посещава конференции с очакване да открие лек за сина си. На форум в Кеймбридж по време на презентация за противодействие на остаряването Париш стига до извода, че ако бъде решен проблемът със стареенето, ще се елиминират множество здравни неблагополучия. Това подтиква Лиз да създаде компания за изследване на генната терапия за лечение и обръщане на процесите на стареене и преждевременна смърт. През 2015 г. тя стартира биотехнологична компания и платформа за свързване на хора, търсещи ускорено прилагане на генни терапии, с разработчиците на биотехнологични иновации. След това по разказите на самата Лиз тя се впуска в нечуван експеримент.

През септември 2015 г. г-жа Париш, тогава на 44 години,

лети за колумбийската

столица Богота, за да се

подложи тайно от всички

на две експериментални

генни терапии

Мястото няма нищо общо със създаването на иновацията, но в южноамериканската държава не се следи строго дали хора влизат в ролята на опитна мишка. Недоказаната научно процедура би нарушила федералните разпоредби в САЩ. Затова Лиз отива при предварително уговорения екип да ѝ приложи субстанциите за вечна младост и дълъг живот. Дотогава медикаментите са изпробвани само на мишки и пристигат от САЩ опаковани в сух лед, за да бъдат инжектирани на Нулевия пациент. Като застраховка за евентуални юридически претенции г-жа Париш оставя запис с доброволното си впускане в експеримента, с което освобождава от отговорност замесените.

Единият от препаратите е инхибитор на протеина с името миостатин, който е отговорен за растежа. Лекарството се разработва с надежда да спира загубата на мускулна маса при някои тежки заболявания. Другият препарат е за теломеразна генна терапия - лекарството, което компанията на Париш твърди, че е обърнало биологичната възраст на клетките ѝ чрез удължаване на крайните части от хромозомите, наречени теломери.

При едно от интервютата си предприемачката казва, че

генните терапии струват

от 200 до 400 хил. долара

Елизабет твърди, че след терапията й се установява увеличаване на мускулите, намалена кръвна захар, понижени нива на триглицеридите и намалени маркери на възпаление.

Подходът е най-добре научно мотивиран за алцхаймер и рак, обещаващ е при бъбречна и чернодробна недостатъчност и паркинсон. Но прилагането му като антиейджинг е много спорно, пише английският “Гардиън” в материал за компанията. От коментарите на учените прозира изводът, че възможността човек да се подмлади по описвания от Периш начин е прекалено хубава, за да е истина.

 Лечението е много спорно. Тъй като компанията на Лиз не е извършила необходимата предклинична работа за изпитания при хора, Американската администрация по храните и лекарствата не одобрява експеримента на Париш. Компанията твърди, че шест месеца след лечението теломерите в белите кръвни клетки на Елизабет са се удължили с 9%. Това съобщение е посрещнато със смес от подигравки и недоверие от страна на много учени, които посочват , че не е спазена никаква научна процедура.

“Използвахме стандартна система за изпитване на теломерите, която може да се купи по интернет. С този тест се установи,че теломерите в моите бели кръвни клетки са удължени с еквивалента на 20 г., казва Лиз.

Скептицизмът на учените отива по-далеч от надеждността на системите за тестване на компанията. Тя твърди при прохождането си, че дейността й се основава на труд на Мария Бласко, директор на Испанския национален център за изследване на рака, която предполагат, че подобна терапия с теломераза може да увеличи средната продължителност на живота на мишки с около 20%. Работата й оттогава се фокусира върху оценката дали технологията може да подобри резултатите при мишки със сърдечни и кръвни заболявания, които произлизат от много къси теломери. Но Бласко казва, че няма връзка с компанията на Лиз. “Клиничното валидиране на нашата стратегия за генна терапия с теломераза, както и при всяка друга терапия, трябва да се постигне чрез строги опити, потвърдени и подкрепени от регулаторните агенции”, казва испанката. В материала си “Гардиън” набляга, че

в списъка с описания,

които си прави самата Лиз,

отсъства думата “учен”

Тимъти Колфийлд, професор в Юридическия факултет и Училището по обществено здраве при университета в Алберта, е загрижен, че изводите на Париш са ненаучин и може да бъдат използани от безскрупулни лица, които са наясно колко добра примамка е обещанието да се спре стареенето. Лекарствата често изглеждат много обещаващи при мишките, но това не се потвърждава за хората - те са различни животни, обяснява ученият.

Париш и екипът й казват, че планират да проучат ефектите от генната терапия в други клетки в тялото й. Междувременно те се опитват да тестват лечения при повече хора, но първо трябва да намерят страна с по-малко строги изисквания от САЩ. Проф. Колфийлд признава, че контролът на разработване на лекарства е много строг, но смята, че от това не бива да се отстъпва. “Разбира се, всички ние търсим начини за по-бързо навлизане на нови терапии в живота, но идеята за прилагане в чужбина, докато не получи разрешение тук, е ужасна грешка” казва ученият.

Затова бързо се дистанцира от компанията и уважаваният патолог проф. Джордж Мартин от Вашингтонския университет, който харизматичната Лиз успява да привлече в началото. “Подадох оставка само седмици след приемането на поканата, не съм присъствал на среща на борда и дори не допусках, че може да се замислят интервенции върху хора без предклинични изпитания”, казва той.

В представянето на своя сайт компанията обяснява: “Ние сме насочени към клетъчното стареене. Разработваме терапии за регенериране на мускулите и тъканите. Вярваме, че всеки заслужава достъп до тези спасителни средства.” Предлагат се стандартни кръвни и хормонални изследвания и генетични консултации, както и свързване на пациенти и разработчици на биотехнологии.

Джордж Хърш, професор по генетика в Харвардското медицинско училище, казва, че е посъветвал компанията да се съобразява с регулаторните норми и да извърши необходимата предклинична работа, както и да информират много грижливо пациентите за риска от участие в експериментално лечение в най-ранна фаза. Той дава за пример трагичните инциденти по време на проучване за генна терапия във Франция, за което се смята, че е причинило рак при двама участници през 2003 г. и смъртта през 1999 г. на Джеси Гелсингер - първия човек, починал в клинично изпитване. Оттогава контролът за безопасност е още по-стриктен в белите държави.

Като цяло учените препоръчват

предпазливост към

нетърпението на Париш

за използване на неизпробвани клинично лекарства. Те изтъкват, че животът и стареенето са мегасложни биологически, за да се свеждат до теломерите и очакването, че удължаването им магически обръща стареенето.

“Здравата” наука има обяснение защо се скъсяват теломерите. Така се слага лимит на броя възпроизвеждания на клетката. Целта е да се ограничи потенциалът й да прави грешки при деленето и да мутира до ракова. Затова опитите за промяна на фундаментално важния механизъм срещу туморогенезата не им изглежда добра идея.

Промени в няколко гена на един вид клетки не спират стареенето

Периодичният шум около “удължаването на живота” с генно редактиране е повод да се напомни, че преди да се въвеждат каквито и да е нови генни (геномни) технологии и изследвания, трябва да бъдат утвърдени безкомпромисни регулаторни механизми и да бъдат създадени контролни органи и стратегии в сферата на здравеопазването на национално и световно ниво. За тази кауза от десетилетия работи проф. Иво Кременски - един от най-опитните специалисти по клинична генетика у нас. Той изтъква, че стареенето е извънредно сложен природен процес и промените в няколко гена в един вид клетки няма как да го реши, освен да доведе до

непредсказуеми

последствия.

Освен това не всичко е в гените и всички хора са различни.

“Човешкият геном, който присъства във всяка клетка, е изграден от 6,3 милиарда бази (букви). Само 1% от тези бази изграждат около 20 000 гена. Останалата част от генома съдържа хиляди региони - болшинството все още неизвестни, които регулират функциите на гените и са под непрекъснато въздействие на факторите на околната среда. Освен това във всички човешки органи присъстват хиляди микроби и техният геном (микробиом) е 10 пъти повече отколкото е човешкият. Има данни, че микробиомът е с решаваща роля при определяне здравословното състояние на човека - обяснява генетикът. - Извести са над 7000 генетични (моногенни) болести, причината за които е мутация (дефект) в единичен ген. При останалите социално значими чести болести - рак, инфаркт, инсулт, диабет, психически и други, причините са промени в множество гени и най-вече във фактори на околната среда, микробиом, начина на живот и психо-социалния статус на индивида. Очевидно нещата са много сложни и не всичко зависи от човешкия геном.”

В последните десетина години се работи усилено от множество престижни научни институти и фармацевтични компании върху обещаващата технология за генно редактиране CRISPR. Тя дава теоретична възможност за по-точно променяне (редактиране) на гените. Технологията широко се прилага при генното модифициране на растенията. Тя дава опитимизъм, че чрез нея може да се лекуват болести и може да подобри здравословното състояние на човека.

В момента усилията са насочени предимно в редактиране на гени при моногенните генетични болести.

Вече има разрешени клинични проучвания за лечението на няколко тежки сравнително

чести генетични

болести като

средиземноморската

анемия (бета-таласемия),

някои невромускулни

(болест на Дюшен-Бекер),

очни болести и др.

Последните научни съобщения - само отпреди месец, предупреждават, че очакванията за “точно” редактиране на определени единични гени чрез CRISPR не е съвсем коректно.

Оказва се, че при това редактиране на прицелните гени се засягат и множество извънгенни, отдалечени от гените регулаторни региони. Тези обезпокоителни факти предупреждават, че е твърде рано да очакваме чудеса не само при моногенните, но и най-вече при полигенните, твърде сложни състояния, каквото е и остаряването, коментира проф. Кременски. Той е категоричен, че здравните политики трябва да се съсредоточат върху доказаните стратегии и подходи: профилактика, превенция и индивидуализирано лечение с безспорно доказани генетични подходи и изследвания. И чак след това да се обсъждат останалите проблеми, свързани с генома.