Премиерът се стяга за Абу Даби, президентът - за Катар и Йордания

През годините всякакви хора са окайвали дереджето на българо-арабските отношения. Дори и аз самият неведнъж съм го правил. Имаше времена, в които сред приоритетите на българската външна политика нямаше място дори за елементарен куртоазен диалог със страните от Близкия изток и Северна Африка. После имаше някои спорадични просвети.

Драмата с нашите медици в Либия и участието ни във войната в Ирак накараха българската държава временно да се фокусира върху експертизата по Арабския свят. Но това бяха по-скоро тактически действия, породени от обстоятелствата, отколкото осъзната цялостна стратегия за отношенията ни с тази част на света. После пак всичко затихна, докато не настъпи т.нар. Арабска пролет.

За експертите в Министерството на външните работи -

инфарктно време

за евакуация

на българските граждани,

живеещи в засегнатите зони. За ръководството на министерството - шанс за бъдещо кариерно развитие в международните организации. И толкова.

Затова да се критикува българската държава за отсъствие на интерес и липса на стратегия по Арабския свят, винаги е било изкушаващо лесно занимание. Правили са го фамозни фигури на прехода като Жорж Ганчев и покойния лидер на българските антифашисти Велко Вълканов. Както и националистът, изпреварил времето си, сега виден екзорсист - отец Георги Гелеменов. Но това беше през 90-те години на миналия век.

Съвсем наскоро в хора на оплаквачките има нов вокалист - бившия вътрешен министър Румен Петков. Онзи ден той даде изненадваща пресконференция, посветена на външнополитически въпроси, в която с общи приказки се опита да обясни какъв провал е политиката ни в Арабския свят, че се наложило лично той да пътува до Ливан и други арабски страни в опит за някакво уж посредничество.

Съжалявам да го кажа, но г-н Петков драматично се е объркал или някой грозно го е заблудил. Няма по-неподходящо време за подобна фантасмагорична декларация. Ето защо:

Точно през последната година и половина има безпрецедентно активизиране на двустранния диалог с държавите от Арабския свят. И то на всички възможни нива

- от културни

институции до

разузнавателни

служби

У нас бяха външни министри на държави от Северна Африка, които не са стъпвали в София от 20-30 години и повече. Както и такива от Залива, които пък никога преди това не са идвали.

В същото време България открива две нови посолства в арабски страни. А най-интересното в цялата работа е, че въпреки грапавия си на моменти диалог

точно по Арабския свят

президентът Радев и

премиерът Борисов

демонстрират невероятно 

добра стиковка

Двамата имаха много точна реакция по дипломатическата криза с Катар. Телефонните им разговори съответно с емира и премиера на страната бяха най-доброто държавническо решение в една изключително сложна международна ситуация, в която България не можеше да си позволи да загуби с лека ръка доверието на една държава, с която е градила отношения през последните 10 г. Това бе оценено дори от Саудитска Арабия - основния антагонист в кризата с Катар - и дори мисля, че се превърна в една от причините България да предизвика силния интерес на Рияд.

Последвалата визита на премиера Борисов там и нейното значение за по-нататъшните връзки с тази изключително важна страна са вече добре известни. Тази година шестима саудитски министри бяха на посещение в България. Сред тях и шефът на саудитската дипломация Адел ал Джубейр - първа в историята подобна визита. Алжирският външен министър Абделкадер Месахел - изключително важна фигура в света на арабската и африканската дипломация, също бе в София тази година. Такава визита не бе имало от 34 г. Последва го мароканският външен министър Насер Бурита - след 28-годишно прекъсване. 23 г. по-късно у нас ще дойде (този петък) и тунизийски външен министър - Хмейс Джинауи. Миналата година в София беше суданският външен министър Ибрахим Гандур. Само за протокола - последната такава визита е била преди 30 г.!

За последните близо 20 месеца има 14 официални визити на високо и най-високо ниво. Това е повече, отколкото се е случило през предходните 7 г. Особено показателно е, че повечето от тези визити са направени от арабските държави към България, а не обратното. И от тези посещения има конкретни договорености и споразумения. Един такъв документ например е признаването на шофьорските книжки на българите в ОАЕ - най-голямата българска диаспора в Арабския свят днес. Факт, който облекчи живота и работата на хилядите наши сънародници, пребиваващи в емирствата. Този месец предстои и посещение на премиера Борисов в Абу Даби.

В същото време ОАЕ откриха посолство в София и се подготвя визита на външния министър шейх Абдула бин Зайед ал Нахаян у нас.

През 2017-а и 2018 г. са подписани общо десет двустранни споразумения - три с Алжир, по две със Саудитска Арабия, Судан и Обединените арабски емирства и едно с Мароко. Поне 6 от тях са с конкретен принос към активизирането на търговско-икономическото сътрудничество. Още две споразумения с Оман, две с Египет и три с Кувейт са готови и предстои да бъдат подписани при първа възможност. Тази пролет емирът на Катар шейх Тамим бен Хамад ал Тани посети България. До края на годината българският държавен глава ще върне визитата като гост на емира в Доха. През декември президентът Радев ще посети и Кралство Йордания по покана на хашемитския монарх.

По диалога ни с палестинците: тази година

и премиерът, и

президентът

бяха в Рамала

По време на срещата с палестинския президент Махмуд Абас президентът Радев дори му обеща да открием консулска служба в Рамала - нещо, по което в момента МВнР активно работи. Дипломатическата ни мисия в Рамала ще бъде оглавена от много сериозен човек, който има лични контакти с някои от ключовите фигури и от двете страни.

За пръв път в съвременната история на Външно от май 2017 г. в кабинета на министъра има назначен специален съветник по въпросите на държавите от Близкия изток и Северна Африка. Това е бившият ни посланик в Кайро Румен Петров. Решението той да бъде специален съветник на министъра по арабските въпроси създаде пряка и ефективна връзка между акредитираните у нас посланици на арабските държави и министър Екатерина Захариева. Освен това осезаемо подобри координацията между дирекциите и институциите, занимаващи се с арабската проблематика.

Като част от дипломатическата активност с Арабския свят България в момента развива и активно сътрудничество по линия на спецслужбите. Не само на оперативно, но и на най-високо ниво. И това се прави с безпрецедентен досега интензитет.

През пролетта

в София дойде

ръководството на

саудитската служба

за разузнаване и

вътрешна сигурност

Подобна визита се очаква и от Алжир. С тази страна са планирани конкретни стъпки за активизиране на полицейското сътрудничество в областта на трансграничната престъпност и по линия на министерствата на отбраната. Подобна активност има и с Египет. Премиерът Борисов се разбра с египетския президент Абделфатах Сиси по време на срещата им в ООН в Ню Йорк за още по-сериозен диалог по линия на спецслужбите. Представители на българските служби се срещнаха с мароканския външен министър при посещението му в България и се договориха за рамките на бъдещата обща работа. Много добро сътрудничество имаме и с разузнавателната служба на Судан. По линия на сигурността има много добри контакти дори и с Либия.

Откриването на две нови

посолства на България

- в Абу Даби и Рияд,

през последната година и половина е вероятно най-ярката и показателна стъпка за възстановяването на трайните ни интереси в Арабския свят.

За пръв път от 2010 г. насам България номинира и е в процес да изпрати свой посланик в Ливан. Предстои номинирането на посланик и за Либия, който според източници от МВнР е дипломат от кариерата с предходен опит в тази страна и в района. Той ще бъде акредитиран към международно признатото правителство в Триполи, като засега седалището му ще е в Тунис. Подсилен бе допълнително и съставът на посолството ни в Сирия, което е едно от 4-те посолства на държави - членки на ЕС, които продължават да функционират в Дамаск въпреки сложната обстановка. Същото предстои и за посолството ни в Ирак, което най-вероятно ще бъде оглавено от професионалист, завършил висшето си образование в тази страна, човек, познаващ отлично нейния комплексен характер и специфика. В ход е процедура по изпращането на ръководител на търговско-икономическо представителство в Хартум, Судан. И това е само първа стъпка към възстановяване на дейността на дипломатическото ни присъствие в тази важна в геополитически аспект и богата на ресурси африканска страна.

По отношение на посолството в Алжир също предстои разширяване на състава и засилване на българското присъствие там. Затова и държавата праща като посланик там именно съветника на Захариева по арабските въпроси Румен Петров. Дългогодишен дипломат с безспорна репутация и качества, доказани в редица изключително сложни мисии. Решението на правителството и президента конкретно този дипломат да бъде изпратен в Алжир е индикация за вниманието и интереса, които България отделя на бъдещото

развитие на отношенията

с Алжир – и в двустранен,

и в регионален план.

От няколко месеца по указание на министър Захариева се прави и пълна инвентаризация на договорно-правната ни база с държавите от Арабския свят, каквато не е правена досега в историята на МВнР. Такава е нужна заради споразумения от 60-те и 70-те години като тези, които имаме с Алжир. Те трябва да бъдат преразгледани и да бъдат поставени на нова база, съответстваща на съвременността. Прегледът и подготовката на новия пакет от споразумения с Алжир трябва да приключи до подготвяната визита на министър Захариева там, планирана за първата половина на 2019 г.

Като своеобразен знак за това, че политиката на България към Арабския свят е забелязана, идва и поканата до Екатерина Захариева за участие в глобалния форум “Бани Яс” в ОАЕ. Това ще е осмото издание, а за първи път български представител е поканен в този елитен неформален клуб. В рамките на форума се обсъждат най-значимите регионални и глобални теми и обикновено поканените външни участници са имена от ранга на Хенри Кисинджър, Бил Клинтън и Тони Блеър.

На фона на всичко това логично възниква въпросът защо бившият вътрешен министър и лидер на АБВ Румен Петков оспорва дейността на българските държавни институции по отношение на арабските държави? Каква алтернатива за развитието на отношенията с този сложен и комплексен регион би могла да представи партия от маргинален характер, каквато е АБВ? Да искаш да играеш ролята на посредник между държавата и Арабския свят точно в момент, когато няма никаква нужда от посредници, говори единствено за отчайващо ниското ниво на експертизата, с която борави г-н Петков.